Валери Тодоров НЕ Е спасителят на БНР!

Някак под сурдинка мина предизборната кампания за генерален директор на БНР през тази година. При двата предишни конкурса през 2010 и 2013 г. се появяваха публикации, в които кандидатите бяха съпоставяни, дори се внушаваше (понякога доста грубо) кои са по-подходящи за поста и кои не. В някои случаи имаше буквално дискредитиране с подигравки и обидни квалификации. Сега всичко се изчерпа само със спорадични, подчертано добронамерени интервюта с отделни кандидати – не повече от 4-5. Като изключим, разбира се, сайтът „Обаче“ на Валери Тодоров и неговото обкръжение, създаден преди много месеци с цел перманентно да атакува управлението на Радослав Янкулов. Недвусмисленият подтекст на словесните канонади беше, че Валерката много успешно би се справил с кризата и е редно час по-скоро да си се върне като ген.дир. Едвам изтрая до новия конкурс В.Тодоров! Вчера пак попаднах на негово интервю, в което обяснява колко успехи е постигнало БНР под неговото вещо ръководство и отново внушава, че той е правилният избор. Като четеш или слушаш колко авторитетно се изказва, може и да се излъжеш, че медията ще укрепне, ако той я оглави, но би трябвало да не си работил под негово ръководство. А аз съм. И със сигурност знам, че Валери Тодоров не е спасителят на БНР! Напротив, би забутал Радиото вдън гори тилилейски! Този израз от приказките никак не е случаен, защото В.Тодоров се изживява като приказен цар, на чиято воля всичко трябва да се подчинява. Който противоречи – тежко му! Знам го от опит.

Разбира се, той може да бъде щедър и много добър, както всеки цар – но не към всички, а само към своите фаворити. Фаворитите му обикновено не са най-големите професионалисти, но той държи на тях, защитава ги, облагодетелства ги, изпълнява желанията и дори капризите им. Има една госпожа от неговото обкръжение, която много искаше да бъде директорка. Женицата изобщо не можеше да работи с хора, камо ли да ги ръководи, но пък беше засвидетелствала навреме лоялността си към В.Тодоров. Той оцени това и я направи директорка на два пъти – въпреки че след първия й мандат хората от програмата, в която тя директорстваше, категорично обясниха, че не желаят повече да търпят нервните й изблици, В.Тодоров й измисли нова дирекция. Така честолюбието на госпожата не беше накърнено и тя още 3 години властваше, разполагаше с кабинет, ползваше служебни коли и секретарки. Без да има никакви качества на ръководител. Сега чака с нетърпение нейният благодетел да се върне в БНР, за да й намери пак някакво шефско местенце със съответните екстри. Това е един от големите проблеми, ако В.Тодоров се върне като гендир – той идва в комплект със своята свита, на която ще уреди добри позиции.  

На такъв подход му се казва лоша кадрова политика. При В.Тодоров няма никакъв смисъл човек да си въобразява, че професионалното му развитие ще зависи от качествата му, от творческите изяви, от подобряването на квалификацията. Не! Ако не си направил достатъчно убедително „мили очи“ на В.Тодоров, ще си стоиш в кьошето и ще взимаш мизерна заплата.   

Не забравяйте, че по времето на Валери голяма част от работещите в БНР взимаха унизително ниски заплати. Чак към края на втория си мандат ни даде някакви увеличения – за да го запомнят подчинените с добро и да желаят той отново да се върне. А междувременно правеше какви ли не ремонти – това беше патент и на Александър Велев, и на Поля Станчева. В.Тодоров сменяше фирмите една след друга и се говореше, че всяка нова фирма дава нова комисионна. Дали е било така? Ако имаше прозрачност, щеше да е по-ясно, но прозрачност нямаше и вървяха какви ли не слухове.

Това чака БНР, ако се върне В.Тодоров и свитата му на власт – още ремонти, строеж на нови радиостанции, липса на прозрачност, разделение на хората на облагодетелстван „елит“ и вечно подценявани простосмъртни.

И още нещо, при трети мандат човекът съвсем ще повярва във величието си. През пролетта на 2013 г., в края на своето властване, беше направил във фоайето пред Първо студио голяма фотоизложба, посветена на изминалите 6 г. в БНР. Почти на всички снимки фигурираше самият той заедно с видни личности, с които се е срещал благодарение на поста си като шеф на националната медия. Щом някой е дотолкова обладан от суета, със сигурност му е противопоказно да заема висок пост.

Някои колеги след периода „Янкулов“ залагат на Валерката на принципа „Ела, зло, че без теб по-зло“, но сред другите кандидати има далеч по-добри варианти.  

През следващите дни отново ще пиша по темата.