"Сляпата Вайша" и нощта на "Оскарите" 2017

Отдавна вече не си купувам всички книги на Георги Господинов и не приемам априори за хубаво всичко написано от преекспонирани в публичното пространство автори, но разказът „Сляпата Вайша" ми хареса. Държа да споделя това свое мнение, защото прочетох из Фейсбук някои негативни оценки за литературната основа на филма. Въпрос на вкус. Лично аз намирам, че този кратък разказ е много добре написан. Харесва ми отвореният му финал, допада ми играта на думи в посланието, че нищо в настоящето не е могло „да събере очите“ на Вайша, т.е. нищо в днешния ден не е успявало да й се стори дотолкова впечатляващо и стойностно, че да не гледа само в миналото и в бъдещето. Филмът на Теодор Ушев се отличаваше от останалите номинации със самобитността си – тя може и да не допада на всички, но прави впечатление. Музиката на Никола Груев-Котарашки буквално ме омагьоса.

Много исках „Сляпата Вайша“ да спечели. Затова заседнах снощи пред телевизора още от 23 ч., за да видя и предварителните разговори със звездите, и цялата церемония по награждаването. С голямо удоволствие изгледах една от атракциите на вечерта - как случайни посетители от туристически автобус, които очакваха да влязат в музея с костюми от популярни филми, бяха въведени в залата със знаменитостите и успяха да се ръкуват и да се снимат с някои от тях.

След като разбрах, че „Вайша“ си остана само с номинацията, се почувствах уморена и отидох да спя. Така се оказа, че съм пропуснала другата голяма атракция – напълно непредвидена и доста неприятна, за разлика от нагласената с туристите: объркването на наградата за най-добър филм. После гледах видеозаписа на този конфуз. Изненадана съм,  че организаторите толкова късно реагираха на недоразумението: целият екип на „Ла ла ленд“ излезе на сцената, прегръщаха се, поздравяваха се, докато в крайна сметка се оказа, че победител е филмът „Лунна светлина“. Спомням си, че преди години такова объркване стана при обявяването на някаква мис на голям международен конкурс за красота – излезе девойката пред всички, разплакана от радост, получи си короната, но малко след това водещият се извини за грешката си и короната беше преместена върху главата на друга хубавица. Подобни неща обаче в Холивуд не бяха ставали. В случая с „Оскарите“ снощи явно вината не беше на водещия Джими Кимъл, а на обявилите наградата актьори Фей Дънауей и Уорън Бийти. Впрочем, Фей Дънауей отначало изобщо не я разпознах на видеозаписа. Както беше трудно да се разпознаят в залата и други известни кинокрасавици, прибегнали до пластичната хирургия, за да си скрият бръчките. Не знам дали са доволни, че са си опънали кожата на лицето, след като с това са си изгубили физиономиите. Всъщност, тези биещи на очи пластични операции по популярни филмови лица бяха за мен другият голям конфуз във вечерта на „Оскарите“, но за него като че ли е някак нетактично да се говори.  

Нашата „Вайша“ пък си беше съвсем автентична – нито разкрасена, нито натъкмена. Доволна съм, че стигна до номинациите.