Когато преди два дни реших да споделя критиките
си за интервюто на Миролюба Бенатова с генерал Мутафчийски по tv1, добре знаех
на какво изпитание се подлагам, но реших, че си струва. Оказа се, че много хора
споделят моето мнение, но имаше и такива, които се постараха да ме уязвят.
Някои намекнаха, че съм влюбена в генерала – сред тях естествено, не е Владимир Дворецки, с когото скоро ще отпразнуваме
37-годишнината от сватбата ни. Да бъда подозирана в това би било равнозначно аз
да заподозра, че Бенатова, под претекст, че взема интервю с ген. Мутафчийски по
сериозна тема, дискретно се опитва да флиртува с него: с похвалата за доброто
му телесно тегло, с насочването на вниманието му към косата й, с откровението,
че не ходела на Витоша – все лични елементи, напълно ненужни в това интервю.
Дори мисля, че моите основания за такива подозрения биха били повече.
Бях обвинена също, че критикувам Бенатова от
завист. Без да подценявам онова, което е постигнала в живота си, определено
няма за какво да й завиждам. Най-малко пък за Херостратовата слава, която си
спечели с това свое манипулативно интервю.
Реших, че си струва да споделя впечатленията си от него,
защото без преувеличение, съм посветила целия си съзнателен живот на
журналистиката – с 39 години трудов стаж (без прекъсване) в Българското
национално радио и вече 5 години работа по сайта ни за култура и образование www.evropaworld.eu. За мен основната задача на журналиста е да предава
полезна, достоверна информация за събития и хора, които представляват обществен
интерес. От години се наслагва представата, че единственото мерило за
качествена журналистика е разобличението. Едно е обаче да разобличаваш политик,
който увърта, или мафиот, който си прикрива машинациите, и съвсем различно е да
правиш интервю с уважаван специалист, макар и временно натоварен с някаква
политическа роля. За какво точно трябваше да бъде разобличен ген. Мутафчийски?
За това, че за да стресне онези, които не вярваха в опасността от коронавируса,
е използвал мрачни думи? И това е големият му грях, заради който трябва да се
зачеркне цялата полезна работа, свършена от оглавявания от него НОЩ? Да се
зачеркне с всички неприемливи средства в журналистиката!
Да изнервиш събеседника си, бръмчейки му час и
половина с непрекъснато повтарящи се въпроси като досадна оса, която на моменти
се опитва да го ужили, и накрая, когато той вече е помислил, че всичко е
приключило, да се впиеш в последната му изпусната реплика off the record и да
направиш от нея своята сензация – това ли е върхът на журналистиката и
свободата на словото? Какво се постигна, освен да се подклаждат настроения
срещу един човек, който си върши много добре работата, но някои видяха в него
заплаха за кариерата си?
Да се учудвам ли тогава, че сред мненията под
коментарите ми за интервюто на Бенатова имаше и такива, които изразяваха
дълбоко презрение и омраза към журналистите като цяло? Защото мнозина вече
виждат в журналиста някой, който не зачита достойнството на събеседника си и се
стреми да го омаскари на всяка цена?
Преди време, когато Миролюба Бенатова и Генка
Шикерова бяха уволнени от Нова телевизия, някои колеги се възмущаваха защо
журналистическата гилдия като цяло не е излязла в тяхна подкрепа. Имам принцип
да не защитавам нищо и никого, когото не познавам добре. Този принцип досега не
ме е подвел. Ако след време и tv1 отпрати Бенатова, отсега гарантирам, че няма
да протестирам против това. Нито пък отсега нататък ще следя нейни изяви в
която и да било медия.
Накрая искам да благодаря на всички, които
запазиха добрия тон в дискусиите по темата.
Гергина Дворецка
19 май 2020 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар