Реквием за детството

В момента дооформям новата си стихосбирка „Балада за птицата Феникс” и споделям едно стихотворение от цикъла „Стихове от старите тетрадки”:

РЕКВИЕМ ЗА ДЕТСТВОТО

Отдавна, в прадалечно време,

когато в утринта мъглява

навън, без сбогом да си вземе,

морето се отдалечава.

Над охладнялата тераса

замислено помахват клони

и върху плочника мухлясал

невидимият дъжд се рони.

Полепналите морски пръски

върху стъклото си почиват,

а аз, със още детски пръсти,

рисувам бриз и го изтривам.

Когато в тялото ми крехко

не властват ветровете силни,

а под изопнатата дреха

кръвта не шушне в топъл прилив.

Отдавна, в прадалечно време,

в мъгливо утринно Отдавна,

когато с отмаляло стреме

морето се отдалечава...

1974 г.

Гергина Дворецка