На снимката: момент от честването на 10-годишнината на сайта на семейната ни фондация "Европа и светът" evropaworld.eu в галерия "Мисията", 18.09.2025 г. Вляво е Владимир Дворецки
От
11 години насам отбелязвам 22 септември и като мой личен Ден на независимостта.
През 2014 г. след 39-годишен
трудов стаж като журналистка в БНР, го напуснах поради навършване на възраст и
22 септември беше първият ден на моята независимост от голямата ми любов
Радиото. Защото любовта е зависимост - щастието ти зависи от това дали е взаимна.
Моята радиолюбов беше взаимна, но, като всяка любов, е
имала и трудни моменти. Сега си спомням с топлота за тази моя голяма любов.
Препрочетох днес какво съм писала на тази дата преди
11 години в блога си и се натъкнах на пасажа: „Напускайки
БНР, се чувствам като децата на известни личности, които искат да излязат извън
сянката на своите родители и да бъдат оценявани за собствените им качества. Да,
за мен е било гордост години наред да се представям като журналистка от БНР, но
съм се сепвала, когато някой извън БНР е забелязвал качествата ми, а в БНР са
ми казвали: „Забелязали са те, защото си от национална медия. Ако не работеше
тук, никой нямаше да ти обърне внимание!” Опитвала съм се да кажа, че в нашата
медия работят хиляди хора, а не сме толкова много тези, които получаваме висока
оценка извън БНР, но винаги съм се натъквала на снизходителни началнически
усмивки.“
Честно казано, бях забравила, че началниците ми
са омаловажавали успехите ми извън Радиото като са ги обяснявали единствено с
ореола на престижната медия, в която работя. Доволна съм, че за 11 години
доказах каква е била истинската причина да ме уважават хора извън БНР –
професионалните ми качества! През тези години със семейната фондация „Европа и
светът“, която създадохме със съпруга ми Владимир Дворецки и сина ни Боби,
развихме активна дейност в културната сфера, за която получихме множество
награди. Ще спомена само две от последните месеци: през декември 2024 г. ми беше
дадено специалното отличие „Обединител на култури“ от Сдружението на
испаноговорещите журналисти в България, а през май фондацията ни беше сред получилите
специална
награда от Държавния културен институт към Министерството на външните работи „За
принос в общата ни кауза гласът на българската култура да е част от диалога със
света“ по повод 20 години от създаването на института през настоящата 2025
година.
На 18 септември отпразнувахме 10-годишнината на
сайта на семейната ни фондация „Европа и светът“ evropaworld.eu. Направихме го отново с партньорите ни от Държавния културен
институт в галерия „Мисията“. Присъстваха представители на посолства и на чуждестранните
културни институти в София, на Българската търговско-промишлена палата, стойностни
личности, които сме представяли на сайта, организатори на значими събития,
които сме отразявали, наши автори, преводачи, журналисти, партньори и
съмишленици. Получихме много цветя...
Точно
заради тези цветя, които може да видите на първата снимка, се вдъхновиха да пиша
днес в блога си. Защото неволно я сравних със снимката си в моята публикация от 22 септември 2014 г. Тя е направена на 17 септември същата година. Тогава за последен път водих в ефира на програма „Христо
Ботев“ авторското си предаване „Европа без граници“, което се беше излъчвало близо
25 години, а редакторката на предаването Цвети Николова ми подари един
слънчоглед. Когато се върнахме от студиото в редакцията, тя ме снима с него.
Този
слънчоглед е единственото цвете, което получих от БНР след 39 години всеотдайна
работа. Не се почувствах огорчена. Отдавна бях свикнала там да се отнасят към
мен по този начин.
И
как сърцето ми да не се изпълва с радост и щастие при вида на всички тези
цветя, които получих на 18 септември 2025 г. за онова, което правя от 11 години
насам! Невероятен контраст! Да, щастлива съм!
На
някогашните ми началници в БНР, които подценяваха работата ми, ще кажа: и
досега срещам слушатели, които помнят предаванията ми, и досега на културни
прояви се случва да ме представят като журналистка от БНР. Толкова време след
като съм го напуснала! Разбира се, винаги уточнявам, че вече не съм там, но
хората така са ме запомнили. Това също ми носи удовлетворение.
Ще
завърша с почти същото изречение, както преди 11 години на същата дата: Да ни е
честит Денят на независимостта с цялата символика, която носи в себе си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар