През
39-годишния ми стаж като журналистка в БНР това не беше единственото ми
авторско предаване, но пък е единственото, което продължи близо четвърт век.
Историята му беше свързана с перипетии, на които в момента не искам да се
връщам, но слава богу – преодолявах ги успешно. През първите години шефовете, а
и доста колеги гледаха на това предаване като на чудата птица, която в никакъв
случай не им приличаше на лястовица, т.е. на предвестник. Дори нерядко
иронизираха поздрава, с който започвах: „Здравейте, млади европейци!“ После,
когато през 1995 г. България официално подаде молба за членство в Европейския
съюз, темата за европейската интеграция вече не изглеждаше толкова имагинерна,
а 2-3 г. по-късно направо започна да става модна. Желаещите да правят такива
предавания се нароиха. Това беше добре, защото ме стимулираше да измислям нови
начини да заинтригувам слушателите с тематика, която от почти непозната
постепенно започваше да се превръща в банална.
Приятно
ми е, че и досега има хора, които ми казват, че това предаване им липсва. Нямах
нищо против някой колега да продължи да го прави след мен, но ръководството на
програмата прецени, че то е твърде авторско и друг не може да влезе в ролята на
негов водещ.
Преди
една година бях решила, след като минат ваканционните месеци, да организирам
специално събитие, с което да отбележа 25-годишнината на европейското си
предаване – въпреки че вече не се излъчва, то си остава част от историята на
БНР, макар че шефовете ми винаги са се правили, че не го забелязват. В края на
лятото миналата година обаче, когато неочакваният поток от бежанци заля Европа,
а европейските институции реагираха не особено адекватно, ентусиазмът ми за отбелязване
на годишнината се изпари и никога повече не се върна… Спомням си как в началото
на септември дни наред гледах като хипнотизирана по телевизията или в интернет
масите от хора, които преминаваха през Европа и целенасочено се стремяха към
най-богатите й страни. Ужасявах се от купищата боклуци, трасиращи пътищата на
прииждащите, и все се надявах, че някъде там, в Брюксел, някой ще надигне глас
и любезно, но твърдо ще обясни на кандидатите за убежище, че не може да газят
наред, че не бива да хвърлят храна, дадена им от състрадание, че е редно да
показват уважение към тази наша Европа, която е готова да ги приюти. Разбира
се, не всички мигранти се държаха по този шокиращ начин, но онези, които го
правеха, не бяха малко. А европейската администрация си мълчеше. Очаквах от нея
да защити достойнството на Европа, вместо това започнаха едни абстрактни
договорки за прехвърляния на мигранти от една страна в друга, като че ли
ставаше дума за размествания на кукли в детската
стая. Още повече се изумих, когато за един период от време всеки, който си
позволеше да изкаже някаква критика към поведението на мигрантите, беше
обвиняван в нетолерантност. Един румънски политик каза по този повод: „Предпочитам
да ме смятат за расист, отколкото за глупак.“ Сериозно се замислих над думите
му и в крайна сметка реших, че самата аз бих предпочела да ме смятат за глупак,
но не и за расист. И дълго време не написах нищо по тази тема. Докато не се
случиха издевателствата над жени в Новогодишната нощ в Кьолн…
Нямам намерение да навлизам в подробности за
станалото в ЕС от една година насам, но накрая дойде и Брекзит. Лично аз
предпочитам да го произнасям и пиша така, а не Брексит, както е по-правилно.
Брекзит ми напомня по звучене „екзод“ – така се нарича последната част в
древногръцката трагедия, в която идва развръзката. Брекзид за мен беше стряскаща развръзка. Какво ще последва в Европейския съюз след нея? Тепърва ще видим.
Имах
в Радиото един колега звукорежисьор, много интелигентен и начетен човек, който,
когато сме работили заедно за европейското ми предаване, често ми е
казвал: „Знам, че ще съм жив да видя разпадането на Европейския съюз!“
Произнасяше го толкова убедено, че не се впусках в спорове, а в мен светваше
сигнална лампичка.
Сега
се питам дали Брекзит не е начало на развръзка за целия ЕС и никак не искам да
е така. Защото сърцето ми не може да се откаже от идеята за обединена Европа, а
и защото са известни всички плюсове от една такава Европа. Стига администрацията в Брюксел да действа адекватно.
Днес,
когато отбелязвам за себе си 26 г. от излъчването на първото ми предаване
„Младежта среща Европа“, си мисля, че такива предавания ще са нужни и в бъдеще,
за да следят отблизо какво става в ЕС. Слава богу, че ги има в различни медии.
Самата аз исках да продължа моето предаване в интернет радиото, което сме
замислили да правим. Не бързам, защото се оказа, че микрофонът не ми липсва, но
оставам вярна на темата за Европа без граници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар