Кой беше моят фаворит за генерален директор на БНР

В приключилия конкурс за генерален директор на БНР през тази година симпатизирах на няколко кандидати по различни причини. Познавам Васил Чобанов отдавна, още от времето, когато водеше юридическите предавания „Добър ден“ по програма „Христо Ботев“ през 80-те години. Ценя професионализма му във всичко, с което се е ангажирал досега, както и неговата честност, смелостта му да отстоява позициите си.

С Иво Тодоров се запознах доста по-късно, харесвам стиховете му и творческите му експерименти, артистичността. Винаги е зареден с оптимизъм и има добро сърце - неслучайно много хора го обичат.

Преди 3 г., четейки протоколите на СЕМ от събеседванията с участниците в тогавашния конкурс за шеф на БНР, бях приятно изненадана от зрелостта, с която най-младият кандидат за поста, Митко Димитров, отговаряше на въпросите към него. По-късно той стана директор на Радио София и тогава Валери Тодоров и компания го нападнаха толкова злобно в публикации и открити писма, че изразих публично в моя блог несъгласието си такова отношение да бъде проявявано към съвсем млад човек, само защото е амбициозен. Онези, които го нападаха, също бяха свръхамбициозни хора, но вече в напреднала възраст, и настървението им изглеждаше доста некрасиво, гледано отстрани.

В тазгодишния конкурс изпитвах определени симпатии и към Росланна Белчева, защото в концепцията си през 2013 г. тя споменаваше за използването на групово финансиране (crowdfunding) в БНР. Аз също имах подобни идеи. Освен това тя участваше в конкурса за втори път. Има кандидати, които опитват веднаж и се отказват. Да се явиш отново на подобен „изпит“, който преди това не си издържал успешно, изисква сила на духа и мотивация. При всички случаи това говори за сериозни намерения, а не за моментно хрумване. Тук нямам предвид вечните кандидати за висок пост, които виждат себе си единствено като началници или пък просто са останали без работа и се пробват навсякъде.

Повечето от кандидатите, на които симпатизирах обаче, бяха участвали в ръководния екип на Радослав Янкулов – двама от тях той уволни, но все пак те имаха лошия късмет по някакъв начин да са били свързани с него в даден момент.

Това не се отнасяше за моя голям фаворит в тазгодишния конкурс Петър Пунчев. Зарадвах се, че точно човек като него е готов да се заеме с решаването на проблемите в БНР. Преди години той работеше в програма „Хоризонт“ и си спомням как стана един от създателите на нощния блок там и колко новаторско беше това предаване. После Пунчев пое риска да напусне БНР и да се захване със създаването на първото частно радио в България – Радио FM+. Успя! А никак не е било лесно за него и екипа му – чела съм книгата, която по-късно написа, за да сподели опита на първопроходците. През годините създаде или обнови частни радиа в различни държави и доказа многократно, не само в България, че може да се справя с критични ситуации, да вдъхне живот там, където се е възцарило унинието. Т.е. той притежава опита от БНР, но и богатия си опит от работата в международна среда и то не под формата на специализация в чужбина, а като равностоен партньор на чуждестранните колеги. В днешно време, когато медиите все повече се свързват в международни мрежи, човек като Петър Пунчев, който владее няколко езика и умее да действа в многонационален екип, би бил невероятен шанс за БНР. Той се е доказал като ръководител със замах, който обаче винаги запазва реалистичния си поглед, планира стъпките си смело, но внимателно. Същевременно знае как да въодушеви екипа си – доказателство са успехите на Радио FM+. Когато  гледах в интернет събеседването му със СЕМ и го чух да казва, че го е грижа за хората, аз безпрекословно му повярвах, защото лично го познавам като много сърдечен, добронамерен човек, който се отнася с уважение към всички.

И още нещо важно, заради което Пунчев беше моят фаворит – той си представя Управителния съвет на БНР не като послушен придатък на генералния директор, какъвто този управителен орган е бил досега в медията, а като коректив! Защото един ръководител с голяма власт винаги трябва да бъде под контрола на своите съмишленици – да носи голямата отговорност за всичко, но да не се самозабравя и да се превръща в самодържец. Само човек, който не се стреми самоцелно към властта, а мисли най-вече за отговорността, с която е свързана тази власт, разсъждава така!  

По време на събеседването му със СЕМ наш колега откровено попита Петър Пунчев защо му трябваше да се захваща с БНР, след като е толкова успешен бизнесмен. Със сигурност не го е привлякла директорската заплата или служебните коли – той си има лични автомобили и печели достатъчно. Непредубедените веднага биха усетили, че иска да бъде полезен на Радиото с опита, мениджърските умения и знанията си, които са безспорни.

Неслучайно точно срещу него излезе и най-невъздържаната  публикация в един жълт вестник, определяща го като „ченге“. В статията все пак се обясняваше, че той не е доносничел срещу колегите си, а е бил за кратко в школа за военни разузнавачи, от която бързо сам се е отказал с всички негативни последствия за него по социалистическо време, но все пак инсинуацията си оставаше.

Не знам дали тази инсинуация е повлияла на СЕМ.

Днес гледах по БНТ 1 интервюто с новия генерален директор на БНР Александър Велев. На въпроса дали би поканил някой от другите кандидати в екипа си, той отговори, че е възможно. Интересно кого ли от тях би поканил?

Ще поживеем, ще видим.