сряда, 30 август 2017 г.

НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 3 г. МАНДАТ за генералните директори на БНР и БНТ!

След проведения наскоро конкурс за генерален директор на БНТ във въздуха остана да виси една идея, която може и да се разсее „яко дим“, но нищо чудно да попадне и на благодатна почва. При събеседването в СЕМ някои кандидати повдигнаха въпроса, че са им малко 3 години мандат. Особено настойчиво повтаря това вечният мераклия за началник Валери Тодоров, който никога не пропуска да спомене и друга „несправедливост“: че членовете на СЕМ са с мандат 6 г. и се е случвало понякога един и същ състав на регулаторния орган да избира трима директори на една медия.
За съжаление, след конкурса тази жалба на кандидатите за шефове се появи и в статията на една медийна репортерка, която много уважавам заради стремежа й към обективност. Тя призова мандатът на генералните директори  на БНР и БНТ да бъде удължен. Затова държа да напиша, че желанието на шефовете да са колкото може по-дълго на поста си може да е напълно естествено за тях, но не се споделя от повечето настоящи или бъдещи техни подчинени. Само външен човек, който не е изпитвал на гърба си властването на неподходящ началник, може да се солидаризира с него и да иска той да властва колкото може по-дълго. Със сигурност и лично облагодетелстваните от съответния  началник ще го подкрепят да е по-дълго на власт, но те обикновено не са мнозинство.
Имате ли представа как буквално сме броили дните до края на мандата (особено втория) на непредвидимата Поля Станчева? Или на „железния“ Александър Велев (става дума за мандата му между 1998 и 2001 г., който лично съм преживяла, нямам преки наблюдения как е при сегашния му втори мандат, но се досещам). Да не говорим за „отличника“ Валери Тодоров, който навън минаваше за голям мениджър заради шумно рекламираните си „постижения“, без да се спомене и дума за големите му провали, и който с широка ръка даваше високи заплати и облаги от всякакъв характер на група свои избраници, но никой не можеше да го убеди да повиши мизерните заплати на останалите. На практика той утвърди класовото разделение на хората в БНР на „елит“ и „простосмъртни“ и беше невъзможно „простосмъртен“ да премине в класата (по-точно кастата) на „елита“. Отдавна се каня да пиша за „елита“ и „простосмъртните“ в БНР. Дошъл е моментът да го направя, скоро ще е.
В момента обаче целта ми е да обясня защо е противопоказно мандатите на генералните директори на обществените медии да бъдат по-дълги от 3 г.
Основният аргумент на жадуващите за по-дълъг мандат е, че началникът не можел за толкова кратък срок да осъществи идеите си. Извинете, но 3 години съвсем не са кратък срок! Президентите на Швейцария се избират с мандат една година без право на преизбиране. Не съм забелязала Швейцария да е пропаднала поради този факт. Но, ще кажете, ние не сме Швейцария. Прави сте и затова сме на нашето си дередже. Истината е, че по-краткият мандат мобилизира силите или поне би трябвало да е така. Разполагаш с време, което ти се струва малко – значи трябва да не го губиш и да действаш експедитивно, а не да хленчиш за отсрочки. Да се жалваш от краткия тригодишен мандат означава да признаваш публично, че нямаш капацитет да се справиш с отговорностите, които твърдиш, че можеш да поемеш. Знаеш с какво време разполагаш – планираш си идеите в рамките на този срок. Ако 3 години са ти малко – не си подходящ за поста. 
Да не забравяме и друга особеност: става дума за ръководител на обществена медия. Неговата цел би трябвало да бъде не да осъществява някакви свои лични амбициозни планове, а да ръководи и развива медията по най-рационалния и добър начин в рамките на отреденото му от закона време. А после да отстъпи място на следващия ръководител, защото този пост не е в частната му семейна фирма и няма право да мечтае да пусне корени на него. Тук става дума за особен вид екипност, която явно все още е непозната у нас – да чувстваш, че си екип с предшественика си, както и с този, който ще поеме поста след теб, защото делото ви е общо – развитието на обществената медия. Само че се изисква морална сила, за да работиш така, че да улесниш максимално бъдещия обитател на твоя шефски кабинет, а не всячески да се стремиш да докажеш, че си най-подходящият да заема този кабинет и, който и да дойде след теб, не може да завърши добре започнатото от теб.  
