Защо Валери Тодоров не е моят фаворит за шеф на БНР

Случи се така, че от конкурса за шеф на БНР успях да изгледам отначало докрай само разговорите на СЕМ с Петър Пунчев и Валери Тодоров. Всички изслушвания се излъчваха директно в интернет радио Бинар. Сега там могат да се видят видеозаписите на всяко от тях и при първа възможност бих ги прегледала, защото имам само епизодични впечатления от представянето на другите участници в конкурса. От онова, което чух, разбрах, че много тазгодишни кандидати предлагат идеи, които съм заложила в концепциите си за същия конкурс през 2010 и 2013 г. – изнасяне на повече радиопредавания извън студиата, вътрешна комуникация с работещите в медията чрез интранет (2010 г.), пълноценно, а не формално общуване с обществения съвет, използване на социалните мрежи за популяризиране на отделните програми в БНР – на това бях поставила основен акцент през 2013 г. Не мисля, че някой е взаимствал от моите концепции (впрочем, те са качени в сайта на СЕМ с мое съгласие, с което давам право да бъдат ползвани от всеки) – просто колегите са стигнали до същите идеи, които съм имала преди 3-6 г. Само че тогава СЕМ во главе с доц. Лозанов въобще не обърна внимание на идеите ми – дотолкова е бил наясно със съвременните тенденции в радиото.

Да видим дали сегашният състав на СЕМ ще се покаже на ниво. Защото наистина за БНР вече е 12 без 5 и никакво право на грешки няма. Гледайки Валери Тодоров, затвърдих убеждението си, че не той е спасителят на БНР! Той говореше, че ще помогне да се върне добрата атмосфера в Радиото. Значи В.Тодоров живее с илюзията, че атмосферата в медията по негово време е била добра? Чух го да казва и че ценял хората единствено според качествата им. Моята професионална съдба по негово време доказва точно обратното.

И понеже често пиша критично за В.Тодоров, ясно е, че съм много негативно настроена към него. Защо ли? Моля да бъда извинена, че ще разкажа личния си горчив опит от работата с В.Тодоров, за да обясня защо той категорично не е моят фаворит за шеф на БНР. Имам право да говоря в личен план, защото не съм нито член на журито, нито участник в конкурса. Никакво право нямаше да говори за фаворити преди 3 г. доц.Лозанов, защото беше председател на СЕМ и на журито за избор на генерален директор и би трябвало да бъде безпристрастен, но не спря да повтаря, че фаворитите му за поста не са били допуснати до конкурса, с което прояви по недопустим начин пристрастност и лично отношение.

Аз обаче мога да изразявам субективното си мнение и обяснявам защо за мен Валери Тодоров е неподходящ за ръководител на общественото радио. През 2007 г. той напълно застопори професионалното ми развитие. Преди него същото беше направила и Поля Станчева, но това е друга тема. 2007-ма беше годината, в която България стана член на Европейския съюз. Аз вече от 17 г. правех по програма „Христо Ботев“ предаване за евроинтеграция – първото в българския ефир – бях организирала 3 конкурса сред слушателите по теми за обединяваща се Европа (през 1991 и 1992г., а после и през 2001 г.) с награди – пътувания в други европейски страни, имах идеи как проблематиката за ЕС да бъде представена по достъпен начин в цялата програма за култура и образование. Само че вече бях станала несимпатична на новия генерален директор (друг път ще опиша как му станах несимпатична, защото е много показателно за самия него и философията му на управление) и въпреки че в новата структура на програмата беше предвидено да има човек, отговарящ за европейските проекти, на поста беше назначена ръководителката на Радиотеатъра. Самият радиотеатър действително участва в международни проекти, но единствено в своята твърде специфична сфера, докато програмите на ЕС са нещо съвсем различно, а аз от години се занимавах точно с тях. Имах надежда, че ще мога да осъществя идеите си поне в рамките на образователните предавания, в чийто екип работех, но за продуцент на тези предавания беше назначена друга колежка с по-малък опит от моя. Така в един момент, когато мислех, че ще мога да бъда особено полезна със знанията си по една тема, която вече придобиваше първостепенно значение за страната ни, а не бяха много журналистите, работили по нея, аз реално се почувствах като изпуснала влака. Да трупаш знания и опит в дадена област и точно когато е най-подходящото време да получиш признание за това, началството да ти покаже, че пет пари не дава за теб, е доста демотивиращо, нали! А при вчерашното му препитване в СЕМ пак чух В.Тодоров да говори, че работещите в БНР били демотивирани през последните 3 г. Самият той е цар на демотивацията по отношение на хората, на които не симпатизира.

През 2007г. не допуснах да изпадна в униние, реших да не си губя времето и да науча още един чужд език – шести за мен. Записах се на курсове в Полския институт. В края на първата година от обучението след проведен конкурс сред участниците в курса по полски, се класирах на първо място и спечелих стипендия за летен стаж във Варшавския университет. Полската страна поемаше дневните и квартирните ми за един месец, аз трябваше да си осигуря само пътните. Тогава реших, че е редно БНР, в което дотогава бях работила от 33 г., да покаже някаква съпричастност към моето усилие да повиша квалификацията си. Курсът по полски си го бях платила самата аз, но подадох молба моята медия да поеме тези около 300 евро за пътуването ми със самолет до Варшава и обратно. Не че не можех да ги платя аз, но наистина щях да изпитам удовлетворение, ако БНР прояви съпричастност към тази моя индивидуална инициатива за самоусъвършенстване. Честно казано, първоначално в личен разговор по време на събитие извън радиото В.Тодоров се съгласи. В  крайна сметка обаче молбата ми Радиото да купи билета ми до Варшава и обратно беше отхвърлена с аргумента, че ръководството на БНР не ме е карало да уча полски език! Да, така си беше, не ме бяха карали, но и през ум не им минаваше по някакъв начин да оценят самоинициативата ми. Платих с лични пари самолетния си билет и заминах за лятната школа по полски език и култура във Варшавския университет. След теста накрая получих диплом за най-високото ниво за овладяване на езика. Естествено, никой в БНР не ми се зарадва за това. Важното беше, че вече мога да правя интервюта и на полски и да чета информации на 6 чужди езика. На тези 6 езика следях и новостите в развитието на радиото в Европа и по света.

През 2010 г. се явих на конкурса за генерален директор на БНР. СЕМ начело с доц. Лозанов се изуми какво е това мое самочувствие да се явявам барабар с двама бивши и един все още действащ гендир на БНР: Александър Велев, Поля Станчева, Валери Тодоров. Явно, за да ми покаже колко неуместно е моето желание да се състезавам с такива „величини“,  СЕМ тогава се направи, че изобщо не ме е забелязал. При участието ми през 2013 г. беше съвсем различно, но сега не ми е думата за това.

След като конкурса го спечели отново Валери Тодоров, му предоставих концепцията, с която бях участвала. Имах и един разговор с него в кабинета му. Разговорът за мен е много показателен за това какво може да се очаква от Валери Тодоров, ако за трети път възседне шефския пост в БНР, затова ще припомня моменти от него.

-                     Ти искаш да разговаряш с мен като директор с директор, но това никога няма да стане! - заяви ми В. Тодоров, когато седнах на стола срещу бюрото му.

Поинтересувах се защо го намира за толкова невъзможно, което явно беше глупост от моя страна – просто той беше върховният началник и от него зависеше всичко, а той не желаеше аз да заема директорски пост и така щеше да бъде. Тогава търпеливо се заех да му обяснявам, че за съжаление човек невинаги е оценяван по достойнство на работното си място, припомних му, че за конкурса в СЕМ ме бяха подкрепили 6 неправителствени организации, повечето от които международни. Имах препоръка включително и от отдел „ТВ и аудиопродукция и мултимедии“ в Дирекция „Комуникации“ на Съвета на Европа, чиито събития в Страсбург неведнаж съм отразявала. На това В.Тодоров отговори, че конкурсът за генерален директор е български и отзивите на муждународни организации за кандидата са без значение.  

Обърнах му внимание на някои мои предложения за програма „Христо Ботев“. Той ми заяви, че нищо особено няма в тях. (На конкурса през 2013 г. Анна Хаджиева от СЕМ ме попита: „Във вашата концепция през 2010 г. имаше много интересни идеи за пр. „Христо Ботев“, какво стана с тях? Отговорих й, че В.Тодоров не ги е намерил за нищо особено, с което предизвиках изумлението й.) В даден момент от онзи наш разговор в кабинета му през 2010 г. избраният за втори мандат началник ми каза:

-                     Какъв смисъл има да ставаш административен ръководител, ти би могла и по друг начин да си реализираш идеите. Като член на редколегията, например!

Отговорих му, че съм била член и дори председател на редколегията в програмата ни, но точно тогава съм се убедила доколко съм с вързани ръце, защото решенията по творчески въпроси в крайна сметка се вземат от административното ръководство. Впечатляващото беше, че той наистина по никакъв начин не допускаше мисълта, че мога да стана част от административното ръководство. Като че ли бях от по-долна каста в едно строго йерархизирано общество и нямах право да се изкача някакво стъпало по-нагоре! Тогава ми хрумна идеята да направя предавания за социалните йерархии в различните общества – те се излъчиха в поредица от пет 30-минутни епизода в образователната поредица „Радиоенциклопедия“. Точно този разговор с Валери Тодоров ме накара да се замисля върху разделението, което не се основава на различна народност или раса, а на някакви невидими за окото разлики, които обаче поставят непреодолими граници между хората. Много колеги и събеседници се учудваха как съм се сетила да направя такива предавания. Е, Валери Тодоров ме подсети! Човекът, който сега иска да върне „добрата атмосфера“ в БНР! След като през 2011 г. направих тази  поредица от предавания, установих, че дори при разделението на съсловия в някогашна Франция, довело до Великата френска революция, все пак е имало начини буржоа да се промъкне в аристократичните среди. В БНР по валеридоторово време преминаването от едно съсловие в друго се оказа абсолютно невъзможно! Поне за мен. В това отношение валеритодоровото управление въведе строгото кастово разделение като в Индия, където човек никога не може да премине в по-висша каста. Ако искате съсловното разделение в Радиото да продължи, подкрепяйте Валери Тодоров за трети мандат!

При онзи мой разговор с него през 2010 г. наивно му обясних, че не разбирам защо заемането на по-висок пост е недопустимо за мен: за предаванията си имам награди извън БНР, кавалер съм на Ордена на „Академичните палми“ - третото по значимост държавно отличие на Франция, което се дава на хора с принос за популяризирането на френската култура. Добавих и това, че имам специализации по евроинтеграция в Италия, Унгария и Франция, че съм си дала труда да науча 6 чужди езика. Отговорът на В.Тодоров беше:

-                     В БНР много хора са като теб!

Наистина, не знам колко точно са колегите в БНР, които ползват 6 чужди езика в работата си и са носители на значими държавни отличия – тогава не споменах юбилейния медал „1300 години България“, който получих през 1981 г. за историческите си предавания по пр. „Хр.Ботев“.

-                     Освен това, мислиш ли, че колегите от програмата биха се съгласили да станеш началник? – продължи В.Тодоров да ми разяснява колко съм неподходяща за повишение.

-                     Колегите не искаха и Паулиана Новакова да стане директор на пр. „Хр.Ботев“, но ти я назначи на този пост – припомних му аз.

Стана му много неприятно и изрече философски:

-         Всеки има врагове.

-                     Аз също – добавих тогава. – Защо враговете имат значение за теб в моя случай, а в нейния – не?

Заради такива мои реплики преди време Валери Тодоров директно ме беше попитал: „Как те търпи мъжът ти?“ Бях му отговорила, че мъжът ми не само ме търпи, а и много ме обича, но, съгласете се колко изискано е такова изказване на генерален директор на БНР към негов подчинен, при това жена! Имало е и доста по-драстични негови словоизлияния към мен. След една от докладните ми с критики към управлението му, на която никой от ръководния състав не обърна внимание, В.Тодоров ме посъветва при случайна среща по коридора: „Пийте си хапчетата!“ Ето на това му се казва конструктивно отношение към критиката! А колко думи изприказва В.Тодоров, че Радослав Янкулов преследва критично настроените журналисти.

За финал на този мой спомен от разговора ми с Валери Тодоров в кабинета му през 2010 г. ще спомена и болната открай време в БНР тема за заплатите. След като ми стана ясно, че и през следващите 3 г. няма да мога да осъществя идеите си, свързани с развитието на БНР, казах на В.Тодоров, че при всички случаи намирам за неприемливо човек с моя трудов стаж и с моите професионални изяви да взима 636 лв. заплата (шестстотин тридесет и шест!) Такова беше месечното ми възнаграждение през почти цялото време от двата мандата на В.Тодоров. Чак при някакви рутинни индексации през последните 2 г. от пребиваването ми в БНР надвиших 700 лв., но така и не достигнах до заплатата на любимия шофьор на В.Тодоров.

При произнасянето на цифрата 636 лв. В. Тодоров ме погледна изденадано и аз си казах, че явно е шокиран от малката сума. Той обаче ме попита:

-         А ти колко искаш да получаваш?

-                     Мисля, че не е редно да имам заплата като на секретарка със средно образование.

В.Тодоров не можеше да преглътне нахалството ми:

- А мислиш ли, че на друго място би получавала повече?

Отговорих, че да.

Той отново ме погледна втренчено и бавно произнесе:

-         Ами опитай!

Тогава си дадох сметка с каква лекота би се разделил Валери Тодоров с човек като мен – само да бях подала молба за напускане и той веднага щеше да я подпише. И го казвам, защото неговите фаворити „Инфохолиците“ ореваха света, че директорът на радио София първо им е свалил петте предавания седмично, които водеха по времето на В.Тодоров, а после приел оставките им, които те подали с усещането, че са незаменими и ще бъдат молени да останат. Не се смятам за по-малко талантлива от въпросните „Инфохолици“, но първо - никой никога не би ми позволил да правя по 5 предавания седмично, и второ – моята оставка би била подписана незабавно от В.Тодоров, въпреки че никой никога не е оспорвал професионализма ми. Та това е по въпроса за упреците, които Валери Тодоров отправя към Р.Янкулов и които с пълна сила се отнасят и до самия него.  

Мога да разказвам още лични спомени, които обрисуват облика на В.Тодоров като началник, но засега ще спра дотук. Само с няколко думи бих определила управлението му като: мерене на хората с двоен аршин, субективизъм в оценките, дебелашко отношение към подчинените. Сигурна съм, че облагодетелстваните от него биха го описали по съвсем друг начин, но не е ли показателно как го възприема един дългогодишен радиожурналист, чийто професионализъм никой не е успял да оспори.

Аз, слава Богу, повече от година вече не съм в БНР, но на никого в БНР не пожелавам Валери Тодоров отново да му стане началник! Най-малко го пожелавам на фаворитите му, които още 3 години напълно незаслужено биха се ползвали от благините, които той ще им осигури, докато простосмъртните в медията ще продължат да живуркат в сянката на неговото началническо високомерие. 

To be continued…

  

Валери Тодоров НЕ Е спасителят на БНР!

Някак под сурдинка мина предизборната кампания за генерален директор на БНР през тази година. При двата предишни конкурса през 2010 и 2013 г. се появяваха публикации, в които кандидатите бяха съпоставяни, дори се внушаваше (понякога доста грубо) кои са по-подходящи за поста и кои не. В някои случаи имаше буквално дискредитиране с подигравки и обидни квалификации. Сега всичко се изчерпа само със спорадични, подчертано добронамерени интервюта с отделни кандидати – не повече от 4-5. Като изключим, разбира се, сайтът „Обаче“ на Валери Тодоров и неговото обкръжение, създаден преди много месеци с цел перманентно да атакува управлението на Радослав Янкулов. Недвусмисленият подтекст на словесните канонади беше, че Валерката много успешно би се справил с кризата и е редно час по-скоро да си се върне като ген.дир. Едвам изтрая до новия конкурс В.Тодоров! Вчера пак попаднах на негово интервю, в което обяснява колко успехи е постигнало БНР под неговото вещо ръководство и отново внушава, че той е правилният избор. Като четеш или слушаш колко авторитетно се изказва, може и да се излъжеш, че медията ще укрепне, ако той я оглави, но би трябвало да не си работил под негово ръководство. А аз съм. И със сигурност знам, че Валери Тодоров не е спасителят на БНР! Напротив, би забутал Радиото вдън гори тилилейски! Този израз от приказките никак не е случаен, защото В.Тодоров се изживява като приказен цар, на чиято воля всичко трябва да се подчинява. Който противоречи – тежко му! Знам го от опит.

Разбира се, той може да бъде щедър и много добър, както всеки цар – но не към всички, а само към своите фаворити. Фаворитите му обикновено не са най-големите професионалисти, но той държи на тях, защитава ги, облагодетелства ги, изпълнява желанията и дори капризите им. Има една госпожа от неговото обкръжение, която много искаше да бъде директорка. Женицата изобщо не можеше да работи с хора, камо ли да ги ръководи, но пък беше засвидетелствала навреме лоялността си към В.Тодоров. Той оцени това и я направи директорка на два пъти – въпреки че след първия й мандат хората от програмата, в която тя директорстваше, категорично обясниха, че не желаят повече да търпят нервните й изблици, В.Тодоров й измисли нова дирекция. Така честолюбието на госпожата не беше накърнено и тя още 3 години властваше, разполагаше с кабинет, ползваше служебни коли и секретарки. Без да има никакви качества на ръководител. Сега чака с нетърпение нейният благодетел да се върне в БНР, за да й намери пак някакво шефско местенце със съответните екстри. Това е един от големите проблеми, ако В.Тодоров се върне като гендир – той идва в комплект със своята свита, на която ще уреди добри позиции.  

На такъв подход му се казва лоша кадрова политика. При В.Тодоров няма никакъв смисъл човек да си въобразява, че професионалното му развитие ще зависи от качествата му, от творческите изяви, от подобряването на квалификацията. Не! Ако не си направил достатъчно убедително „мили очи“ на В.Тодоров, ще си стоиш в кьошето и ще взимаш мизерна заплата.   

Не забравяйте, че по времето на Валери голяма част от работещите в БНР взимаха унизително ниски заплати. Чак към края на втория си мандат ни даде някакви увеличения – за да го запомнят подчинените с добро и да желаят той отново да се върне. А междувременно правеше какви ли не ремонти – това беше патент и на Александър Велев, и на Поля Станчева. В.Тодоров сменяше фирмите една след друга и се говореше, че всяка нова фирма дава нова комисионна. Дали е било така? Ако имаше прозрачност, щеше да е по-ясно, но прозрачност нямаше и вървяха какви ли не слухове.

Това чака БНР, ако се върне В.Тодоров и свитата му на власт – още ремонти, строеж на нови радиостанции, липса на прозрачност, разделение на хората на облагодетелстван „елит“ и вечно подценявани простосмъртни.

И още нещо, при трети мандат човекът съвсем ще повярва във величието си. През пролетта на 2013 г., в края на своето властване, беше направил във фоайето пред Първо студио голяма фотоизложба, посветена на изминалите 6 г. в БНР. Почти на всички снимки фигурираше самият той заедно с видни личности, с които се е срещал благодарение на поста си като шеф на националната медия. Щом някой е дотолкова обладан от суета, със сигурност му е противопоказно да заема висок пост.

Някои колеги след периода „Янкулов“ залагат на Валерката на принципа „Ела, зло, че без теб по-зло“, но сред другите кандидати има далеч по-добри варианти.  

През следващите дни отново ще пиша по темата.

Катарзисът на пътешествията

От години вече сме придобили навика да си набележим дата за пътуване и дори да изникнат непредвидени важни задачи, спазваме датата и заминаваме. Едно време ми се е случвало, когато пътувам да ме спохождат мисли за работата, която съм оставила в София. Вече съм преодоляла този недостатък и още щом стегнем пътните чанти, с цяла душа се отдавам на пътешествието. Сега интернет може да ни отведе навсякъде, но няма по-добро капиталовложение от това, всички спестени пари да влагаш в опознаване на света като реално се докоснеш до него. Естествено, зависи кой как разбира ценностите в живота.  

На 29 април отпътувахме за Милано. Върнахме се в нощта на 6 срещу 7 май с полет от Барселона, след като междувременно бяхме минали през Монако, Ница, Кан, Марсилия, Авиньон, Каркасон… Сега разглеждам снимките, които направихме, а междувременно в паметта ми просветват кратки истории, преживени по пътя… Човек се пита защо си спомня внезапно точно тях, а не други, далеч по-значими неща, които е видял по време на пътуването. Тези кратки истории не се подреждат хронологично.

Първата, за която се сещам, е как, изкачвайки се към Бенедиктинския манастир в планината Монсерат край Барселона, в един момент осъзнах, че скалите над мен ми приличат по форма на комините с вид на рицари в Casa Milà или La Pedrera, проектирана от Антони Гауди. Други скали пък ми напомниха странните каменни висулки над входа на църквата Sagrada familia в онази нейна част, която е създадена от Гауди (защото дострояванията от по-късно време са доста разностилни). Винаги съм се питала откъде са му дошли наум тези форми и най-после намерих отговора. Архитектът действително е черпел идеи от природата и е мислел, че нищо не е по-съвършено от нея.

Другата кратка история от моите спомени е за семейната кавга на двойка папагали в парка Гуел. Бяхме посветили на Гауди един от дните си в Барселона и когато в късния следобед се разхождахме из парка, проектиран от него, с невероятните аркади, шарени скулптури и вълнообразни пейки, в някакъв момент чух невъобразим шум над главата си – цвърченето надвикваше глъчката в препълнените алеи. Повдигнах поглед и видях сред листата на палмата малка пролука. В нея се появяваше ту една, ту друга опашка, последвана от тумбесто телце със зеленикави пера – явно два папагала се въртяха в кръг и крещяха, а гнезденцето им се оказваше тясно за изпълващите ги емоции. От време на време едното от папагалчетата се наместваше в пролуката и се заглеждаше към подножието на палмата, но явно другарчето му бързаше да го избута оттам, защото въртенето в кръг започваше отново и пак се редуваха на бързи обороти опашка - тумбесто телце - опашка – тумбесто телце...

Само за малко двете папагалчета се показаха едно до друго в отвора на гнезденцето си и тогава заприличаха на симпатично семейство (за съжаление, не успях да ги заснема добре точно в този миг), веднага обаче започнаха да се кълват взаимно и кръговратът на разправията им беше подновен. Ето на това му се казва да не могат да си поделят къщичката!

Покрай спомените ми, свързани с фауната, се сещам как в метрото в Милано се запознах с кученцето Еми - елегантно като стопанката си, красива млада италианка. Беше облечено в кокетно палтенце с дантелки около вратлето и опашката. Исках да се фотографирам с Еми, но тя все отказваше да погледне към обектива.

 В Милано си направихме поредните снимки пред прочутата катедрала Duomo, пред La Scala, паметника на Леонардо и някои други познати места. Разходихме се по Via Montenapoleone със скъпите магазини, които, естествено, почти никой не посещава... Единствените, които излизат оттам, натоварени с пакети, са хора от азиатски произход. Витрините са ефектно подредени, бляскави са в най-истинския смисъл на думата, но ако се загледаш в моделите и цветовете на някои от изложените дрехи и обувки, откровено ще си признаеш, че никога не би си купил такова нещо, не само заради непосилната цена. Можеш обаче да си направиш напълно безплатна фотосесия пред която витрина си поискаш!

И още една история: как неочаквано открихме за себе си градчето Тосса де Мар – местните жители си го наричат село и нямат никакви комплекси от това. Намира се недалече от курортното селище Санта Сусана, край Барселона, където бяхме отседнали за 5 дни. Искахме да посетим Фигерес, родното място на Салвадор Дали, но си дадохме сметка, че пътят дотам е дълъг и още с пристигането си трябва да тръгнем обратно, защото разполагахме само с няколко часа свободно време преди полета към София. В информационния център на Санта Сусана ни посъветваха да отидем в Тоса де Мар. А там, за наша изненада, в малкия местен музей открихме две картини на Марк Шагал, който е идвал тук и много е харесал красивия залив с романтични скали и добре запазена средновековна крепост. 

Крепостта е строена през 13-ти век и сега в общи линии е възстановена в първоначалния й вид, така че посетителите могат да се разходят из тесните улички и да се почувстват в друго време. Не всички останки от старинни постройки в малкия средновековен комплекс обаче са напълно реконструирани и това придава повече автентичност на този археологически музей на открито. 

Тъй като съм голяма почитателка на Средновековието и изобщо не го смятам за тъмен период от историята на Европа, бях възхитена от Авиньон и Каркасон, където буквално потънахме в средновековна атмосфера. Случихме на слънчево време, но духаше толкова силен вятър, че щях да полетя буквално, а не само от радост, че съм по тези места... В интерес на истината, старините в Каркасон са били толкова разрушени, че е имало опасност да бъдат заличени напълно, но през 19-ти век започва реставраторската работа, чиито резултати могат да се видят днес. За съжаление, няма някакъв конкретен визуален символ, който сега да се свързва с делото на катарите - с радост бихме си купили такъв сувенир.

На излизане от крепостта в Каркасон обаче в магазина на изхода попаднах на една от най-богатите сбирки от книги за средновековната кухня, която съм виждала досега. Докато се колебаех кое от изданията дава най-пълна информация по темата, на отсрещния рафт забелязах брошурата „Les mots du Moyen âge” за думите в съвременния френски език, дошли от Средновековието, и, разбира се, като човек на словото, предпочетох да купя нея, както и една книжка за окситанския език… 

Такива кратки истории не в хронологичен ред ми проблясват в паметта днес, докато гледам снимки от пътуването ни. Няма да забравя усещането, когато в ранните часове на 7 май се приземихме на летище София. Почувствах въодушевление и духовно пречистване, като след прочитането на хубава книга. Катарзисът на пътешествията!

