Още за хакерите и за БНР

Добрата новина е, че след постинга ми, в който се „похвалих” за блокирания в продължение на 5 дни брояч на посещенията в моя блог в Google +, вчера следобед той беше отблокиран. Така цифрата на броя преглеждания, която се беше застопорила на около 58 990, днес вече е 60787.  Не мисля, че съм стреснала хакерите с постинга си, а по-скоро с това, че с мои познати и близки предприех някои реални стъпки, за да достигна до истината за манипулациите в интернет. И тъй като в интернет всичко се знае, тези мои практически стъпки са показали, че няма да остана само при думите, а наистина ще действам.

         Другата новина е, че вече със сигурност знам: Антон Митов е човекът, който отговаря за сайта на БНР! Имаше някои слухове, че е така, но вчера го каза лично генералният директор на БНР Радослав Янкулов при срещата си с колегите от медията. Отдавна бях разпознала стила на Митов, след като седмици наред наблюдавам как в сайта на БНР цифрите, показващи броя преглеждания на моите материали, периодично намаляват, докато любимци на ръководството, набелязани за отличници, нямат този проблем – напротив, броячите на сайта помпат денонощно техните публикации с десетки, стотици и дори хиляди преглеждания. Така е още от времето на зрелия социализъм и на прехода: качествата на човека нямат значение, важно е дали е „наш човек”. Лошото е, че това време не си е отишло от БНР и красноречиво доказателство е връщането след дългогодишно отсъствие на персонаж като Антон Митов и назначаването му на 3 шефски поста.        

         А иначе, стават и някои добри неща в медията ни, като конкурсът за директор на програма „Хоризонт”, който беше спечелен от Васил Чобанов, успехите на Радио София с новия му директор Митко Димитров, голямото литературно четене на стихове и проза от автори, работещи в БНР, на 21 май, организирано от програмния директор Иво Тодоров.

           Впрочем, на вчерашната среща с колегията един от писмено зададените въпроси към Радослав Янкулов беше защо е назначил без конкурс Митко Димитров за директор на Радио София. Генералният директор отговори след кратка пауза, че... така е решил. Той можеше да отговори с далеч по-силен аргумент: Митко Димитров се представи много добре на конкурса за генерален директор на БНР миналия май! По същата причина беше напълно нормално Иво Тодоров да заеме висок пост в медията ни, а Диана Димитрова, друга успешна кандидатка от миналогодишния конкурс, да бъде назначена отново в БНР.

         От много добре представилите се на същия конкурс м.г. единствено аз не помръднах нито на йота напред през изминалата година. Останах си старши редактор и дори когато в екипа ни преди няколко месеца се освободи мястото за отговорен редактор, на него беше назначена (без конкурс) друга колежка, която не си е правила труда да пише концепции за БНР. Но защо да се учудвам, че е така, щом Антон Митов явно е спечелил доверието на генералния ни директор, а Митов идва от миналото и добре знае кой преди години е влязъл в графата „не наш човек” – със сигурност е припомнил тази информация за мен. Вече си обяснявам защо при първата ми и единствена лична среща с Янкулов, когато отидох да го поздравя и да го попитам има ли желание да използва някои идеи от концепцията ми, той ме гледаше строго, направи ми забележка, че автобиографичната ми справка е прекалено дълга – кой щял да я чете – и ме отпрати бързо. Никога повече не проявих желание за личен разговор с него.

         А за вчерашната му среща с работещите в БНР ще напиша отделен постинг. Както и за вечното отлаганата неприятна, но изискваща коментар тема за самозваните „елити” в БНР.