„Коя сте вие, Гергина Дворецка, че да оценявате Бенатова?“

„Коя сте вие, Гергина Дворецка, че да оценявате Бенатова?“ Този въпрос, който ми бе зададен в коментарите под последния ми критичен статус за манипулативното интервю на Миролюба Бенатова с генерал Мутафчийски, ме накара да напиша още няколко реда по темата.  Първо, за да стане ясно, че с подобни въпроси няма как някой да ме накара да не коментирам проблемите на журналистиката. И второ, заради сериозния проблем, че в нашата медийна среда някои са се самоопределили като елит. Както всеки елит, макар и самозван, приобщените към него се стараят да се хвалят взаимно и солидарно се мобилизират, ако трябва да замажат гафовете на някой от „своите“. Точно на това станахме свидетели в случая с Бенатова. Всеки непредубеден зрител видя колко неподготвена беше тя за интервюто си с председателя на НОЩ и колко тенденциозно го беше монтирала. Няма да преразказвам онова, което писах по темата досега. Само се връщам на тревожния факт, че самозваният български журналистически „елит“ налага мнението си в немалко български медии.

Не е вярно, че поддръжниците на Бенатова са мнозинство! Напротив, малцинство са, но са далеч по-гръмогласни от „простосмъртните“ и увличат хора, които нямат нищо общо с журналистическата професия. Както шивачите, които шият невидимите дрехи на царя и убеждават околните, че който не вижда тези дрехи, е глупак. И мнозина започват да се правят, че виждат хубостта на несъществуващите дрехи, за да не минат за глупави.

Точно подобно подвеждане, когато на нещо, което е слаба журналистика, му се търсят качества, каквито няма, ме накара да пиша по темата. Никога не съм си колебала да кажа публично, че царят е гол, ако виждам, че е така.

Някои обявиха, че пиша критичните си анализи за интервюто на Бенатова по поръчка. Само дето не се сещам кой би могъл да ми ги поръча. Не общувам нито с политици, нито с други силни на деня. Приятелите ми са хора на словото и на изкуството.  

Никак не ми хареса, че темата за борбата с пандемията се политизира. Така успехите на България в борбата с коронавируса започнаха да се оценяват у нас не според спасените човешки животи, а според дивидентите, които печелят управляващите и желанието на опозицията да ги обезцени. Все пак най-важното си остават спасените човешки животи, както и признанието по света, че страната ни с малкия си ресурс се справя учудващо добре с пандемията.

В тази ситуация фигурата на генерал проф. Мутафчийски е особено драматична, защото поради стечение на обстоятелствата временно е натоварен с политическа роля. И с него започнаха да се отнасят не като с лекар, който си върши много добре работата в качеството на председател на НОЩ, а като към политик, какъвто той по принцип не е.

Не го познавам лично, но съм изпадала в ситуации подобна на неговата, когато към си вършила добре работата, а някои около мен са започвали да се безпокоят, че мога да ги засенча и са се старали да ме дискредитират. Затова не ми беше трудно да разбера как се чувства.

Благодаря на всички, които казаха хубави думи за анализите ми по случая. Особено съм радостна, че между приятелите ми имаше и такива, които не споделяха моето мнение, но не се нахвърлиха срещу мен с обиди и не си промениха отношението към мен. Гордея се с вас, скъпи мои! Вие доказвате, че хората може да са на противоположни позиции, но да запазят добрия тон и уважението си един към друг.

Връщам се на въпроса коя съм аз. Обикновен гражданин и простосмъртен журналист!

Желая здраве на съмишленици и на опоненти!

Гергина Дворецка

22 май 2020 г.