понеделник, 18 май 2020 г.

Интервюто Бенатова : проф. Мутафчийски - по-цялостен поглед


Снощи изгледах качения в Youtube по-пълен вариант на интервюто на Миролюба Бенатова с генерал Мутафчийски. Ще уточня, че очевидно пак не става дума за целия записан материал, защото малко преди края личи отново нескопосано рязане, след като генералът е казал на 86-ата (!) минута от разговора  „Мисля, че времето доста напредна.“ Веднага след това се вижда как той очевидно е преценил, че официалното интервю е приключило, защото се обръща към интервюиращата вече на „ти“ и обяснява: „Знаеш ли какво,  системата изненадващо добре се справи, според мен.“ После пак личи рязане на записа, генералът вече е показан от друг ъгъл и се чува въпрос на Бенатова: „Сега какво очаквате да се случи?“ Тогава той произнася тиражираната навсякъде реплика за очакването си да измрат много хора.
Чета днес, че гражданска организация „Боец“ дава генерал Мутафчийски на прокуратурата заради монтираното интервю на Миролюба Бенатова, в което тя е оставила финалните му думи, с които е предизвикал масови притеснения у хората. Как не се досетиха „Бойците“, че тази реплика можеше да бъде спестена при монтажа, точно за да не плаши хората? Защо я е оставила Бенатова? Очевидно целта й е била да покаже събеседника си като всяващ страх, тоест, да го злепостави. Преди години бяха показали в „По света и у нас“ на БНТ любителски видеозапис, на който терористи режат главата на пленник. Наказанията бяха за екипа на предаването, който е допуснал да бъдат стресирани зрителите. Не някой друг, а самият журналист е длъжен да избере от един предълъг видеозапис кадрите, които да не навредят на зрителите. В случая Бенатова нанася вреди не само на тях, а и на събеседника си, защото го компрометира. Нея организация „Боец“ трябва да даде на прокуратурата, защото съвсем умишлено и целенасочено е оставила при монтажа тази стресираща реплика.
Но ще се върна на впечатленията си от онова, което се представя като пълната версия на интервюто. На моменти буквално едва издържах увъртяните въпроси на интервюиращата и се питах как ли се чувства събеседник, към когото са насочени тези хаотични словесни попълзновения. Нерядко отговорите му бяха прекъсвани с разни лекокрили апострофи: генерал Мутафчийски започва да обяснява колко са важни хроничните заболявания при опасност от коронавирус и дава за пример себе си, че има хипертония, а докато той говори, Бенатова вметва: „Трябва да се пазите! Добре, че не сте и с наднормено тегло!" В този момент той спира да говори, махва с ръка и каза: "Окей, давайте по-нататък!". Очевидно това се оценява като нежелание да отговори на „неудобен въпрос“. Ами наистина е неудобно една интервюираща да се занимава с личното тегло на събеседника си, така е.  
Друг откъс от интервюто беше впечатляващ със своята острота: когато интервюиращата се опитваше да си спомни как се казва едно лекарство срещу коронавируса: „Лекарството, което... то е много сложно това име... хлори...“ Обръща се към генерала: „Може ли да ми помогнете?“ Генералът я гледа резервирано и казва: „Не знам какво искате да попитате.“ Следват обяснения в смисъл „онова, от което оздравя Домусчиев, много било ефикасно... Та това лекарство...“ „Е?“ – пита генералът. „Как се казва?“ Чудно ли е, че на този изключително неудобен въпрос – как се казва лекарството – той отговори със снизходителна усмивка: „Хлорикин се казва.“ Как да не се обиди човек при такъв отговор, който му показва колко неподготвен е дошъл да взема интервю!
В журналистиката признак за професионализъм е интервюиращият да се концентрира върху темата на разговора и да не се опитва да насочва вниманието на събеседника към собствената си персона. Обаче във въпросното интервю се вижда как интервюиращата нееднократно прави това. Обяснявайки как генералът е стресирал хората като им е забранил да ходят на разни обществени места, включително и във фризьорски салони, тя вметва: „По корените на косите ми може да се досетите дали съм ви послушала.“ Или когато го упреква, че не е позволявал да се излиза в планината, добавя нещо в смисъл „Сега вие ще ми кажете, че ви питам заради себе си, макар че аз не...“ и т.н.
Очевидно е, че интервюираща и събеседник се познават лично и извън официалното интервю са на „ти“. Само че докато генералът полагаше максимални усилия да запази дистанция по време на записа от позицията на поста си, интервюиращата волно или неволно влизаше в стила „приятелски разговор между добри познати“.
Усещането ми може и да е субективно, както според мен е напълно субективно чувството на интервюиращата, че е била обиждана „концентрирано“ от генерала, че той се е опитвал да подменя смисъла на думите й. Често такъв смисъл просто нямаше. Често самата тя го обиждаше, като няколко пъти употреби думата „манипулация“ по отношение на отговорите му. Неведнъж се замислях тя знае ли всъщност какво иска да го пита. Накрая вече се чудеше какви теми още да измисли, та мина и на рейтинга му, и на въпроси, за които изобщо не беше проверила, че са от компетенциите на други институции. Като че ли през цялото време искаше да го задържи колкото може по-дълго край себе си, да е в неговата компания. И понесе като лична обида това, че той си тръгна. След като й беше отделил над час и половина! На вниманието на доц. Георги Лозанов и на уважавания от мен колега Петър Пунчев, които упрекнаха генерала, че не е имал право да спре да отговаря на въпросите й: Час и половина малко ли беше от скъпоценното време на човек, ангажиран с жизненоважни за всички ни проблеми? Всеки добър журналист е длъжен да структурира интервюто така, че то да премине максимално стегнато. Ако не го е направил, трябва да си носи последствията, няма право да порицава и оплюва.    
Някои поддръжници на Миролюба Бенатова контрират критиките към нея с аргумента, че хората – особено жените, й завиждат заради нейната интелигентност и ефектна визия. Лично аз не поставям под никакво съмнение, че тя е умна и красива. Но подхвърляйки отмъстително на обществено поругание няколкото финални секунди от записа си с генерала, представящи го в недобра светлина, доказа, че й липсват други качества, които не могат да се компенсират с ум и хубост.   
Има един особен момент от интервюто. На два пъти генералът, говорейки, подхвърля: „Вие това ще го махнете.“ Бенатова нещо се възпротивява, но на 45-ата минута той казва: „Аз знам какво ще изрежете. То ще стане една супер гнус, това, което ще направите!“
Колко е бил прав! Значи, отивайки на това интервю, той е имал предчувствието, че то ще бъде като екзекуция на имиджа му. Защо ли се е съгласил тогава да бъде интервюиран от Бенатова? Но този въпрос излиза извън темата за професионалната журналистика и няма да се спирам на него.


Споделям мнението си като дългогодишен професионален радиожурналист, затова за илюстрация към текста слагам моя снимка в студиото на БНР, където години наред водех радиопредавания. 




Няма коментари:

Публикуване на коментар