Съвсем
умишлено избягвах да пиша за кризата в БНР. Радвам се, че вече не съм там и
предпочитам да се занимавам със сайта на фондацията ни или да измисля някое
забавно стихотворение. Само че не мога да избягам от мисълта за Радиото, защото
години наред и аз съм се пекла на тамошния бавен огън.
Днес,
29 юни, трябваше да е повратен момент за кризата в БНР – или ръководството на
Радиото да намери изход от ситуацията, или председателят на СЕМ Георги Лозанов
да си подаде оставката, както самият той предложи още преди един месец. Чаках с
интерес развръзката. Тази сутрин видях по БНТ 1 доц. Георги Лозанов да
коментира речта на омразата по повод София Прайд 2015, все едно че въпросът с
оставката му от СЕМ изобщо не стои на дневен ред, и се запитах: Или е забравил
за даденото обещание, или кризата в БНР е намерила благополучно разрешение. Кое
ли от двете е вярно?
Преди
малко прочетох във Фейсбук, че програмният директор на БНР Иво Тодоров днес е бил
уволнен, защото в един момент Управителният съвет на медията е решил, че заемащият
тази длъжност трябва да има образование „магистър” по публична администрация. Такова
изискване никога не е имало по-рано и явно сега е измислено, за да се оправдае
едно уволнение. Значи генералният директор Радослав Янкулов и УС са готови на
всякакви решителни действия, включително и неадекватни, само и само да не бъдат
искани повече техните собствени оставки.
Аз
пък от вчера съм решила да напиша защо, според мен, председателят на СЕМ доц.Георги
Лозанов трябва да си подаде оставката. Най-вече, защото отговорността за избора
на Янкулов е негова и на СЕМ, но и по много други съществени причини.
To be continued...
Няма коментари:
Публикуване на коментар