Ще пребъде ли „Лозановщината“ в СЕМ?

И какво стана? С мои приятели и колеги бяхме единодушни кои са двете най-силни кандидатури за нови членове на СЕМ, а Народното събрание друго реши! Ти да видиш! За София Владимирова потвърждавам мнението си от вчерашния постинг в блога ми и след време ще се аргументирам защо мисля така. За г-жа Розита Еленова се разбра, че е бивш  PR на хранителния холдинг "Белла България", Министерството на транспорта и съобщенията и Национална компания "Железопътна инфраструктура". Била е водеща на предаването "Звездите спят, ние не" по Канал 2001, както и на културно предаване по "7 дни". Сиреч, докоснала се е и до телевизионната журналистика! Тази нейна професионална биография предизвика у мен най-искрена усмивка, когато чух, че госпожата се е кандидатирала за член на СЕМ, а ето, че точно тя беше избрана! Далеч по-смущаващото беше, че представяйки вижданията си за развитие на СЕМ, тя наблегна на принципа „парите да следват зрителя/слушателя“ и прилагането на стандартите от частния сектор. А предстои да се избират генерални директори на обществените медии БНР и БНТ, в които пазарният подход не може да е водещ.

Та така…

И понеже вчера обещах да пиша за опасенията си да не би Лозановщината да пребъде в СЕМ, въпреки че доц.Лозанов вече, слава Богу, не е там, продължавам по темата:

Какво точно е „Лозановщината“? На първо място, говорене на красиви думи, които обикновено звучат умно, но най-често са без покритие. На такова нещо му се казва пустословие или „Не ме гледай какво правя, а слушай какво ти говоря!“ А какво точно правеше доц. Лозанов като председател на СЕМ? Най-вече се съобразяваше с конюнктурата. Стремеше да се улови и най-лекия полъх на вятъра в дадена посока и да следва този полъх. Нюх се иска за това, безспорно! Но и този, който умее добре да нюха, може да се окаже подведен. Така стана при избора на Радослав Янкулов за ген.директор на БНР през 2013 г. По-късно доц. Лозанов не можеше да се начуди как така се получи конфликтът между Янкуловото ръководство и подчинените му. В интервю за transmedia.bg от 25.06.2015 г., доцентът, тогава все още председател  на СЕМ, доверява какви очаквания е имал относно Янкулов: „… хората да го приемат с радост. Може и да не е най-големият управленец, но поне няма да управлява в конфликт. Така че това конфликтно развитие сега е далеч от първоначалната ми представа…“ В същото интервю доц. Лозанов е още по-конкретен: „..на изслушването му дойдоха застъпници на Радко, като например Лили Маринкова, другите кандидати също имаха свои застъпници. И аз нямах чувството, че изборът ни може да доведе до криза. Така че това, което се случва в момента, е непредвидимо развитие от гледна точка на онзи конкурс отпреди две години.“

Всъщност, било е много лесно да се предвиди, че при толкова слаба концепция, като тази на Р.Янкулов, както и при толкова неубедителното му представяне при събеседването със СЕМ (видно от протокола от 23.05.2013 г.), не е имало начин той да стане добър ръководител на Радиото. В случая от основно значение в полза на Радко явно се е оказало присъствието на застъпници „като например Лили Маринкова“, защото то е подсказвало, че в БНР не би имало протести, ако Радко бъде избран. (То пък какво се получи!) Естествено, такъв аргумент не може да бъде представен като основен, затова като извинение на лошия си избор доц. Лозанов във вече цитираното интервю за transmedia.bg за пореден път си криви душата: „Радко Янкулов беше най-перспективната възможност. Това не е оценка въобще и по принцип, а в границите на един конкурс. Ако някой твърди друго, трябва да посочи кой от участниците в конкурса е трябвало да бъде избран.“ Вече и друг път съм писала в блога си, че след конкурса ми беше интересно да прочета концепциите на останалите участници. Без никакво съмнение, тази на Янкулов е най-бедната откъм идеи. Така че твърдението на доцента, че Радко бил „най-перспективната възможност“ е клевета по отношение на всички други кандидати през 2013 г.

Но прегрешението да се съобразява с външни фактори и дори с натиск, доц. Лозанов си позволи и при преизбирането на Валери Тодоров за ген.директор през 2010 г. Тогава, говорейки с гордост, че не се е поддал на никакви политически влияния при повторния избор на В.Тодоров, доцентът споделя: „Искам да кажа, че в тази процедура имаше един единствен натиск. Това беше натиска, който оказваше колегията от националното радио в полза на Валерий Тодоров. Как оценяваме този натиск, това е отделен въпрос. За мен той е полезен, защото винаги съм настоявал за това Съветът да взима своите решения в такъв диалог с колегията, засегнати от тях. Може да има хора в радиото да мислят друго, но те не го казаха, въпреки че направихме всичко необходимо, за да има и място, и време, където да говорят. Липсваха ми гласовете, например, на емблематични журналисти от радиото като Петър Волгин или Силвия Великова. Те какво мислеха за бъдещия директор? Иска ми се да  предполагам, че също са подкрепяли Валерий Тодоров, щом не са казали друго. А също и останалите журналисти. На срещите бяха повече хора от административната йерархия… Така или иначе, ако е имало такива, които са си мълчали от страх, трябва да знаят, че всеки страх си има цена. И в 2010 година цената на страха се нарича Валерий Тодоров.“

         Приведох този дълъг цитат от протокола на СЕМ от 28.05.2010 г., защото предпочитам, описвайки „Лозановщината“ да не използвам епитети, а да представям собствените думи на бившия председател на СЕМ. И при избора през 2010 г. той е настройвал сетивата си, за да долови „народните“ настроения. А какво ли ще кажат за новия генерален директор Петър Волгин и Силвия Великова? – питаше се тогава Лозанов.  Колко екзистенциален въпрос, наистина! Ами направо да беше поставил като най-важно условие пред всички кандидати за генерални директори на БНР първо да се допитат до Волгин и Великова и едва ако са получили карт бланш от тях двамата, да подават документите си. Сега ще отворя една много голяма скоба. (Аз, например, нито през 2010, нито през 2013 г. се допитах до тези двама „емблематични журналисти“ от БНР… и не спечелих конкурса. Нещо повече, през 2013 г., след като се разбра, че се кандидатирам за втори път, при мен дойде колега и ми донесе хабер: „Силвия Великова е казала, че, ако изберат човек от пр. „Хр.Ботев“, ще стачкуват!“ Тъй като аз работех в пр. „Хр.Ботев“ и заплахата явно се отнасяше и до мен, му отговорих: „Да стачкуват! Хайде да видим как ще обосноват този път протеста си, защото изборът ми очевидно не би бил политически, за какъвто през 2001 г. стачкуващите обявиха избора на Иван Бориславов!“ Тогава не се разколебах от потенциалната заплаха на „емблематичните“ протестиращи в БНР отново да се вдигнат на бунт и се явих на конкурса. Само че доц. Лозанов явно вече беше уведомен, че не съм „нашият кандидат“ и когато при събеседването ми членовете на СЕМ в един момент спонтанно превъзмогнаха предубеждението си към мен и се заслушаха в идеите ми за Радиото, доц. Лозанов набързо и категорично ги приземи и им подсказа да не се поддават на емоции, защото не аз съм подходящият избор. Точно тогава ме попита: „Мислите ли, че колегията ще ви приеме?“  Отговорих утвърдително, тъй като имах предвид колегите от БНР, които наистина ме подкрепяха, но със сигурност между тях не са били Силвия Великова и Петър Волгин. Затова, въпреки утвърдителния ми отговор, доц. Лозанов побърза да приключи събеседването с мен. Дори не даде възможност да ми бъдат задавани въпроси от присъстващите, с което за пореден път наруши принципа на равнопоставеност на всички кандидати.)    

Но да се върна на преизбирането на В.Тодоров през 2010 г. С верния си нюх тогава доцентът беше забелязал, че мощната подкрепа от колегията в БНР за Валери Тодоров е предимно от хора в административната йерархия, т.е. най-облагодетелстваните от гендира, тези, на които той даде високи заплати и власт. Доцентът е усетил правилно също така, че останалите работещи в БНР са си мълчали от страх – действително, страшничко си беше да те нарочи Валери Тодоров! Бял ден не виждаше нароченият – знам го от личен опит! И все пак доц. Лозанов се беше поддал на натиска на обединената около В.Тодоров администрация. Като аргумент за преизбирането му обаче за пред хората тогава беше изтъкната „блестящата“ му концепция. Ако си направите труда да прочетете целия цитиран по-горе протокол от  28.05.2010 г., ще видите как членовете на регулаторния орган буквално се надпреварват кой по-красноречиво да я похвали, втренчват се в детайлите й, търсят в тях дълбок смисъл… Истината е, че „визионерската“ концепция на В.Тодоров от 2010 г. беше пълна най-вече с чуждици, целящи да покажат терминологичната му компетентност. В нея става дума за „ребрандинга на националните програми и след рестайлинга на логото на БНР“, или пък за „нова софтуертна контент-навигация на програмите и предаванията“ и т.н.! А иначе в съдържанието си Валеритодоровата концепция от 2010 г. беше пълна със самохвални констатации за постигнатото от него през първия му мандат и с хаотично нахвърляни радиомечти на килограм, много от които не се и осъществиха. Но за това ще пиша в предстоящата си публикация „Защо Валери Тодоров не е спасителят на БНР“.

         Преизбирането на В.Тодоров за втори мандат беше също толкова голяма грешка, както и изборът на Р.Янкулов през 2013г., но те се случиха най-вече заради нюхането на доц. Лозанов какво ще каже "емблематичната" колегия в БНР. А обикновено се чува какво казват най-напористите в отстояването на личния си интерес, те са най-гласовити. Така че, не това трябва да бъде подходът при избор на нов генерален директор на медията, а стойностната концепция, богатата професионална биография и правилната оценка на самата личност на кандидата.

Искаше ми се да се надявам, че новоизбраните двама членове на СЕМ ще се ръководят най-вече от това, а няма да се поддават на какъвто и да било външен натиск. Защото държим да живеем в демокрация, а не в охлокрация, т.е. власт на тълпата - под тълпа разбирам хора, водени от някаква своя емоция, която често ги заслепява. Искаше ми се да се надявам, но… както припомня в. „Капитал“ от днес, избраната София Владимирова гласува през 2013 г. Радослав Янкулов да стане ген.директор на БНР. Аз пък ще припомня, че тя гласува и за преизбирането на Валери Тодоров през 2010 г. – един също толкова несполучлив избор…

Та да видим какво ще стане на конкурса за шеф на БНР през тази година… ще наблюдаваме, ще коментираме, ще пишем!

To be continued…

        

        

Отговорността на СЕМ

Утре Народното събрание би трябвало да избере двама нови членове на СЕМ от своята квота на мястото на Анна Хаджиева и доц. Георги Лозанов. Гледах по БНТ2 изслушването на шестимата кандидати за СЕМ на 21 април. Много силно се представиха Иво Драганов и Васил Чобанов – не споменавам кои парламентари групи са ги номинирали, защото за мен това не е важно. И двамата са професионалисти с богат опит и отлична квалификация, а и откроиха важни приоритети за усъвършенстване на работата в регулаторния орган. Кин Стоянов отправи много точни критики към досегашни практики в СЕМ, но по-неясни ми се сториха вижданията му за бъдещето. Освен това е толкова отявлен поддръжник на Валери Тодоров, че вероятно ще настоява на всяка цена той да бъде преизбран за трети мандат, а от това нищо добро няма да произлезе за БНР.  Хубави предложения даде София Владимирова, особено за адекватното вписване на електронните ни медии в най-напредничавите съвременни тенденции и използването на новите технологии. Имам приятни впечатления от София Владимирова, защото тя беше в състава на СЕМ при изслушванията ми в конкурса за генерален директор през 2010 и 2013 г. Познавам я и от изказванията й на заседания на регулаторния орган, защото редовно чета протоколите от тях. Безпокои ме само, че е твърде деликатен човек и не би имала силата да защити мнението си, ако то не съвпада с това на по-безапелационни нейни колеги. За останалите двама кандидати бих казала само, че те със сигурност са стойностни хора, но мисля, че други са по-добри от тях в конкретния случай.

Не си поставям за цел да анализирам подробно изслушването на шестимата кандидати, нито пък да натрапвам личното си мнение за тях. Искрено се надявам обновеният СЕМ да избере нов генерален директор на БНР въз основа на много добра концепция, впечатляваща професионална биография, убедително представяне при събеседването. Другата ми надежда е, че СЕМ по-малко ще се влияе от странични фактори като спонтанно сформирани групи за подкрепа и натиск в полза на един или друг – те може да свидетелстват за популярност, но обикновено са съставени от хора, незапознати със спецификата на радиото като медия. Обновеният СЕМ би трябвало да има професионалната подготовка, за да направи точния избор, и самочувствието да го отстоява, дори и ако се породят недоволства, защото в БНР не може да се угоди на всички, затова пък има хора, които от години са свикнали само на тях да се угажда и те държат да не губят това свое елитарно право.

Дано никога повече член на СЕМ не зададе на някой от кандидатите въпроса, който ми зададе доц. Лозанов през 2013 г.: „Мислите ли, че колегията ще ви приеме?“ Тогава отговорих утвърдително, но такъв въпрос е недопустим. Има хора в БНР, които, ако преценят, че някой нов генерален директор няма да се съобразява с тях, ще са готови и на бунт да се вдигнат, но това не значи, че този човек няма да си е на мястото като ръководител, стига да е показал достойнствата, които изброих по-горе. Същевременно се надявам СЕМ да се отнесе с еднакво уважение към всички кандидати, да не си позволява предварителни изявления, че има фаворити, както правеше бившият председател доц. Лозанов и с това нарушаваше изискването за обективност и равнопоставеност в конкурса. 
Ние, хората с по-дълъг житейски опит, си спомняме, че в началото на 90-те г. на миналия век имаше една еуфория подчинените да си избират началниците. Гласуваха за най-симпатичния, според тях, колега, а после той често се оказваше без качества на ръководител или пък като началник ставаше по-малко симпатичен. Това не беше верният подход при назначаване на висок пост и не бива да се връщаме към него. Обновеният СЕМ трябва да има не само компетентността за подбере най-добрия кандидат, но и доблестта да го представи пред работещите в БНР и публично да обяви аргументите си за този избор. Не така стана след като Радослав Янкулов спечели конкурса през 2013 г. Очаквахме доц. Лозанов или друг представител на СЕМ да дойде и да каже защо точно Радко, а не някой друг. Това не се случи. Радко ни бе представен официално от своя предшественик Валери Тодоров, който се държеше така, като че ли само временно напуска височайшето място и то си е негово по принцип. Георги Лозанов тогава очебийно дезертира от първата среща на Р.Янкулов с колегията. Може би доцентът е бил гузен да ни погледне в очите.

С други думи, надявам се обновеният СЕМ да преодолее „Лозановщината“, защото перманентно преизбираният председател се беше превърнал в камертон, който задаваше основния тон, а останалите му колеги обикновено пригласяха в унисон!  

Но за „Лозановщината“ ще пиша отделно.

Страничен поглед към предстоящия конкурс за шеф на БНР

Когато си тръгнах от БНР преди година и половина, споделих с колеги, че ще се явя на следващия конкурс за генерален директор. До последния момент си мислех да го направя, макар че, докато се точеха дните на протестите срещу Радослав Янкулов, осъзнавах в колко трудна ситуация ще се окаже новият ръководител на медията.

В крайна сметка, не подадох документите си по няколко съществени причини. Първата е, че, преглеждайки концепциите, с които се включих в този конкурс през 2010 и 2013 г., осъзнах, че всичко, което съм заложила в тях, така и не стана реалност в БНР. А новите ми идеи биха могли да се осъществят само на основата на вече достигнат етап в развитието на общественото радио. Пълната прозрачност в действията на ръководството, постоянният му диалог с работещите в БНР, които предлагах и в двете си концепции, така и не станаха факт. Да не говорим за целенасоченото използване на социалните медии за популяризирането на радиопрограмите, на което отделих основно място преди 3 г. и което тогавашният председател на СЕМ доц. Лозанов определи като „идеи за далечното бъдеще“. Той така и не беше разбрал, че далечното за него бъдеще отдавна е всекидневие във водещите европейски медии. С други думи, в новата си концепция аз трябваше да преповторя част от предишните две. Това обаче със сигурност щеше да бъде възприето като недостатък от оценяващите. През 2013 г., например, една от членките на СЕМ ме поздрави, че съм представила концепция, различна от тази, с която кандидатствах през 2010 г., а сега нямаше как да избегна повторенията.         

По-съществената причина да не се явя на конкурса е, че сред имената на евентуалните кандидати, за които се заговори в публичното пространство, аз открих точния човек, който би се справил със сложната ситуация в БНР в момента. С професионалния си опит и качествата си той има всички шансове да изведе медията от кризата. Прецених, че е излишно да правя калабалък сред кандидатите, при положение, че най-искрено предпочитам конкурса да го спечели той, а не аз. В момента няма да споменавам името на моя фаворит – скоро ще го направя. Сред 13-те кандидати, които се включват в конкурса, има няколко, на които симпатизирам. Сред тях определено не са двамата бивши генерални директори Валери Тодоров и Александър Велев, защото като дългогодишен радиоработник съм била свидетел, а и потърпевш от техните началнически похвати.

Тук стигам до третата причина, поради която реших да не се включа в този конкурс. Като кандидат аз не бих имала моралното право да обсъждам останалите участници в конкурса, защото е некрасиво да посочваш плюсовете и минусите на конкурентите си в едно състезание. Сега обаче мога да изказвам мнение, защото съм само страничен наблюдател, и то с 39-годишен стаж в БНР. Така че, покрай останалите си ангажименти, през следващите седмици ще следя и ще коментирам темата за конкурса за генерален директор на общественото радио.

И накрая ще посоча още една причина да се откажа от намерението си да се кандидатирам за високия пост: това, което правя в момента във фондацията ни и нейния сайт, напълно ме удовлетворява. Всъщност, за мен тази причина е първа по важност.   

 To be continued

Особеностите в конкурса за ген.директор на БНР 2016

Първата особеност, която забелязах, беше, че когато един от кандидатите за поста генерален директор на БНР обяви във Фейсбук намерението си да участва в конкурса, моментално под постинга му се насъбраха лайкове и за кратко време достигнаха над 1300. Това не е учудващо, защото става дума за популярния журналист Петър Волгин. Същевременно електронното издание „Поглед“, харесвано от левия електорат, влезе в ролята на пиар и публикува постинга на Волгин под заглавие: „Ще подкрепите ли? Петър Волгин се кандидатира за генерален директор на БНР“

За да не остане никакво съмнение, че лявото e-издание съдейства на Волгин в неговото намерение да оглави БНР, в края на публикацията има следната бележка „От редакцията на Поглед.инфо: Мненията и предложенията си  пишете и тук в "Коментари". Те ще бъдат предадени на г-н Волгин. Вашата подкрепа с "ДА" и "Подкрепям" ще бъде неоценима за екипа, който се нагърбва с тази нелека задача!? Споделяйте с приятели!? Източник: Поглед.инфо“. Така за първи път медия с недвусмислена политическа ориентариция открито се зае да организира кампания в полза на определен участник в предстоящия конкурс.

Нещата отидоха още по-далече, когато беше лансирана и петиция в подкрепа на Волгин, с което феновете на кандидата въведоха и елемента ултимативност в предизборната битка.  

Нямаше да се изненадам, ако след време се бяха появили и билбордове (не е късно да се появят!), приканващи обществеността да подкрепи Волгин за генерален директор на БНР. Със сигурност билбордовете не биха представлявали финансов проблем за екипа на съответния кандидат, като се вземе предвид на колко луксозна хартия се печати списанието „А-specto”, в чийто екип е Волгин.

В един момент обаче еуфорията около Волгиновата кандидатура рязко спадна, когато друг популярен колега от гилдията, Петър Пунчев, известен не само с високопрофесионалните си журналистически изяви, а и с богатия си мениджърски опит при създаване и ръководене на медии, също официално потвърди, че ще се кандидатира за поста. Впоследствие феновете и на този кандидат проявиха инициативност и създадоха обществен комитет в негова подкрепа. В списъка на комитета фигурират имената на стойностни и уважавани личности, но определено има и такива, които залагат на силната му кандидатура, за да им послужи като евентуална ракета носител за връщане в БНР.

Да не забравяме Обаче, че месеци по-рано се появи друга нова форма за предизборна борба – електронното издание „Обаче“, създадено от кръга на Валери Тодоров с идеята да отвоюва отново за бившия генерален директор на медията поста, за който той явно мисли, че има най-много качества. В публикациите си „Обаче“ громеше настървено настоящото ръководство на БНР и го заклеймаваше за грехове, допускани без никакъв свян и от самия валеридоторов екип по време на двумандатното му властване. 

Та ето това са спонтанно появилите се нововъведения в предизборната кампания за генерален директор на БНР през 2016 г.: събиране на лайкове във Фейсбук, откровено политически оцветен пиар и петиция за един от кандидатите, обществен комитет за друг кандидат, както и специално електронно издание, създадено, за да обслужва властовите амбиции на трети, все още необявил се, но сигурен участник в тазгодишния конкурс… Въпросът е доколко новите форми на подкрепа ще повлияят при избора, който ще направи СЕМ.

И тук вече идва изключително важният въпрос за някои малки, но много знакови промени в условията на тазгодишния конкурс. Две от промените са положителни: за първи път изрично е вписано, че в концепцията, с която се кандидатират за поста, участниците в конкурса трябва да представят анализ на актуалната ситуация в БНР и да предложат конкретни мерки за надграждане (ако я намират за положителна) или за реформи. Другата важна нова подробност е, че личната мотивация и аргументация на кандидата за участие в конкурса за генерален директор вече трябва да бъде неразделна част от самата му концепция, а не отделно написано изявление. От мой личен опит знам, че досега тази писмено представена лична мотивация беше чиста формалност и СЕМ досега не й е отдавал никакво значение при избора. А мотивацията да се явиш на такъв конкурс е изключително важна.

Има обаче една озадачаваща новост в критериите за оценка на кандидатите. През 2010 и 2013 г. сред най-важните от тях беше: „2. Виждане за мястото и ролята на българската национална култура и идентичност с оглед членството на България в ЕС“. През 2016 г. този критерий е редактиран така: „Виждане за мястото и ролята на българската национална култура и идентичност в програмите на БНР“. Човек основателно може да се замисли членството на България в ЕС под въпрос ли е, та вече не е сред критериите за оценка в конкурса за ръководител на обществената медия. В протокола от заседанието на СЕМ от 22 март т.г. е вписано, че предложението да отпадне частта, свързана с ЕС, е направено от Анюта Асенова. Липсва (поне в протокола я няма) каквато и да било аргументация за тази промяна, нито пък е регистрирано някакво обсъждане от страна на другите двама членове на СЕМ, участвали в това заседание, Мария Стоянова и Иво Атанасов. Вярно е, че в момента Европейският съюз изживява трудни моменти, но не прибързва ли твърде много СЕМ да се абстрахира от членството ни в този съюз. Точно през следващите години на БНР ще му е нужно ръководство, което трябва да е напълно наясно със ставащото в ЕС, за да се ориентира в сложните процеси, които в момента протичат в Евросъюза, и да организира адекватното им отразяване в радиоефира. Засега няма да ви занимавам с предположенията си дали пък това префасониране на въпросния критерий за оценка не е заради един от кандидатите за генерален директор, който е с нескрита проруска ориентация и не показва особени симпатии към ЕС.

Друга новост в критериите за оценка е, че от тях отпада „Обществена подкрепа. Мнения, становища и оценки от гражданския сектор“. В условията за конкурса това е останало като възможност, но явно не е от особено значение за оценяването на кандидата. За сметка на това обаче отново Анюта Асенова на заседанието на СЕМ на 22 март предлага към точката за избора на генерален директор да бъде изрично записано: “Преди гласуването СЕМ изслушва становища на журналистите от БНР във връзка с протеклото събеседване и за класирането на кандидатите.” Слава богу, това предложение е отпаднало. Иначе наистина кандидатът, събрал най-напористите радиожурналисти в своя подкрепа, би имал най-големи шансове. И тъй като веднага се сещам кой би събрал точно такава група свои поддръжници, наистина сериозно се замислям дали членката на СЕМ с изтекъл мандат Анюта Асенова не работи в полза на определен кандидат. За нея няма проблем, дори да е пристрастна – до края на април ще бъде избрано новото попълнение на регулаторния орган и г-жа Асенова ще го напусне, така че няма да участва в избора, но пък поне се е постарала да внесе промени в условията на конкурса, удобни за един от кандидатите.  

Колкото до изискването за управленски опит, то не е нещо ново в критериите за оценка на желаещите да оглавят БНР, но вече е уточнено, че управленският стаж трябва да е 3 години. Доста обтекаем критерий, впрочем, защото не е изяснено до каква степен в административната йерархия трябва да е достигал кандидатът, за да бъде определен като опитен управленец. А и самият факт, че си заемал висока административна длъжност, невинаги означава, че си бил добър ръководител. Много примери в историята на БНР доказват точно обратното.