На младини не
ценях бирата, но в някогашната Младежка редакция на БНР се забавлявахме да пишем стихове по
меню: за ястия и напитки. Та така навремето написах стихотворението си, което
реших да споделя в летния ден:
Бира
Ако в мене напира пак копнежът нелеп,
вдигам халбата бира и си мисля за теб.
Не размахвам рапира, нито
траурен креп.
Пия хладната бира и си мисля за теб.
Пия хладната бира и си мисля за теб.
В тази бира
намирам свой спасителен шлеп.
Свършвам халбата бира и не мисля за теб.
Свършвам халбата бира и не мисля за теб.
Гергина
Иванова/Дворецка
Стихотворението включих в стихосбирката си „Шарени думи“, 1996 г.,
изд.
„Литавра“
Няма коментари:
Публикуване на коментар