неделя, 22 февруари 2015 г.

Прошка

Наскоро се бях сетила за това мое стихотворение от първата ми стихосбирка „Понякога е обич”, изд. „Народна младеж”. Като изживяване то не е актуално за мен, след като срещнах преди близо 33 г. Владимир Дворецки, но реших да го споделя днес, на Сирни Заговезни, в деня на прошката.

„   „   „

Прощавам за измислените ласки
и за измислените откровения –
щом книжните слова не са премахнати,
словесната любов е позволена.

Простени са красивите неистини,
прошепнати на завет в някой ъгъл.
Ако подбудите ти са пречистени,
не е голям грехът, че си излъгал.

И има ли значение на практика
в епохата, несложила оръжие,
че някой много ще обича някого
или че някой в любовта ще лъже?

Прощавам!... И простете, че е трудно
сега да мисля за мира и хляба,
че чувам само ехото от удар...
Повикайте ме утре!... Днес съм слаба.

Гергина Дворецка

„Понякога е обич”, изд. „Народна мвладеж” 1978 г. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар