Денят си остри ноктите,
с ръмжене се надига,
а аз си гледам котките
и тайно им намигам.
Листата – златни капчици –
безшумно ни посипват.
Целувам меки лапички,
добри като молитва.
А слънчевите нишчици
полека изтъняват
и болките хронически
в душата наболяват,
сред чувства изкорубени
зли пламъчета тлеят,
но мърканици влюбени
спасително ме греят.
Гергина Дворецка
10.11.2018 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар