неделя, 13 август 2017 г.

Легендата Асен Гаргов и семейните спомени

Изразът, че някой се е превърнал в легенда още приживе, звучи като клише, но е самата истина за Асен Гаргов. Легендарността нерядко включва и изопачаване на фактите. За популярните личности се говори какво ли не, включително и небивалици. Чела съм и съм чувала за братовчед ми Асен най-различни истории. Немалко от тях не са били верни. Когато той почина и след поклонението написах няколко кратки спомена за него във Фейсбук, по реакцията на хората разбрах, че те имат нужда от по-достоверна информация за известния талантлив музикант. Затова реших да споделя и в блога си още нещо от първа ръка.
През първите десетилетия на миналия век баба ми Гергина, на която съм кръстена, е родила 9 деца. От тях са оживели 7 – петима синове и две дъщери. Вторият от синовете е Никола, бащата на Асен, а третият, Иван, е моят баща. Дядо ми Димитър дошъл с младата си жена от Одринска Тракия и се заселили в Бургас, където остават да живеят три от децата им, а трима от синовете – Никола, Иван и Коста, се установяват в София. Седмото дете в семейството, леля ми Димитринка (Минка), цял живот се местеше ту в София, ту в Бургас. Изцяло се беше посветила на софийските и на бургаските си племенници.
Споменавам всичко това, защото в семейството ни преди години се разказваше следната забавна случка. Един от бургаските ни братовчеди пътувал във влака и, от дума на дума, пътниците взели да коментират Лили Иванова и Асен Гаргов – беше във времето на най-успешните им хитове. Някакъв човек от купето заявил, че познава лично Асен – той всъщност се казвал Асан и бил циганче от Пловдив. Пътникът твърдял това с абсолютна сигурност и настоявал на своето, дори когато бургаският ни братовчед категорично опровергал гореспоменатата информация и казал за близката си роднинска връзка с Асен.
Доста хора обичат да се изказват фамилиарно за известните и понякога си измислят, без да им мигне окото.
Сред роднините Асен също беше редовна тема за разговор, но с далеч по-голям процент достоверност. От леля Минка знам друга весела случка. Имало прослушване за попълване на състава на „Студио В“. Явил се и Асен и си чакал реда, а хората около него го познавали и се обръщали към него с „Гари“. Слушал, слушал Вили Казасян и посочил братовчед ми: „Хайде сега Гарабед да пее!“  
Напоследък четох пък статия, в която обявяват Асен за гърче по майчина линия. Майка му, леля Наде, може и да е имала някаква гръцка жилка, както немалко бургазлии, но е пресилено да се твърди, че е гъркиня – не че е лошо, просто не е вярно.
  Мисля си, че неслучайно причисляваха Асен към различни етноси. Всъщност, той беше не само широко скроен човек, а и гражданин на света. Имам чувството, че придоби тази душевна широта заради шанса да прекара няколко години като дете и юноша в другия край на планетата – в Чили, където изпратиха на работа баща му Никола Гаргов. Там Асен научи перфектно испански език, там овладя свиренето на китара. Леля Фани, съпруга на най-малкия брат на баща ми, Коста, е запомнила как, когато гостували на чичо Кольо в Сантяго де Чиле, Асен й казал: „Аз имам моята китара.“ Леля обяснява, че покрай испанския, като дете той се изразявал малко странно на български. Лично на мен изречението „Аз имам моята китара“ не ми звучи странно от устата на Асен. Китарата наистина беше „негова“. Всичките му колеги твърдят, че той е владеел този инструмент професионално, когато повечето китаристи у нас са били по-скоро любители.  
Асен обаче беше и много добър певец. Напоследък прослушах отново някои от неговите изпълнения и за себе си преоткрих гласа му – толкова топъл и изразителен! Колко емоция е влагал в прочутото: „Развод ми дай, развод ми дай и повече не ме мъчи“ в едни времена, когато е бил най-искрено убеден, че доброто тепърва предстои!
