Как усетих промяната в литературните вкусове

45-ото Народно събрание бързо премина в историята, но остави спомена за впечатляващия успех на партията Има такъв народ, водена от шоумена Слави Трифонов. Покрай този успех се възпламени отново темата за победоносния ход на чалгата в живота ни - чалгата като опростен и опростачен израз на чувства и мисли. За мен тази тема е свързана с промяната в литературните вкусове, която усетих на свой гръб.

Усетих я особено осезателно, когато преди около 9 години се присъединих към Фейсбук и видях колко много хора споделят там свои стихове. След известно колебание реших да го направя и аз. Подбрах едно от стихотворенията си, което в младостта ми предизвикваше овации по време на студентските литературни четения с мое участие. Бях изумена, че във Фейсбук го лайкнаха по-малко от десетина човека! Ето го и стихотворението: 

ЖАНА Д’АРК

Мой любими кралю, спокойно ли спите,

уморен от поредната светска наслада,

или даже насън си държите ушите,

да не чуете пукот на пламнала клада?

 

Спите, Сир... Спете, Сир! А сънят Ви полека

мойта вяра и преданост сляпа зачерква.

Интересно, какво ли изпитва човека,

който верния воин принася във жертва?

 

Интересно, какво ще направи, когато

се наложи отново да моли: „Спаси ме!”

Най-жестоко е, Сир, че сега, пред тълпата,

гибелта ще посрещна със Вашето име –

 

нека всички помисля, че Вие сте с мене,

та смъртта ми поне да не бъде нелепа.

После, Сир, за пред бъдещите поколения,

ще въздъхнете скръбно над моята пепел.

Отначало помислих, че стихотворението ми не постигна във Фейсбук успеха, на който се радваше в моята младост, защото все още имах малко на брой виртуални приятели. След време обаче го споделих отново и реакциите пак бяха оскъдни. Тогава започнах да осъзнавам, че литературните вкусове са се променили. Забелязвах, че и споделяните в социалната мрежа прекрасни поетични творения на класици, по правило събират малък брой лайкове. Това вече сериозно ме обезпокои. Своето честолюбие като автор спокойно можех да пренебрегна – вече не ме харесват и толкова! - и без това в битието си на зрял човек винаги съм поставяла журналистическата си професия преди писането на стихове. Но щом безспорно хубавите стихотворения на утвърдени имена от миналото не предизвикваха кой знае какъв отклик у почитателите на поезията във Фейсбук, нещата май не отиваха на добре.

         Отново на собствен гръб почувствах промяната в литературните вкусове, когато преди 4 години една непозната за мен жена ме беше издирила във виртуалното пространство и ми предложи приятелство. Поясняваше, че като млада много е харесала едно мое стихотворение и питаше аз ли съм същата Гергина Иванова (така се подписвах, преди да се омъжа за Владимир Дворецки.) Потвърдих, че съм аз, и бях трогната, че жената е запомнила това стихотворение, публикувано в литературния печат през 1982 г.  Добавям стихотворението тук:

         ПСИХОЛОГИЧЕСКИ СЪВЕТИ 

Ака си сложна, непризната личност

и злоба те мори периодично,

ако мечтаеш да си смел и силен,

а пък се чувстваш доста нестабилен,

то властвай, щом намериш повод дребен:

обиждай по-тактичния от тебе,

дерзай над нежността меланхолична,

измъчвай този, който те обича,

унищожавай нощем пътни знаци,

изритвай безпризорни котараци!...

Изобщо, ако случая подбираш,

все някой свой комплекс ще компенсираш!

 

А ти, ти, който не заемаш пози

и чуждият успех не те тормози,

ти, който неизмъчвал без пощада,

най-искрено се влюбваш или страдаш,

ти, който най-обикновен човек си –

внимавай, има хора със комплекси!

