Защо Валери Тодоров не е моят фаворит за шеф на БНР

Случи се така, че от конкурса за шеф на БНР успях да изгледам отначало докрай само разговорите на СЕМ с Петър Пунчев и Валери Тодоров. Всички изслушвания се излъчваха директно в интернет радио Бинар. Сега там могат да се видят видеозаписите на всяко от тях и при първа възможност бих ги прегледала, защото имам само епизодични впечатления от представянето на другите участници в конкурса. От онова, което чух, разбрах, че много тазгодишни кандидати предлагат идеи, които съм заложила в концепциите си за същия конкурс през 2010 и 2013 г. – изнасяне на повече радиопредавания извън студиата, вътрешна комуникация с работещите в медията чрез интранет (2010 г.), пълноценно, а не формално общуване с обществения съвет, използване на социалните мрежи за популяризиране на отделните програми в БНР – на това бях поставила основен акцент през 2013 г. Не мисля, че някой е взаимствал от моите концепции (впрочем, те са качени в сайта на СЕМ с мое съгласие, с което давам право да бъдат ползвани от всеки) – просто колегите са стигнали до същите идеи, които съм имала преди 3-6 г. Само че тогава СЕМ во главе с доц. Лозанов въобще не обърна внимание на идеите ми – дотолкова е бил наясно със съвременните тенденции в радиото.

Да видим дали сегашният състав на СЕМ ще се покаже на ниво. Защото наистина за БНР вече е 12 без 5 и никакво право на грешки няма. Гледайки Валери Тодоров, затвърдих убеждението си, че не той е спасителят на БНР! Той говореше, че ще помогне да се върне добрата атмосфера в Радиото. Значи В.Тодоров живее с илюзията, че атмосферата в медията по негово време е била добра? Чух го да казва и че ценял хората единствено според качествата им. Моята професионална съдба по негово време доказва точно обратното.

И понеже често пиша критично за В.Тодоров, ясно е, че съм много негативно настроена към него. Защо ли? Моля да бъда извинена, че ще разкажа личния си горчив опит от работата с В.Тодоров, за да обясня защо той категорично не е моят фаворит за шеф на БНР. Имам право да говоря в личен план, защото не съм нито член на журито, нито участник в конкурса. Никакво право нямаше да говори за фаворити преди 3 г. доц.Лозанов, защото беше председател на СЕМ и на журито за избор на генерален директор и би трябвало да бъде безпристрастен, но не спря да повтаря, че фаворитите му за поста не са били допуснати до конкурса, с което прояви по недопустим начин пристрастност и лично отношение.

Аз обаче мога да изразявам субективното си мнение и обяснявам защо за мен Валери Тодоров е неподходящ за ръководител на общественото радио. През 2007 г. той напълно застопори професионалното ми развитие. Преди него същото беше направила и Поля Станчева, но това е друга тема. 2007-ма беше годината, в която България стана член на Европейския съюз. Аз вече от 17 г. правех по програма „Христо Ботев“ предаване за евроинтеграция – първото в българския ефир – бях организирала 3 конкурса сред слушателите по теми за обединяваща се Европа (през 1991 и 1992г., а после и през 2001 г.) с награди – пътувания в други европейски страни, имах идеи как проблематиката за ЕС да бъде представена по достъпен начин в цялата програма за култура и образование. Само че вече бях станала несимпатична на новия генерален директор (друг път ще опиша как му станах несимпатична, защото е много показателно за самия него и философията му на управление) и въпреки че в новата структура на програмата беше предвидено да има човек, отговарящ за европейските проекти, на поста беше назначена ръководителката на Радиотеатъра. Самият радиотеатър действително участва в международни проекти, но единствено в своята твърде специфична сфера, докато програмите на ЕС са нещо съвсем различно, а аз от години се занимавах точно с тях. Имах надежда, че ще мога да осъществя идеите си поне в рамките на образователните предавания, в чийто екип работех, но за продуцент на тези предавания беше назначена друга колежка с по-малък опит от моя. Така в един момент, когато мислех, че ще мога да бъда особено полезна със знанията си по една тема, която вече придобиваше първостепенно значение за страната ни, а не бяха много журналистите, работили по нея, аз реално се почувствах като изпуснала влака. Да трупаш знания и опит в дадена област и точно когато е най-подходящото време да получиш признание за това, началството да ти покаже, че пет пари не дава за теб, е доста демотивиращо, нали! А при вчерашното му препитване в СЕМ пак чух В.Тодоров да говори, че работещите в БНР били демотивирани през последните 3 г. Самият той е цар на демотивацията по отношение на хората, на които не симпатизира.