Докато прослушвах първия му сингъл, в който текстът на песента „Забравен миг“ е написан от мен, се трогнах как е изпял куплетите:
„Някъде във тази малка стая
с притихнал светъл свод
нещо съм забравил, а не зная
и не питам какво.
Може би измислена картина,
нарисувана насън,
някакъв забравен миг, преминал
и отнесъл своя звън.“
От гласа му си личеше, че харесва тази част от песента. А на мен ми стана неудобно как в ранната си младост, когато му пишех текстове за песни, не съм си давала сметка, че не бива в думите да има струпване на прекалено много съгласни, защото изпълнителят се затруднява. Направо ме хвана срам заради този „притихнал светъл свод“ със „св“, „св“ в две последователни думи. Асен обаче никога не ме е карал да правя променr – пееше каквото напишех.  
Нещата станаха по-различни, когато той вече беше с Лили Иванова и работихме по текстовете ми за два от дуетите им. Това наистина си беше работа. Случвало се е буквално на пожар братовчед ми да звъни по телефона от звукозаписното студио с настойчивата молба да променя някоя дума, защото Лили е открила по време на самия запис, че тя не звучи достатъчно добре - може да си е съвсем на място в стиха, но е важно как стои в песента. За мен това беше голяма школа. Тогава осъзнах, че авторът има отговорната задача не само да подреди думите смислено и, по възможност, красиво, но трябва да улеснява изпълнителя, като най-добре е музикалната фраза да завършва с отворена сричка.  
През последните дни си мисля, че от професионалния път на Асен Гаргов би станал сюжет за увлекателен филм. В този филм непременно трябва да го има важния чилийски период, после – вече в България – преминаването на Асен през различни музикални формации, но акцентът да бъдат творческите им години с Лили Иванова – най-ползотворните и за двамата. Опитвам се да си представя как би трябвало да завърши такъв филм и ми се струва, че е добре финалните кадри да са от концерта в памет на Вили Казасян в края на 2016 г. Тогава Асен, макар и вече болен, дойде, за да пее за приятеля си и изглеждаше така, като че ли напълно е преборил болестта. Така си представям финала на филма: Асен на сцената в зала 1 на НДК, сред колеги музиканти, посреща с хубавата си усмивка бурните аплодисменти на публиката...
Много се надявам някой да направи такъв филм. Няма да съм аз. Не ми се впуска в обяснения защо. Тук само ще споделя отново текста, който написах във Фейсбук, след като се върнах от поклонението на 11 август:   

Сбогувахме с братовчед ми Асен Гаргов. Това стана в църквата Света Неделя, където преди години той се венча с любимата си Даниела. Неслучайно тя избра там да стане прощаването на големия музикант с близките, приятелите и почитателите му. Когато си спомням за сватбата на Асен, първото, което си представям, е как вървеше до любимата си и придържаше ръката й между двете си длани така, че тя оставаше сгушена в шепите му. Беше толкова щастлив – усмихнат, с притворени очи! Рядко съм виждала човешко лице да изразява такова върховно блаженство. 
Помня и друго: как години по-рано, когато ми говореше за Лили Иванова, не произнасяше името й, а казваше „Тя!“ и разбирах, че за него това наистина е „Тя“ с главна буква. 
Толкова за личния живот на братовчед ми. С него наистина сме много близки роднини – бащите ни са братя, но през последните години рядко се виждахме. 
Когато бяхме малки деца, живеехме в съседни кооперации: ние – на ул. „6 септември“ 26, а семейството на чичо Кольо – на ул. „Аспарух“. Тогава си гостувахме често. После ние се преместихме в апартамента близо до площад „Баба Неделя“ и срещите ни оредяха, а не след дълго чичо ми беше изпратен на работа в Чили. Там Асен се научи да свири на китара, но помня, че още преди това беше запленен от нея. Когато поканиха роднини на прощално гости преди заминаването си за Америка – вече живееха на ул. „Персенк“ - Асен подрънкваше на китара, а аз го гледах заинтригувано. Той ме попита: „Гинче, искаш ли да опиташ?“ Обаче аз не събрах смелост. С това свършват детските ми спомени с братовчед ми. 
