Днес, превключвайки различни телевизионни канали, попаднах на предаването на Мартин
Карбовски „Фронтова линия”. Гостуваше вербовчикът Йордан Гюдуров от 6-то
управление, попски отдел на ДС. Имал е за задача да вербува свещеници. Тезата
му беше, че това са били най-интелигентните хора и заради качествата им са ги
подбирали да работят за ДС. Вербовчикът говореше с искрена симпатия и дори с
възхищение за повечето от своите агенти, намираше за нормално в наши дни те да
се поддържат взаимно, т.е. връзките между тях не са прекъснати. По едно време възкликна, извън темата за свещениците: „Къде са
сега тия големи поети и писатели, на които им е пречено тогава да издават
книгите си? Написаха ли после великите си стихове, романи? Къде са?” Аз с удоволствие
ще му кажа къде са. И досега им се пречи. Точно защото трябва да се докаже с
по-късна дата, че сме били некадърни и затова не са ни издавали по
социалистическо време. Вярно е, че сега има начини човек да издава книгите си,
но при достигането до читателите препятствията са доста. Като добавим и
премълчаването, незабелязването от страна на самите събратя по перо, които не
изпадат във възторг от новопоявил се конкурент, който е вече в зряла възраст,
става ясно защо литературните възкресения са трудни.
Накрая Карбовски направи извода, че
хората от ДС и днес продължават да действат, организират се, помагат си и че
всички останали, ако искат да противостоят, също трябва да се организират.
Няма коментари:
Публикуване на коментар