Дружески шарж
Един немлад поет
подрусва рими,
тъй както дядо
дзупа ръченица.
Стихът
прикляква: „Божке ле, тежи ми!
Подай ми, Музо,
тъничка ръчица!
Да рипнем двама,
както в младините,
че да разкърша
морното си тяло!
Да видят и
скалите, и орлите
как мъжки някога
се е играло!”
Поетът е запазил
своя порив,
той помни
стъпките и ги умее.
Потропват строфи
в ясните простори,
а публиката от
възторг немее.
Щом поантата му
тупне на земята,
ще го почерпят с
вино в пъстри стомни.
Да, вече
побеляла е брадата,
но публиката като
млад го помни!
Гергина Дворецка
2.02.2015 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар