Когато се провеждаше конкурсът за генерален директор на БНР, бяхме с мъжа ми на почивка в Италия. Там научихме за избора на Светослав Костов. Честно
казано, стана ми приятно. Познавам го много бегло, никога не съм работила с
него, но, като страничен наблюдател, харесах онова, което направи с Радио София
през директорския си мандат. Виждала съм директно в интернет да се излъчват
предавания на тази програма. Ето това трябваше да направи Валери Тодоров през втория
си мандат 2010-2013 г. – да даде възможност за такова видеоизлъчване на
стойностни радиопредавания от всяка програма на БНР, а не да създава специално
интернет видеорадио Бинар с цел да сложи за негов директор своя фаворитка в напреднала
възраст и без никакви качества за ръководител.
Като
споменах за възрастта, веднага уточнявам - изобщо не смятам възрастта за порок.
Самата аз съм вече на години и си ги нося с достойнство. В случая с фаворитката
на Валери Тодоров възмутителното беше, че на нея натрупаният дългогодишен житейски опит ни най-малко
не й беше осигурил умението да ръководи хора. Тя действаше по-скоро като дресьор:
„Але, хоп! Пляскам с камшика - скачайте!“
За
съжаление, същия дресьорски прийом съм забелязвала и у някои хора, назначени
прекалено рано за началници. Интересното е, че се проявява особено силно при млади
жени. Затова с безпокойство приех факта, че новият шеф на БНР още с поемането
на поста е назначил за директор на Радио София една съвсем млада дама. Повтарям,
възрастта не е порок, но си мисля колко опитни колеги има в тази програма на
БНР. Съвсем нормално е те да се надяват на професионално развитие. Вместо това
един човек, който тепърва ще навлиза в професията, става техен ръководител. Имала
съм опит с такива изненадващо повишени млади колежки. Трудно им е да устоят на
изкушението от позициите на по-високия си пост да „набиват канчето“ на журналисти с по-голям трудов стаж от техния. Не искам да бъда предубедена по отношение на новата
директорка на Радио София, но си оставам с безпокойството.
Във
всеки случай, изпитвам лично удовлетворение, че „маститите“ кандидати
Александър Велев и Валери Тодоров не получиха нито един глас на конкурса. Време
ви е да се оттеглите окончателно от битката за власт в БНР, господа! По два мандата са ви достатъчни. Не съм видяла някой от предишните генерални
директори на БНТ да се състезава за трети мандат. Хайде малко озаптете
амбициите си да се разпореждате с държавни пари и се насочете към частни
инициативи! Ако сте добри мениджъри, за каквите се смятате, би трябвало да
успеете и в лични начинания, без държавни субсидии, както е в обществените
медии.
А
що се отнася до БНТ – преди 2 г. гледах изслушванията за генерални директори. Тогава
ми хареса представянето на Емил Кошлуков. Това лято не успях да проследя конкурса.
Мога само да кажа, че си оставам с едно наум, защото Кошлуков все пак беше част
от екипа на Каменаров, който буквално срина бюджета на БНТ и е добре, че по съвсем различни причини, беше принуден да подаде оставка, иначе телевизията щеше да затъне още
повече.
Пожелавам
успех на новоизбраните началници на БНР и БНТ. Ще ми бъде интересно накъде ще поведат обществените медии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар