Тягостно впечатление ми направи интервюто на Миролюба
Бенатова с генерал проф. Мутафчийски по tv1. Повечето, които са го гледали, го
коментират, според личните си симпатии и антипатии. Аз ще го коментирам от
позицията на дългогодишен радиожурналист. Първото, което ме изненада неприятно,
беше извънредно лошият монтаж на записа. Правила съм много аудиомонтажи.
Най-важното е да не си личи къде е рязано, да не се променя звуковата атмосфера
в записа. Същото важи в още по-голяма степен за монтажа на видеоматериали. Точно
обратното се вижда от пръв поглед във въпросното интервю. Отделни части от
разговора очебийно са размествани и неумело снаждани. На едни кадри се вижда
как генералът се е изнервил, а в следващия момент отново е спокоен, макар и
напрегнат. Самият монтаж, неволно или съвсем умишлено, показва събеседника като
неуравновесен човек с непрекъснато променящо се душевно състояние. Предполагам,
че едва ли е било така, като познавам поведението на генерал Мутафчийски по
време на всекидневните брифинги в продължение на два месеца,. По-вероятно е
градусът на изнервянето му да е нараствал постепенно с всеки следващ въпрос на
интервюиращата, за да се стигне накрая до решението му да не отговаря повече на
въпросите й. Само че липсва целият записан материал, за да се разбере как се е
случило това.
И тук вече е големият журналистически провал: да докараш
интервюирания до такова състояние, че той да не желае повече да ти отговаря. За
всеки журналист най-важното е да предразположи събеседника си така, че да
извлече от него максимално полезна информация. Нали целта на това интервю беше
да научим за актуалната ситуация в борбата с коронавируса в България? Или не
съм разбрала добре? И ако целта е била само конкретната информация за
пандемията, защо при старателния, макар и неумел монтаж, не е отпаднала
последната сцена, когато генералът прекъсва интервюто? Тя не носи никаква
информация по конкретната тема. Значи целта е била да се види как изглежда той,
когато се е изнервил до крайност. За сметка на това липсват кадрите, които впоследствие
цитира в медиите Миролюба Бенатова – че първите му думи към нея били: „Ти, от
таксито, къде си тръгнала да се връщаш!“ Когато човек твърди такова нещо, би
трябвало да може да го докаже нагледно, както без колебание са показани кадрите
от неловкия финал на интервюто.
Един добър журналист никога не бива да допуска събеседникът му да го заподозре в
предубеденост и недобронамереност. А точно това се получи в интервюто по tv1.
Вече стана ясно, че темата за PCR тестовете при постъпване в болница е от
компетентността не на НОЩ, а на Министерство на здравеопазването – точно на
неговия сайт вече може да се прочете съобщение по този въпрос, който беше
лайтмотивът във въпросното интервю. В крайна сметка, онова, което запомних от
разговора на Миролюба Бенатова с генерал Мутафчийски, беше, че когато той се
опитваше да отговори на въпросите й, тя непрекъснато го караше да си признае
какви пробойни има в здравната ни система. Думата „пробойни“ тя повтаряше
толкова често, че в един момент ми заприлича на персонажа Паниковски от
„Златният телец“, който, за да „всее смут в лагера на противника“, непрекъснато
повтаря на друг персонаж от романа: „Дай милионче, дай милионче!“
В публикация на „24 часа“ е цитирано мнение, че след това
интервю „не трябва да „задраскваме“ нито Бенатова, нито Мутафчийски.“ Според
мен, когато затихне проблемът с коронавируса, генерал Мутафчийски ще се върне
към обичайните си ангажименти като лекар и ще му остане само неприятният спомен
от контактите с някои журналисти. Тъй като обаче се чуха гласове, че заради
високия рейтинг, който достигна, може след време да бъде издигната
кандидатурата му за президент, мисля, че тази възможност вече е задраскана.
Защото веднага ще бъде припомнено и тиражирано отново и отново интервюто на
Бенатова, където той си изпуска нервите. Такъв ли президент искате?
А колкото до интервюиращата, всеки път, когато случайно я
мерна по някоя телевизия, ще си припомням Паниковски, който повтаря: „Дай
милионче, дай милионче!“, което в нейния вариант звучеше: „Кажете пробойните,
кажете пробойните!“ Остава само да гадая дали някой Велик комбинатор като
прословутия герой на Илф и Петров, е възложил задачата „да се всее смут в
лагера на противника“ или това си е самоиницатива на някой, който иска да си
върне славата на топ журналист.
За илюстрация към текста слагам моя снимка в студиото на БНР, където години наред водех разиопредавания, за да напомня още веднъж, че споделям мнението си като професионален радиожурналист.
Няма коментари:
Публикуване на коментар