Винаги съм се чудила на претенциите за по-дълъг мандат. Казвам го като човек, който два пъти е разработвал концепции за развитието на БНР и се е явявал на конкурса за генерален директор. За какво не биха стигнали 3 години? Ръководителят на медията трябва да създаде нормална колегиална атмосфера в нея, така че хората да проявяват най-доброто от себе си. Трябва да има грижата работната среда да е максимално удобна, което означава ремонти да се правят само ако е необходимо тази среда да се подобри. Всичко друго са текущи задачи, свързани с обществената мисия на БНР и нуждата да бъде в крак с най-новите тенденции в медийния свят. Много схематично го описвам, но пак питам: нима 3 години не биха стигнали? Още повече, при възможността да бъдеш преизбран за още 3 години.
Нека не се лъжем, зад мечтите за по-дълъг мандат се крият твърде себични подбуди. Ако кандидатстваш за един пост с единствената мисъл, че ще трябва да поемеш големи отговорности, а не те блазнят облагите, които постът ти осигурява, няма толкова силно да се привързваш към него. Обаче столът на генералния директор на БНР или БНТ те издига твърде нависоко. Без никакво преувеличение, ти ставаш важна личност в държавата. Ако харесваш всички екстри, които това носи, как да не изискваш да се променя законът, та по-дълго да останеш на тази позиция, необезпокояван от мисълта, че си временно там. 
По моя преценка, споделяна и от други колеги, за 39-е години, през които работих в БНР, най-добрият генерален директор беше Александър Владков – лека му пръст. Може и да не е бил всеобщ любимец, още повече, че ръководеше медията в най-смутните години – началото на промените след 10 ноември 1989 г., но той си тежеше на мястото. Има някои особености на неговото управление: той беше първият избран на този пост от Народното събрание. Тогава още нямаше НСРТ, което после се преименува на СЕМ. Другата особеност в управлението на Александър Владков е, че той беше генерален директор само 2 г. и 3 месеца (ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА!)– от 6 март 1990 до 18 юни 1992 г.! А ние, които го познавахме, и досега го помним. След като беше принуден да напусне поста си в онези бурни политически времена, се върна като редови журналист в БНР и никога повече не пожела да стане отново генерален директор, въпреки че беше професионалист с много качества. На него се падна жребият при демократичните наченки у нас да изпита на гърба си само жилото на властта. Дошлите след него опитаха и от меда й и на някои от тях той много се услади.
Проблемът е, че НСРТ, а после и СЕМ, досега нямаха особено добри попадения при избора на генерални директори на БНР, а хубавото е, че законът определя само 3 години мандат на този пост, та в обозримо бъдеще все пак да се провижда някаква надежда за промяна.  
Досега само двама генерални директори са изкарали два поредни мандата: Поля Станчева и Валери Тодоров. И двамата бяха преизбрани по-скоро по инерция, но това е друга тема. Обективно погледнато, БНР нищо не спечели от това, че те го ръководиха по 6 години. Само дето и у двамата се породи нереално чувство за собствената им значимост.
Представих си какво би станало, ако мандатът на генералните ни директори беше не 3, както е сега, а 7-годишен, каквито предложения се чуват, с възможност за втори пореден мандат. Вие, които давате това предложение, знаете ли какво означава да ви ръководи 14 години Поля Станчева?  Или Валери Тодоров? Ами Радко Янкулов? Ами Александър Велев? Сигурно има и такива, които са били доволни от някого от изброените, но мнозинството не е било доволно и е чакало с нетърпение следващия, надявало се е той да не допуска грешките на предишния. 
Смяната на генералните директори на по-кратки периоди от време е полезна – и за повечето от подчинените им, и за самата работа. Всеки следващ вижда в какво състояние оставя БНР предшественикът му и това е своеобразен контрол. Колкото по-начесто нов човек поема ръководните функции в обществената медия, толкова по-трудно ще бъде на злоупотребилите с властта си да замитат следите на нередностите, които са допускали.
Впрочем, нормално е членовете на СЕМ да са с по-дълъг мандат от генералните директори на БНР и БНТ (6 години, според закона), защото СЕМ ги избира и е добре да има поглед върху повече от един конкурс за този пост, за да сравнява и съпоставя концепциите на кандидатите.

Така че предложението да се удължи мандатът на генералните директори на БНР и БНТ и то от 3 на 7 години обслужва административната номенклатура, но не и останалите работещи в обществените медии. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар