Равносметката ми за 2022 г.

 

Отива си една година, която бих нарекла шокираща. На 24 февруари започна войната на Русия в Украйна, тя продължава и досега. И през ум не ми беше минавало, че е възможно да се случи такова нещо в Европа през XXI век. Нашето семейство пък, което от години не се беше обръщало към лекар, освен за профилактични прегледи, неочаквано изживя период на болести. Не беше Ковид и, слава Богу, всичко отмина сравнително бързо, но оздравителния процес ни погълна изцяло.

Хубавото е, че изпитанията, през които преминахме, ни показаха за пореден път колко важна е сплотеността на семейството.

Хубаво е също, че Боби смени местоработата си и сега е във фирма, където буквално очаква с нетърпение да започне работният му ден. Остава му и достатъчно време за репетициите и концертите в Академичен хор „Св. Параскева“ при Националната художествена академия, където пее от почти 15 години. Изживява щастие и в личен план, а за родителите най-важно е детето им да е щастливо.

Още нещо хубаво се случи през тази година - най-после любимият ми съпруг излезе в заслужена пенсия и сега сме постоянно заедно. Работим по сайта ни, посещаваме изложби и спектакли повече от преди, когато Владко често беше зает до късно вечерта в редакцията, а на мен не ми беше особено приятно да ходя сама на културни прояви. Сега отделяме повече време и на любимата ни оперета.

През 2022 г. с Владко отбелязахме 40 години любов. Имахме намерение да ги отпразнуваме на екзотично място, но изникнаха непредвидени ангажименти и отложихме за догодина. И още годишнини: 30 години от европейското ни пътуване с победители от конкурса „Младежта среща Европа“ по маршрута Рим-Мюнхен-Виена-Прага-Москва-Санкт Петербург-Рим; 10 години от издаването на книгата ми „Откриването на Дагоберта“, която определям като роман в разкази. Излезе във Военно издателство. Много държа на тази моя книга. В нея има важни за мен сюжети, които са ме вълнували, докато работех в БНР.  

Запознах се с талантливи писатели на Софийския международен литературен фестивал в НДК през декември. Вече започнах да чета книгите им и имам желание да пиша за тях.

Не успях да довърша двете си книги за котки, които мислех, че ще бъдат готови до края на 2022 г. Това ще стане в началото на следващата. Не успях да публикувам на сайта ни отзиви за всички събития и за всички прочетени книги, които ми харесаха.    

През годината от този свят си отидоха приятели, на които държах. Отидоха в своя рай и някои бездомни котки, за които семейството ни се грижи всекидневно. Но домашните ни котета – мама Гуни и четирите й синчета, са живи, здрави и изключително игриви. Постоянен извор на радост за нас!

Лошо и хубаво се смесваха през 2022 г., но очакваме следващата, заредени с енергия, а любовта остава над всичко!