Жената се радваше, че ме е открила, и сподели стихотворението ми в своя профил като питаше своите приятели във Фейсбук какво е мнението им. Помня, че първият отговор беше: „Ужасно е!“ Другите няколко отзива не съм запомнила, но не бяха възторжени. Жената, която помнеше стихотворение ми наизуст вече над 30 години, беше изключително озадачена от тези реакции, но не изгуби надежда, че то ще предизвика и у други хора адекватен отклик. Оказа се, че е учителка по литература, и ми написа, че ще го прочете на учениците си в клас. Вече бях наясно с настъпилите промени в литературните вкусове и й отговорих, че се съмнявам в успеха на този експеримент. „Ще видим!“ – написа ми тогава жената, явно убедена, че ще може да опровергае скептицизма ми... И повече не ми писа. Не беше трудно да се досетя защо. След известно време установих, че ме е разприятелила. Дали си е казала: „Ама наистина какво съм му харесвала на това стихотворение толкова години?“ Така де, човек трябва да е в крак с модните тенденции в поезията.

А какви са модните тенденции в поезията, ако се съди от Фейсбук? Харесват се стихотворения с директен изказ - колкото по-декларативно, толкова по-лайквано! Не всички бих определила като литературна чалга. Сравнявам някои от тях с така наречената „площадна поезия“ от моята младост. Имаше едни съветски поети, които рецитираха стиховете си пред многолюдна публика в огромни открити пространства, дори на стадиони. Повечето от тези поети бяха талантливи, но от само себе си се разбира, че за да бъде харесана „площадната поезия“, тя трябва да е ударна, да няма в нея емоционални нюанси и светлосенки като ирония, самоирония и прочее, защото те няма да бъдат забелязани от жаждащото силни думи множество. Такава е нагласата и сред големия площад Фейсбук. Разбира се, и на него се появяват стойностни стихотворения, които заслужено биват харесвани от стотици и дори хиляди, но това става обикновено с автори, които от години са се наложили в публичното пространство като поети и хората ги знаят като такива. А ако им попаднат стихове от някой, когото познават, например, като журналист, най-много да го потупат по рамото с едно окуражително и покровителствено: „Браво!“ Който е изневерявал на поетичната си Муза, ще си носи последиците!

Има обаче и случаи, които ми вдъхват оптимизъм като автор. Преди две години присъствах на поетична вечер, на която млади актьори четоха творби на поети, пишещи класически стих. Организаторите ме бяха поканили да участвам с мое стихотворение и аз приех. Беше ми приятно да чуя стихотворението си, изпълнено от една млада актриса така, както самата аз бих го изпълнила. Толкова точно беше уловила духа му! След спектакъла отидох да благодаря на актрисата и тя спонтанно изрази въодушевлението си от моя текст. Намеси се неин колега, млад актьор, който ми довери, че и той го е харесал и е искал да го прочете на сцената, но накрая е било преценено, че е по-подходящо изпълнителката му да е жена. Тогава си отдъхнах с облекчение, че на моите стихове не им е минало времето, щом допадат на млади хора.

Завършвам с въпросното стихотворение:

    "   "  " 

Понятни са ми вече всички хора,

които са ме лъгали спокойно.

Аз също се научих да говоря

красиви думи без реална стойност.

 

Сега без угризение ще кажа,

че есенният лист е късче злато,

че сивкавият сняг, покрил паважа,

е, всъщност, предусещане за лято.

 

Дори във най-безсмислената врява

ще доловя възвишени акорди

и убедително ще ви представя

бездушните за благородно горди.

 

В очите ми примамливо ще плува

на добротата облакът изкуствен.

Дълбоко някого ще развълнувам

с подправени до съвършенство чувства

 

И всеки, свикнал другите да мами,

ще възхвалява мойта артистичност.

Измамникът, повярвал в любовта ми,

два пъти повече ще ме обича...

 

И само вас, наивници небрежни,

ще съхраня от точните куршуми –

не вярвайте в пресилената нежност

и в лесно произнесените думи!