Начало на турнето „БНР на 80”

Реших да споделя във Фейсбук и в блога си съобщението за националното турне „БНР на 80”, което започва в Благоевград на 19 юни. В него би трябвало да участвам и аз, както се вижда от информацията, линк към която прилагам по-долу. Интересното е, че два часа след публикуването на тази информация в сайта на БНР, научих от секретарката на Стефан Димитров, директор на пр. „Хр.Ботев”, че има вероятност датата на събитието да се промени, защото... времето е лошо, а литературното четене щяло да бъде на открито. В действителност, четенето там ще бъде в голямото концертно студио на Радио Благоевград. Във Фейсбук се свързах с програмния директор на БНР Иво Тодоров, който е основен организатор на проявата, и го помолих да ми съобщи нещо повече за промяната в датите на гостуването в Благоевград. Той ми отговори, че в момента е в Брюксел и не знае за никакви промени.

         Утре, предполагам, ще се разбере дали турнето „БНР на 80” наистина ще започне на 19 юни. А дотогава прилагам тук линк към информацията за него в сайта на БНР: http://bnr.bg/aboutbnr/post/100422707/zapochva-nacionalnoto-turne-bnr-na-80

Неуместни мисли по време на Световното по футбол

Никога не съм била голям запалянко, но ето че тази вечер гледам и втория мач от Световното по футбол в Бразилия: Испания-Холандия! И холандците, и испанците са ми сипматични, но в този футболен двубой стискам палци на Испания...

         Преди доста години, когато синът ми беше много малък, му бяхме купили касети със записи на драматизирани приказки. Спомням си как, преди да тръгна на работа, сядах до сина си и слушах заедно с него приказка от някоя касета, слушах внимателно, искаше ми се да потъна в приказката и да не излизам от нея. А трябваше да тръгвам на работа, където ме чакаха не особено приятни преживявания.

         По същия начин и сега се вживявам в Световното по футбол, иска ми се да потъна в него и да не мисля за неприятни неща. А мислите, които не ми дават мира през последните дни, са все за онова телевизионно предаване, за което писах наскоро, и в което водещият направи констатацията, че  някогашните агенти от ДС и днес продължават да действат, организират се, помагат си и че всички останали, ако искат да им противостоят, също трябва да се организират... Само че как да се организираш срещу нещо, което действа като невидима мрежа около теб, както злите магьосници от приказките – не знаеш правилата им, а те може и да нямат правила, а да разчитат само на лошотията си. Май лошотията много повече обединява хората, отколкото добра идея... Разбирам, че някогашните агенти на ДС са много различни един от друг – имало е такива, които искрено са се заблуждавали, че вършат нещо полезно за обществото, или пък са били принуждавани да „сътрудничат”, но от това невидимата агентурна мрежа, която ни е обкръжавала, а нищо чудно и досега да е около нас, не ми изглежда по-хуманна... Не мога да не се връщам на тези мисли, но те са твърде тежки и предпочитам поне в петък вечер да избягам от тях... Да видим какво става с футболния мач   на  Световното в Бразилия – четвърти гол за Холандия! 
P.S. Така завърших снощи този текст. После Холандия вкара още един гол. Което не означава, че Испания губи шансовете си на Световното по футбол 2014 г. В живота има всякакви обрати. Както и това, че е е трудно да се организираш срещу мрежите на някогашните агенти на ДС, не означава, че не може да им се противостои по други начини... 

За агентите на ДС - поучително

Днес, превключвайки различни телевизионни канали, попаднах на предаването на Мартин Карбовски „Фронтова линия”. Гостуваше вербовчикът Йордан Гюдуров от 6-то управление, попски отдел на ДС. Имал е за задача да вербува свещеници. Тезата му беше, че това са били най-интелигентните хора и заради качествата им са ги подбирали да работят за ДС. Вербовчикът говореше с искрена симпатия и дори с възхищение за повечето от своите агенти, намираше за нормално в наши дни те да се поддържат взаимно, т.е. връзките между тях не са прекъснати. По едно време възкликна, извън темата за свещениците: „Къде са сега тия големи поети и писатели, на които им е пречено тогава да издават книгите си? Написаха ли после великите си стихове, романи? Къде са?” Аз с удоволствие ще му кажа къде са. И досега им се пречи. Точно защото трябва да се докаже с по-късна дата, че сме били некадърни и затова не са ни издавали по социалистическо време. Вярно е, че сега има начини човек да издава книгите си, но при достигането до читателите препятствията са доста. Като добавим и премълчаването, незабелязването от страна на самите събратя по перо, които не изпадат във възторг от новопоявил се конкурент, който е вече в зряла възраст, става ясно защо литературните възкресения са трудни.

         Накрая Карбовски направи извода, че хората от ДС и днес продължават да действат, организират се, помагат си и че всички останали, ако искат да противостоят, също трябва да се организират. 

За мъртвите души

Ще има ли Задушница за мъртвите души?

Не тези, надживели свойто тяло,

а другите, в които добротата се руши

и приживе отекват на умряло.

За мъртвите души, намерили покой,

когато тайничко са ни предали,

блаженстващите сладко в житейския застой

без пориви, без чест и идеали.

И само ако силен на деня ги призове,

готови са сплотено да нападат...

Съдбата ако после им изпрати суховей,

единствено за себе си ще страдат.

Помежду ад и рай, чистилище и прах

блуждаят заслепени и бездомни.

Не, няма да измислят Задушница за тях –

та те не заслужават да ги помним.

Гергина Дворецка

7.06.2014 г.

Черешова Задушница

Любимите починали са с нас!

Помагат ни, безмълвно ни прегръщат.

Усещаме след сетния им час

как пълнят с благост цялата ни къща.

Те правят свойте малки чудеса:

със тях избрах най-сладките череши,

тролеят ми пристигна начаса,

торбата ми с покупки не тежеше!

Преди да се изсипе кратък дъжд,

подсказаха да прибера прането!

Все дребни нещица, но изведнаж

около мене стана много светло!

Ако от мрачни мисли си сломен

и грижите оставят те без сила,

повярвай: днес... и всеки божи ден

любимите ни мъртви ни закрилят!

Гергина Дворецка

7.06.2014 г.

Още за хакерите и за БНР

Добрата новина е, че след постинга ми, в който се „похвалих” за блокирания в продължение на 5 дни брояч на посещенията в моя блог в Google +, вчера следобед той беше отблокиран. Така цифрата на броя преглеждания, която се беше застопорила на около 58 990, днес вече е 60787.  Не мисля, че съм стреснала хакерите с постинга си, а по-скоро с това, че с мои познати и близки предприех някои реални стъпки, за да достигна до истината за манипулациите в интернет. И тъй като в интернет всичко се знае, тези мои практически стъпки са показали, че няма да остана само при думите, а наистина ще действам.

         Другата новина е, че вече със сигурност знам: Антон Митов е човекът, който отговаря за сайта на БНР! Имаше някои слухове, че е така, но вчера го каза лично генералният директор на БНР Радослав Янкулов при срещата си с колегите от медията. Отдавна бях разпознала стила на Митов, след като седмици наред наблюдавам как в сайта на БНР цифрите, показващи броя преглеждания на моите материали, периодично намаляват, докато любимци на ръководството, набелязани за отличници, нямат този проблем – напротив, броячите на сайта помпат денонощно техните публикации с десетки, стотици и дори хиляди преглеждания. Така е още от времето на зрелия социализъм и на прехода: качествата на човека нямат значение, важно е дали е „наш човек”. Лошото е, че това време не си е отишло от БНР и красноречиво доказателство е връщането след дългогодишно отсъствие на персонаж като Антон Митов и назначаването му на 3 шефски поста.        

         А иначе, стават и някои добри неща в медията ни, като конкурсът за директор на програма „Хоризонт”, който беше спечелен от Васил Чобанов, успехите на Радио София с новия му директор Митко Димитров, голямото литературно четене на стихове и проза от автори, работещи в БНР, на 21 май, организирано от програмния директор Иво Тодоров.

           Впрочем, на вчерашната среща с колегията един от писмено зададените въпроси към Радослав Янкулов беше защо е назначил без конкурс Митко Димитров за директор на Радио София. Генералният директор отговори след кратка пауза, че... така е решил. Той можеше да отговори с далеч по-силен аргумент: Митко Димитров се представи много добре на конкурса за генерален директор на БНР миналия май! По същата причина беше напълно нормално Иво Тодоров да заеме висок пост в медията ни, а Диана Димитрова, друга успешна кандидатка от миналогодишния конкурс, да бъде назначена отново в БНР.

         От много добре представилите се на същия конкурс м.г. единствено аз не помръднах нито на йота напред през изминалата година. Останах си старши редактор и дори когато в екипа ни преди няколко месеца се освободи мястото за отговорен редактор, на него беше назначена (без конкурс) друга колежка, която не си е правила труда да пише концепции за БНР. Но защо да се учудвам, че е така, щом Антон Митов явно е спечелил доверието на генералния ни директор, а Митов идва от миналото и добре знае кой преди години е влязъл в графата „не наш човек” – със сигурност е припомнил тази информация за мен. Вече си обяснявам защо при първата ми и единствена лична среща с Янкулов, когато отидох да го поздравя и да го попитам има ли желание да използва някои идеи от концепцията ми, той ме гледаше строго, направи ми забележка, че автобиографичната ми справка е прекалено дълга – кой щял да я чете – и ме отпрати бързо. Никога повече не проявих желание за личен разговор с него.

         А за вчерашната му среща с работещите в БНР ще напиша отделен постинг. Както и за вечното отлаганата неприятна, но изискваща коментар тема за самозваните „елити” в БНР.

Още за хакерите в интернет

Все не ми остава време да ви се „похваля”, че откакто на 29 май сложих в блога си линк към сайта на БНР, където е качено интервюто ми с Вени Марковски за бъдещето на електронния вот в България и за манипулациите в интернет, последва нещо много интересно - броячът, отбелязващ посещенията в самия ми блог в Google + напълно блокира. Така блогът ми сподели съдбата на материалите ми в сайта на БНР, където цифрата, показваща посещенията, периодично намалява – проблем, по който съм писала често напоследък. Тъкмо от няколко седмици се радвах, че най-после на видно място в блога ми може да се види броят на преглежданията, които в Google + се оказаха около 58 990 за 14 месеца, и след постинга ми за манипулациите в интернет цифрата спря да расте. Има само някои колебания надолу и нагоре, но от 5 дни не надвишава 58992. Оказа се, че и други приятели се сблъскват с такива проблеми – имало хакери, които блокират броячите на сайтовете в интернет. За българските сайтове действат хакери на наша родна територия. Който се интересува от проблема, може да очаква новини през следващите дни! А аз ще продължавам да пиша, каквото намирам за интересно, независимо колко преглеждания показва в момента блокираният брояч на блога ми. Утре, например, има среща с генералния директор на БНР Радослав Янкулов по повод първата годишнина от управлението му!