Блогът на Гергина Дворецка: Дебют в Европейската нощ на литературата 2016

Дебютът в Европейската нощ на литературата в България на 11 май 2016 г. беше на румънската литература. За първи път в петото българско издание на тази чешка инициатива, станала общоевропейска, четохме текст от съвременен румънски автор, издаден на български. Книгата беше „Други любовни истории“ от Лучан Дан Теодорович в превод на Ванина Божикова, издадена от „Парадокс“. Дебют имах и самата аз. След като в предишните издания на Нощта на литературата я бях отразявала като журналист, сега имах честта да бъда поканена от посолството на Румъния да представям румънския текст, т.е. за първи път участвах в събитието като четец!

Особеностите на тази инициатива за популяризиране на европейската литература са в това, че на определени знакови места в даден град се чете един и същ откъс от една книга на половин час между 18 и 21 ч.. Когато четенето приключи, слушателите могат да се придвижват между отделните читателски „гнезда“, които за улеснение са разположени близо едно до друго – през тази година в София бяха между булевардите „Дондуков“ и „Мария Луиза“ - и така успяват да чуят различни откъси. По-амбициозните имат възможност да получат специален печат от всяко „гнездо“ и когато съберат 5, да участват в томбола с награди – книги!

Мястото на нашето четене беше Bandhouse. Адресът изглеждаше познат – бул. „Дондуков“ 17, но самото място се оказа не особено лесно за откриване, защото се намира във вътрешен двор с няколко постройки в него. След като сред тях разпознаеш къде е Bandhouse, следваше изкачване по стръмни дървени стълби до самия таван на третия етаж. Слава Богу, че тези перипетии не отказаха желаещите да чуят румънския текст и нито веднаж при 7-те му прочитания артистичният таван не остана празен, въпреки че на моменти навън валеше силен дъжд.

Освен мисълта колко хора ще успеят да се доберат до нашето читателско „гнездо“, пред мен стояха още предизвикателства. Първото – че в разказа „Плъхът е по-жив от костенурката“ от Лучан Дан Теодорович трябваше да вляза в ролята на двама мъже, които пият уиски, слушат записи от изпълнения на Ленард Коен и разговарят за различни неща, докато неусетно стигат до темата за любовта. Другото предизвикателство пред мен беше четенето на един и същ откъс цели 7 пъти. Оказа се, че това е доста забавно! Оприличих го на неколкократно преплуване на малко езеро, което хем ми става все по-познато, хем откривам под повърхността му все нови и нови красоти, които не съм забелязала при първото му прекосяване. Имах си един любим пасаж от този откъс – той беше за мен като островче сред езерцето, където сърцето ми се поспираше, зареждаше се с енергия и продължаваше въодушевено до финала. В даден момент от повествованието единият от героите, след поредната чаша уиски, се разплаква и обяснява, че мъжете също имат право да плачат, ако имат причина. Следва любимият ми пасаж:

„После, вместо да ми заговори за причините, ми разказа за един актьор, който играел в един от ситкомите по негов сценарий. Разказа ми следното: онзи актьор, кой знае поради каква причина, се възползвал от сцените, в които моят приятел сценаристът карал персонажа му да плаче и наистина плачел. Аз много-много не разбирах как точно стоят нещата, заявих на моя приятел, че е нормално да плаче, та нали затова е актьор, но той поклати решително глава и ми каза, че не, не съм разбирал, всеки актьор плаче, когато трябва, но плаче престорено, изиграно, понякога дори трябва да му се капят капки в очите, за да се създаде впечатлението, че наистина плаче, тоя обаче е пълен измамник, така ми каза, измамник, защото плаче истински при заснемането на кадрите в онези сцени, където трябва да плаче, и го прави естествено, възползва се от сценария, за да си поплаче наистина, кой знае поради каква причина.“

Дори само тази малка история за актьора „измамник“, който използвал сценария, за да си поплаче истински, а не престорено, беше достатъчна, за да искам отново и отново да препрочитам на глас откъса!

Също както при плуването, четецът е дотолкова погълнат от текста, че не забелязва какво се случва край него. Едва по-късно от една снимка разбрах, че в нашето "гнездо" е наминала и Катерина Хуртаева, директорката на Чешкия център в София – организатор на събитието.

След като четенето приключваше, често слушателите не си тръгваха веднага, а оставаха да си поприказваме за книгата или за самото събитие. Разказваха ми какво се случва в останалите „гнезда“. Приятелите ми Красимир и Деница Проданови бяха във възторг от представянето на чешката книга „Останете с нас“ на Марек Шинделка (в превод на самия Краси Проданов, издание на "Персей") - Венци Благоев не само четял, а свирел и пеел, превърнал чешкото представяне в концерт. Други посетители пък се похвалиха, че в италианското „гнездо“, където се четеше текст от „Пражкото гробище“ на Умберто Еко, ги черпили с вино. Замислих се, след като в откъса, който четях, ставаше дума за пиене на уиски, дали нямаше да е подходящо да илюстрираме четенето с истинска напитка от споменатата в книгата марка. Културният аташе на румънското посолство Виктор Дедю, с присъщата му отзивчивост, със сигурност би приел предложението. В крайна сметка, не съжалих, че не сме черпили с уиски. По-добре беше слушателите да чуят текста в автентичния му вид без изкуствени външни стимуланти. А откъсът наистина се възприе много добре. Никой не си тръгна по време на нито едно от 7-те прочитания. В края на предпоследното от тях отново имах приятна изненада – да чуят румънския текст бяха дошли директорката на Унгарския културен институт Дьорди Димитров и колежката й Лиана Петрова. Уговорихме се с тях да се съберем и да си пеем песните на Ленард Коен, които се цитираха в румънската книга!

Ще повторя това, което казвах винаги след прочитането на откъса от „Други любовни истории“ на Лучан Дан Теодорович в Европейската нощ на литературата: Не пропускайте тази книга! Тя е съставена от отделни разкази, обединени от някои общи герои и от темата за любовта. Любовта е навсякъде край нас, понякога е в съвсем прозаична опаковка, но винаги е вдъхновяваща. Нека не я подминаваме!

След четенето в 21 ч. всички се събрахме в Soho за тегленето на томболата сред най-активните слушатели – там се намираха, впрочем, две читателски „гнезда“: унгарското, където беше четен откъс от „Диктати“ на Левенте Кирай с преводач и издател Мартин Христов, и полското, в което звучаха стихове от Адам Загаевски в превод на Силвия Борисова.

И през предишните години, когато отразявах Нощта на литературата в предаванията си по програма „Христо Ботев“ на БНР, не успявах да посетя всички читателски „гнезда“. Сега беше напълно невъзможно да обикалям на различни места, защото самата аз дебютирах като четец, но преживяването беше вълнуващо. Заради непосредственото усещане как любовта към литературата обединява хората и ги прави по одухотворени.