През 2007г. не допуснах да изпадна в униние, реших да не си губя времето и да науча още един чужд език – шести за мен. Записах се на курсове в Полския институт. В края на първата година от обучението след проведен конкурс сред участниците в курса по полски, се класирах на първо място и спечелих стипендия за летен стаж във Варшавския университет. Полската страна поемаше дневните и квартирните ми за един месец, аз трябваше да си осигуря само пътните. Тогава реших, че е редно БНР, в което дотогава бях работила от 33 г., да покаже някаква съпричастност към моето усилие да повиша квалификацията си. Курсът по полски си го бях платила самата аз, но подадох молба моята медия да поеме тези около 300 евро за пътуването ми със самолет до Варшава и обратно. Не че не можех да ги платя аз, но наистина щях да изпитам удовлетворение, ако БНР прояви съпричастност към тази моя индивидуална инициатива за самоусъвършенстване. Честно казано, първоначално в личен разговор по време на събитие извън радиото В.Тодоров се съгласи. В  крайна сметка обаче молбата ми Радиото да купи билета ми до Варшава и обратно беше отхвърлена с аргумента, че ръководството на БНР не ме е карало да уча полски език! Да, така си беше, не ме бяха карали, но и през ум не им минаваше по някакъв начин да оценят самоинициативата ми. Платих с лични пари самолетния си билет и заминах за лятната школа по полски език и култура във Варшавския университет. След теста накрая получих диплом за най-високото ниво за овладяване на езика. Естествено, никой в БНР не ми се зарадва за това. Важното беше, че вече мога да правя интервюта и на полски и да чета информации на 6 чужди езика. На тези 6 езика следях и новостите в развитието на радиото в Европа и по света.

През 2010 г. се явих на конкурса за генерален директор на БНР. СЕМ начело с доц. Лозанов се изуми какво е това мое самочувствие да се явявам барабар с двама бивши и един все още действащ гендир на БНР: Александър Велев, Поля Станчева, Валери Тодоров. Явно, за да ми покаже колко неуместно е моето желание да се състезавам с такива „величини“,  СЕМ тогава се направи, че изобщо не ме е забелязал. При участието ми през 2013 г. беше съвсем различно, но сега не ми е думата за това.

След като конкурса го спечели отново Валери Тодоров, му предоставих концепцията, с която бях участвала. Имах и един разговор с него в кабинета му. Разговорът за мен е много показателен за това какво може да се очаква от Валери Тодоров, ако за трети път възседне шефския пост в БНР, затова ще припомня моменти от него.

-                     Ти искаш да разговаряш с мен като директор с директор, но това никога няма да стане! - заяви ми В. Тодоров, когато седнах на стола срещу бюрото му.

Поинтересувах се защо го намира за толкова невъзможно, което явно беше глупост от моя страна – просто той беше върховният началник и от него зависеше всичко, а той не желаеше аз да заема директорски пост и така щеше да бъде. Тогава търпеливо се заех да му обяснявам, че за съжаление човек невинаги е оценяван по достойнство на работното си място, припомних му, че за конкурса в СЕМ ме бяха подкрепили 6 неправителствени организации, повечето от които международни. Имах препоръка включително и от отдел „ТВ и аудиопродукция и мултимедии“ в Дирекция „Комуникации“ на Съвета на Европа, чиито събития в Страсбург неведнаж съм отразявала. На това В.Тодоров отговори, че конкурсът за генерален директор е български и отзивите на муждународни организации за кандидата са без значение.  

Обърнах му внимание на някои мои предложения за програма „Христо Ботев“. Той ми заяви, че нищо особено няма в тях. (На конкурса през 2013 г. Анна Хаджиева от СЕМ ме попита: „Във вашата концепция през 2010 г. имаше много интересни идеи за пр. „Христо Ботев“, какво стана с тях? Отговорих й, че В.Тодоров не ги е намерил за нищо особено, с което предизвиках изумлението й.) В даден момент от онзи наш разговор в кабинета му през 2010 г. избраният за втори мандат началник ми каза:

-                     Какъв смисъл има да ставаш административен ръководител, ти би могла и по друг начин да си реализираш идеите. Като член на редколегията, например!

Отговорих му, че съм била член и дори председател на редколегията в програмата ни, но точно тогава съм се убедила доколко съм с вързани ръце, защото решенията по творчески въпроси в крайна сметка се вземат от административното ръководство. Впечатляващото беше, че той наистина по никакъв начин не допускаше мисълта, че мога да стана част от административното ръководство. Като че ли бях от по-долна каста в едно строго йерархизирано общество и нямах право да се изкача някакво стъпало по-нагоре! Тогава ми хрумна идеята да направя предавания за социалните йерархии в различните общества – те се излъчиха в поредица от пет 30-минутни епизода в образователната поредица „Радиоенциклопедия“. Точно този разговор с Валери Тодоров ме накара да се замисля върху разделението, което не се основава на различна народност или раса, а на някакви невидими за окото разлики, които обаче поставят непреодолими граници между хората. Много колеги и събеседници се учудваха как съм се сетила да направя такива предавания. Е, Валери Тодоров ме подсети! Човекът, който сега иска да върне „добрата атмосфера“ в БНР! След като през 2011 г. направих тази  поредица от предавания, установих, че дори при разделението на съсловия в някогашна Франция, довело до Великата френска революция, все пак е имало начини буржоа да се промъкне в аристократичните среди. В БНР по валеридоторово време преминаването от едно съсловие в друго се оказа абсолютно невъзможно! Поне за мен. В това отношение валеритодоровото управление въведе строгото кастово разделение като в Индия, където човек никога не може да премине в по-висша каста. Ако искате съсловното разделение в Радиото да продължи, подкрепяйте Валери Тодоров за трети мандат!

