Да
кажа, че изборът на Александър Велев е ударил за мен като гръм, би било пресилено.
Истина е обаче, че се изненадах. След като СЕМ го избра, изгледах видеозаписа с
изслушването му. Велев има верни наблюдения, но някои от намеренията му не ми
допадат – като намаляването на езиците, на които работи Радио България. В
събеседването му със СЕМ не открих нищо и за финансирането на БНР, а то беше сред
задължителните изисквания за концепциите на кандидатите в конкурса. При първа
възможност ще прочета самата концепция на Велев, но никой не го попита за финансирането. Изобщо, въпросите към него бяха
твърде малко. Явно, доста хора, също като мен, не са и допускали, че той ще
бъде избраникът и не са проявили интерес да го слушат. Да, ама народът е казал:
„Не се знае от коя трънка ще изскочи заекът!“ Та, ето от коя трънка изскочи
заекът. Само дано не стане „от трън, та на глог“. Но май не трябва да се заигравам с пословиците,
за да не стигна до аналогия с препитването на Р.Янкулов преди 3 г., когато той
омая СЕМ предимно с народните умотворения, които сееше щедро, за сметка на липсващите конкретни идеи.
И
друго ми направи впечатление от разговорите в СЕМ, които успях да видя в
интернет: някои от кандидатите за ръководители на БНР бяха потърсили оригинално въведение за
презентацията си, в което вложиха посланието на цялата си концепция. Иво
Тодоров започна с филмче за една изоставена църква, която така и не е достроена,
по аналогия с това, което трябва да се изгради в БНР – изключително добре
намерен образ за накърнената ни духовност, която обществената медия е длъжна да
възстанови. Петър Пунчев пък представи две снимки: първата - на детски
футболен отбор, в който вратите са направени от ученически чанти и почти не се
виждат, така че никой не е наясно каква точно е целта му, и втората снимка – на
два отбора, спечелили световна слава, където всеки играч знае каква е задачата
му и към какво се стреми. И в двата цитирани случая не само разумът, а и
сърцето ми възприе посланието на участниците в конкурса. За разлика от тях, крайният победител
Александър Велев започна представянето на концепцията си… с цитиране на закона
за радио и телевизия. Да, доказа, че е делови човек. Но съвременният
ръководител не трябва да бъде само делови, а и да вдъхновява екипа си! Явно СЕМ
в сегашния си състав не знае какво се изисква от един модерен ръководител.
Но
аз ще спра с критиките си към Александър Велев, защото… харесван или не съвсем,
той бе избраникът на СЕМ (как забавно ми
се получи римата!) Оттук нататък
му предстои трудната задача да изправи на крака БНР.
А
как ехото от конкурса заглъхва?
Първото,
което държа да споделя, е, че публикацията ми за Петър Пунчев от 18 май „Кой беше моят фаворит за генерален директор
на БНР“ се оказа най-четена в блога ми
от началото на неговото 3-годишно съществуване! С над 300 прочитания
превъзхожда дори най-популярното мое стихотворение - признавам, че стиховете ми
имат повече успех от другите ми текстове :). Оказва се, че да кажеш истината за един човек
с много достойнства е по-въздействащо и от най-емоционалните стихове. Колко е
важно, наистина, да не премълчаваме добрите думи за хората, които ги
заслужават! Това възвръща усещането за справедливост и хармонията около нас.
Оттук
нататък Петър Пунчев ще продължи напред. Ще пътува с идеите си, със знанията и
с моженето си по големия свят, който му е по мярка - както е с всички широкоскроени
хора. Може и да го жегва понякога мисълта какво е можел да направи за
общественото радио, а не е получил тази възможност, но след време и това ще
отшуми, защото той не е от „безалтернативниците“, които могат да просперират
единствено в БНР. „Безалтернативници“ е израз на друг кандидат в тазгодишния
конкурс, на когото симпатизирах – Васил Чобанов. Самият той винаги е доказвал,
че може да се справя блестящо на различни поприща, ще го прави и в бъдеще.
Вчера
още двама мои фаворити от конкурса - Иво Тодоров и Митко Димитров – ме зарадваха
с наградите VIP MEDIA Awards, които получиха.
Предстоят им нови върхове!
Хвърлих
от любопитство един поглед на сайта „Обаче“, който беше създаден с основната
задача да води битка за връщането на Валери Тодоров като шеф на БНР и громеше разпалено
Янкулов и екипа му. Сега самият Валери, след тоталния си разгром на конкурса, се
е спотаил (да не казвам като какво, че не е естетично), но пък съратниците му (предимно
съратниЧКИ в напреднала възраст) вече надигат обнадеждено главици и поздравяват
в сайта „Обаче“ новия генерален директор с избирането му. Не е чудно – Велев при
събеседването си в СЕМ каза, че иска да използва опита на пенсионираните радиослужители.
Само че неговата идея е да ги използва, за да слушат отрязъци от програмите и
да дават мнението си – нещо, за което действащите журналисти нямат време. А
съратничките на Валери Тодоров – видяхме ги и на препитването му със СЕМ - са
свикнали да бъдат началнички и те такива постове очакват от новия генерален
директор, а не да слушат с часове радиопрограми срещу НЕначалническо заплащане.
Не се знае как биха се сработили...
По-важното
е дали Велев наистина би поканил в екипа си някого от другите кандидати в конкурса,
както уклончиво отговори на въпрос на водещия в интервю по БНТ 1.
А ехото след избора на новия шеф на БНР постепенно заглъхва.
Хайде
сега, всеки от нас да се заеме с работата си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар