Това, което виждате на
снимката, е паметникът на Площада на нациите без държава в Тоса де Мар –
Каталуния, Испания. Видяхме тази странна скулптура още в началото на разходката
си из града миналата година. Не разбрахме какво изобразява, но на картата
прочетохме името на площада. Опитах се да разтълкувам какъв точно е символът на
нациите без държава: нещо, напомнящо в основата си котва, и разклоняващо се,
подобно на артерии, които тръгват нагоре, но някаква сила отново ги притегля
към котвата... Горе-долу така мога да опиша впечатлението си от скулптурата. За
съжаление, не можах да разбера кой е авторът й, но запомних творбата му. Помислих
си и друго: колко ли ги боли каталунците, че си нямат отделна държава, та са
нарекли един от централните площади в привлекателния за туристите Тоса де Мар с
такова име.
Откакто се заговори за референдума в
Каталуния, все се сещам за Площада на нациите без
държава в Тоса де Мар... За самия референдум за независимост на 1 октомври и начина, по който се проведе, се
изписа много, експерти продължават да правят анализи, а аз през цялото време се
питам симпатизирам ли на идеята Каталуния да бъде отделна държава. Ясно е, че
има хора там, които от години мечтаят за това. Има и други обаче,
които не искат промяна.
Това си пролича ясно и след речта на
регионалния премиер Карлес Пучдемон в каталунския парламент на 10 октомври. Тогава той говори за независима република, но като бъдеща
перспектива, основана на диалог с Испания. Бях сред многото европейци, които гледаха
речта му по Евронюз – случаят с Каталуния наистина е сериозно изпитание за
Европа – и видях, че поне половината от депутатите в залата демонстративно не аплодираха Пучдемон. Веднага след него думата взе млада депутатка, която говореше на
испански, а не на каталунски, и обвини регионалния премиер в безотговорност, защото заради него през последните дни стабилни фирми
напускат автономната област, а и никой европейски лидер, нито Европейският
съюз, не е подкрепил идеята за самостоятелна каталунска държава. Младата жена
заяви разпалено, че Карлес Пучдемон разделя нацията. „В сърцето си ние
искаме да сме част от Испания и от Европа, не разбивайте сърцата ни!“ Много
хора й ръкопляскаха и я поздравяваха, когато се върна на мястото си.
Явно жадуващите за самостоятелна каталунска
държава не са малко, но не са малко и хората на противоположно мнение.
В крайна сметка успях да си отговоря на
въпроса, който си задавам от дни: дали бих предпочела Каталуния да е
самостоятелна държава. Разбирам онези, които са обсебени от тази идея,
определено симпатизирам на желанието им да живеят в република, а не в монархия,
но наистина отделянето от Испания не е всеобщо желание на каталунците и не би
направило живота им по-добър.
Харесва
ни да пътуваме из Каталуния. Имали сме шанса да бъдем в прекрасната Барселона,
в Жирона, във Фигерес, в Лорет де Мар, Санта Сусана, Тоса де Мар... Само че,
когато бяхме там, знаехме, че сме в Испания. Бих предпочела и в бъдеще да е
така.
Няма коментари:
Публикуване на коментар