При онзи мой разговор с него през 2010 г. наивно му обясних, че не разбирам защо заемането на по-висок пост е недопустимо за мен: за предаванията си имам награди извън БНР, кавалер съм на Ордена на „Академичните палми“ - третото по значимост държавно отличие на Франция, което се дава на хора с принос за популяризирането на френската култура. Добавих и това, че имам специализации по евроинтеграция в Италия, Унгария и Франция, че съм си дала труда да науча 6 чужди езика. Отговорът на В.Тодоров беше:

-                     В БНР много хора са като теб!

Наистина, не знам колко точно са колегите в БНР, които ползват 6 чужди езика в работата си и са носители на значими държавни отличия – тогава не споменах юбилейния медал „1300 години България“, който получих през 1981 г. за историческите си предавания по пр. „Хр.Ботев“.

-                     Освен това, мислиш ли, че колегите от програмата биха се съгласили да станеш началник? – продължи В.Тодоров да ми разяснява колко съм неподходяща за повишение.

-                     Колегите не искаха и Паулиана Новакова да стане директор на пр. „Хр.Ботев“, но ти я назначи на този пост – припомних му аз.

Стана му много неприятно и изрече философски:

-         Всеки има врагове.

-                     Аз също – добавих тогава. – Защо враговете имат значение за теб в моя случай, а в нейния – не?

Заради такива мои реплики преди време Валери Тодоров директно ме беше попитал: „Как те търпи мъжът ти?“ Бях му отговорила, че мъжът ми не само ме търпи, а и много ме обича, но, съгласете се колко изискано е такова изказване на генерален директор на БНР към негов подчинен, при това жена! Имало е и доста по-драстични негови словоизлияния към мен. След една от докладните ми с критики към управлението му, на която никой от ръководния състав не обърна внимание, В.Тодоров ме посъветва при случайна среща по коридора: „Пийте си хапчетата!“ Ето на това му се казва конструктивно отношение към критиката! А колко думи изприказва В.Тодоров, че Радослав Янкулов преследва критично настроените журналисти.

За финал на този мой спомен от разговора ми с Валери Тодоров в кабинета му през 2010 г. ще спомена и болната открай време в БНР тема за заплатите. След като ми стана ясно, че и през следващите 3 г. няма да мога да осъществя идеите си, свързани с развитието на БНР, казах на В.Тодоров, че при всички случаи намирам за неприемливо човек с моя трудов стаж и с моите професионални изяви да взима 636 лв. заплата (шестстотин тридесет и шест!) Такова беше месечното ми възнаграждение през почти цялото време от двата мандата на В.Тодоров. Чак при някакви рутинни индексации през последните 2 г. от пребиваването ми в БНР надвиших 700 лв., но така и не достигнах до заплатата на любимия шофьор на В.Тодоров.

При произнасянето на цифрата 636 лв. В. Тодоров ме погледна изденадано и аз си казах, че явно е шокиран от малката сума. Той обаче ме попита:

-         А ти колко искаш да получаваш?

-                     Мисля, че не е редно да имам заплата като на секретарка със средно образование.

В.Тодоров не можеше да преглътне нахалството ми:

- А мислиш ли, че на друго място би получавала повече?

Отговорих, че да.

Той отново ме погледна втренчено и бавно произнесе:

-         Ами опитай!

Тогава си дадох сметка с каква лекота би се разделил Валери Тодоров с човек като мен – само да бях подала молба за напускане и той веднага щеше да я подпише. И го казвам, защото неговите фаворити „Инфохолиците“ ореваха света, че директорът на радио София първо им е свалил петте предавания седмично, които водеха по времето на В.Тодоров, а после приел оставките им, които те подали с усещането, че са незаменими и ще бъдат молени да останат. Не се смятам за по-малко талантлива от въпросните „Инфохолици“, но първо - никой никога не би ми позволил да правя по 5 предавания седмично, и второ – моята оставка би била подписана незабавно от В.Тодоров, въпреки че никой никога не е оспорвал професионализма ми. Та това е по въпроса за упреците, които Валери Тодоров отправя към Р.Янкулов и които с пълна сила се отнасят и до самия него.  

Мога да разказвам още лични спомени, които обрисуват облика на В.Тодоров като началник, но засега ще спра дотук. Само с няколко думи бих определила управлението му като: мерене на хората с двоен аршин, субективизъм в оценките, дебелашко отношение към подчинените. Сигурна съм, че облагодетелстваните от него биха го описали по съвсем друг начин, но не е ли показателно как го възприема един дългогодишен радиожурналист, чийто професионализъм никой не е успял да оспори.

Аз, слава Богу, повече от година вече не съм в БНР, но на никого в БНР не пожелавам Валери Тодоров отново да му стане началник! Най-малко го пожелавам на фаворитите му, които още 3 години напълно незаслужено биха се ползвали от благините, които той ще им осигури, докато простосмъртните в медията ще продължат да живуркат в сянката на неговото началническо високомерие. 

To be continued…