Замислих
се, че едва ли в България има медия с повече професионални празници от
Българското национално радио.
Доколкото
разбирам, 7 май все още се води като Ден на радиото и телевизията. Чествахме го
по социалистическо време и, както повечето празници тогава, и този имаше
официозен характер. По повод 7 май обикновено с колегите от БНТ се събирахме в
ресторанта на хотела срещу Народното събрание, който тогава се наричаше „София“,
а по-късно многократно сменяше името си и напоследък е „ИнтерКонтинентал“. Отиването
на празника имаше до голяма степен задължителен характер и затова не ми беше по
сърце – да ме прощават колегите, които пазят мили спомени! В някакъв
момент шефовете започнаха да раздават определен брой покани на всяка редакция. Веднъж се
разправях с мастит профсъюзен деятел, който ме убеждаваше колко голяма чест е за
мен да взема една от поканите, но го казваше така назидателно, че му отговорих
да не ми представя тази покана като вид отличие, защото отиването на тържеството
реално е по принуда. Беше злопаметен и никога не ми прости това мое безобидно
бунтарство. За
7 май по онова време се обявяваха и награди за добра радиожурналистика, но те
не се записваха никъде и реално спомен за тях не остана. Една година на този
ден цялата ни Младежка редакция, в която работех, получи такава устно обявена
награда, но към днешна дата с нищо не мога да го удостоверя. Споменавам я само
в контекста на официозността – уж има отличия за професионализъм, а всичко
отминава и следа не остава.
След
2001 г. БНР се сдоби с още един празник – 25 януари, защото на този ден през 1935 г. цар Борис III
подписва указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. От 2001 г. се раздават и наградите „Сирак Скитник“ на
името (по-точно, творческия псевдоним) на първия директор на Радио София. За тях се води документация и може да
се проследи кой ги е получавал през годините.
През 2011 г. по инициатива на ЮНЕСКО 13
февруари беше обявен за Световен ден на радиото. През 1946 г. на тази дата са
започнали излъчванията на радиото на ООН.
Дотук професионалните празници на БНР станаха
три. Ще добавя обаче и празника на програма „Христо Ботев“ - 1 ноември, Ден на будителите. Тогава се раздават наградите „Златен будилник“, за които също се
пази архив.
И си казвам: „Ех, в каква медия с толкова
празници съм работила!“ Всъщност, спомените ми са предимно за делниците там, но
когато си влюбен в радиожурналистиката, какъвто е моят случай, самата работа е
празник, макар понякога да е свързана с доста нерви.
Колкото до днешния 7 май, който вече някак
мимоходом се отбелязва като Ден на радиото и телевизията, ще добавя, че при тържествено му честване в тогавашния хотел „София“,
се събирахме заедно с колегите от БНТ и
това беше приятно. Вярно е, че във всеки празник има по нещо хубаво.
Няма коментари:
Публикуване на коментар