Когато се върнаха от Чили, не се виждахме често. По време на студенството ми, когато бях популярно име в младата поезия, Асен дойде веднаж при мен с един магнитофон и ролка със записите на десетина песни на английски. Помоли ме да напиша български текстове по мелодиите – не било нужно да са преводи, можело и да са съвсем различни като съдържание. Тогава за първи път писах текстове по музика. Това е трудно. Далеч по-улеснен е авторът, когато си напише стихотворението, а после композиторът прави музика по него. Така или иначе, тогава написах десетина текста за Асен по чужда музика. Един от тях той включи в първия си сингъл - „Забравен миг“. Там за първи и последен път фигурирам с фамилията Теофанова – в ранната си младост за година и нещо носех тази фамилия. 
След това, когато Асен работеше с Лили Иванова, на два пъти ми предложи да напиша текстове за техни дуети. Те станаха сполучливи: „Красивият миг“ и „Колко думи“. Радвам се, че имах тази възможност. 
През годините, когато „избухна“ демокрацията, Асен изпя „Развод ми дай“, която стана нещо като химн на промяната. Имах един колега в БНР, Светослав Шапкаров от екипа на предаването „Хора, пътища, автомобили“, който беше и поет – светла му памет! Всеки път, когато ме видеше в Радиото, ми подхвърляше: „Ех, Гергина! Как хубаво написа текста на „Развод ми дай“! Винаги му казвах, че авторът е друг, но това не пречеше на Светльо Шапкаров да повтаря при всяка наша случайна среща: „Браво, Гергина! Как хубаво написа текста на „Развод ми дай“! 
Имам още един спомен, свързан с тази песен. На домашния ни телефон се обади непознат човек, който, без да се представи, изрази възмущението си, че Асен Гаргов, син на интебригадиста Никола Гаргов, пее за СДС. Явно беше търсил номера в указателя по фамилията Гаргов – нашият телефон и досега се води на името на баща ми - и се беше объркал, че това е домът на Асен. Казах на непознатия, че е сгрешил номера и нищо повече не коментирах... По онова време много деца имаха различни политически пристрастия от родителите си. 
В годините на демокрацията Асен опита и друг бизнес. По едно време с брат му Митко наеха един магазин на Женския пазар и продаваха спиртни напитки. Магазинът май се казваше „При братя Гаргови“. Ходихме веднаж с мъжа ми там - Асен, както винаги, беше изпълнен с оптимистични очаквания и вярваше, че ще просперират в бизнеса. Брат му Митко беше доста по-умерен оптимист и той се оказа по-прав. След това чух, че Асен се е заел с предприемачество. Опитваше различни поприща, но все се връщаше при музиката. Преди няколко години ми се обади по телефона – още работех в БНР – и сподели намерението си да прави кавъри на свои стари песни: „Да знаеш, Гинче, всички напоследък правят кавъри. И аз ще направя!“ 
Може и да не успяваше да осъществи всичките си намерения, но винаги беше изпълнен с хубави очаквания и надежди. Впрочем, майка му се казваше Надежда. Леля ми Наде! Той се грижеше всеотдайно за нея, когато тя вече беше много болна. Преди няколко години на погребението й – братовчед ми Митко вече беше починал – си говорихме, че близките ни винаги остават с нас, независимо в кой свят се намират. Асен потвърди: „Така е. Аз, когато вечер си наливам чаша ракия, сипвам една и за брат ми и му казвам „Наздраве, брат ми!“ 
Сега ще продължат да си пият ракията с батко Митко, а Асен със сигурност ще свири на китара и ще пее, там, където се намират.
Това си спомням в деня, в който се сбогувахме с братовчед ми Асен. 
Ти не си отиваш, Асене! Много хора ще те помнят.


Църквата Света Неделя, където преди години се венча Асен Гаргов и където близки, колеги и почитатели се сбогуваха с него на 11 август 2017 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар