Шарена
сянка поляга на прага
и
като котка денят се протяга,
а
зад дървета, стрехи и стобори
мъркат
лениво далечни мотори.
Мравки
куцукат по пътните знаци,
котка
сънливо помръдва с мустаци...
Спряло
е нейде сред път битието...
Котешка
лапка ми гали лицето.
Гергина
Дворецка
17.08.2014
г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар