Мигновение

През парка на далечното вълшебство,

където ходех на разходка с татко,

прибирам се в най-ранното си детство,

в което баба прави бяло сладко,

в което мама пламенно мечтае

каква ще бъда като по-голяма,

а аз се скривам в детската си стая

и никакви досадни грижи нямам.

И вече съм на крачка от страната

на приказки реални и безплътни...

Но някой тихо чука на вратата.

Добрата фея? Или е синът ми?

Гергина Дворецка

8.05.14 г.

Рубриката „Електронната Европа” в „Европа без граници” и някои неудобни констатации

Рубриката „Електронната Европа” в предаването ми „Европа без граници” по БНР не е обстойно представена в сайта на радиото – някои от записите се изгубиха при смяната на фирмата, поддържаща сайта. Освен това често темата за новите технологии в живота ни е била неотделима от основната част на предаването ми. Бих казала, че тази рубрика е продължение на просъществувалото 4 години (от 1998 до 2002 г.) предаване по пр. „Хр.Ботев” на БНР „Информационното общество”, на което в определен период от време бях водеща и аз.  През 2002 г. предаването беше закрито, въпреки протестните докладни, които писах до дирекционния съвет на пр. „Хр.Ботев”.  И досега мисля, че това беше абсурдно решение, не само защото днес в националната медия можехме да имаме предаване за новите технологии с над 15-годишна история, а и защото нямаше логика да се лишаваме от специализирана територия за толкова важна тема в нашето съвремие. Предстои да пиша за абсурдните програмни решения в БНР, на които съм била свидетел и потърпевш през последните години.

         Днес обаче се връщам към рубриката си „Електронната Европа”. С интерес гледам започналите дебати от изборната кампания за нови евродепутати и все си мисля за електронния вот, който е нещо напълно нормално в някои страни. Лично аз никога няма да гласувам по електронен път в България! Казвам го напълно убедено, въпреки че изключително много държа на въвеждането на новите технологии във всекидневието ни. Вече се уверих, че броенето в българските сайтове може да бъде манипулирано и аз никога няма да им се доверя като гласоподавател! От два месеца следя броя преглеждания на рубриките си в обновения сайт на БНР. Вече многократно съм писала, че периодично тези бройки се редуцират, понякога драстично - с по 30-50, вместо да се увеличават. Това продължава и досега, макар че загубите вече са по-малки: днес, 26 април, рубриката ми „Стани полиглот” беше с 35 преглеждания по-малко от вчера (от 1548 снощи – 1517 тази сутрин). Анонимен представител на фирмата, поддържаща сайта на БНР, преди време неофициално обясни, че понякога има срив в системата, който води автоматично до намаляване на отбелязания брой преглеждания. По съвет на специалисти започнах да наблюдавам и материалите на други колеги в сайта на БНР – избрах си рубриката „Моята любима дума” на колежка много ценена от шефовете ни. При нея няма редуциране на броя преглеждания. Напротив, тази едноминутна рубрика, в която от години се задават два еднотипни въпроса: „Коя е любимата ви дума?” и „Как ще продължите изречението: Българският език е...?” от месец събира невероятен брой посещения: от 796 на 9 април до 1814 днес, т.е. над 1000 за 17 дни. Само за сравнение ще спомена, че между 3 и 26 март същата рубрика беше събрала общо 59 преглеждания за 23 дни – нещо напълно реалистично. Изведнаж обаче рубриката, без да се промени с нищо, без никакви отбелязани споделяния в сайта на БНР и без да се качва на други платформи започна да печели все повече почитатели. Случвало се е да се окаже, че за една нощ 40 човека са слушали "Моята любима дума". Така се стигна до фантастичната цифра 1814, която може да бъде видяна днес в сайта на БНР. Как ви се струва: между 3 и 26 март същата рубрика беше събрала общо 59 преглеждания, а между 26 март и 26 април - от 294 до 1814, т.е. с 1520 повече! Същевременно бройките преглеждания на рубриките на човек, недолюбван от ръководството на БНР, намаляват непрекъснато? Естествено, че става дума за манипулация. Вече разговарях с немалко хора по този въпрос. Обясниха ми, че броячите, показващи колко са посещенията в сайта, се осигуряват от администратора. Значи администраторът на сайта на обществената медия БНР изпълнява лични поръчки на представители на ръководството, които по стародавна социалистическа традиция са набелязали определени колеги за отличници, а други – за лузъри и не допускат реалните факти да докажат обратното.

         Разбрах и за други варианти да се натрупват бройки преглеждания в сайтовете – имало хора от БАН, които си доработвали допълнителна сума към заплатите като „кликали” за определен материал в интернет. Не знам дали е градска легенда, но в случая с рубриката „Моята любима дума” може и да е вярно. Разбира се, добре е предположението да се провери. Така че предстоят проверки в рубриката „Електронната Европа”! В случая използвам като отправна точка манипулацията, на която аз съм била потърпевша, но на която може да бъде подложен всеки в България, щом фирма, поддържаща сайта на обществената медия БНР, си позволява такова драстично действие. И отново се връщам на въпроса дали бих гласувала в България по електронен път. Отговарям: Никога! Тепърва на различни платформи ще обяснявам защо.  Прилагам и линк към рубриката ми „Електронната Европа”:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100084754/elektronnata-evropa

Да критикуваш началството е занимание самотно

Да критикуваш началството е занимание самотно! Перифразирам заглавието на един мой любим роман от Рей Бредбъри „Смъртта е занимание самотно”, защото го намирам за много подходящо в случая. Критиката към ръководството е равносилна на морална смърт. Традиционните началници автоматично приемат всеки критикуващ като свой враг и настръхват срещу него: „You are talking to me?” И тази култова реплика е американска, разпознавате от кой филм. Така ми изглеждат традиционните началници – като герои от филм, в който се упражняват да играят ролята на силните, в очакване слабаците да губят ума и дума пред тях.

         Тъй като още от социалистическо време съм свикнала да се изказвам публично за нещата, които намирам за нередни, първата реакция на някогашните ми началници също беше „You are talking to me?” Честно казано, по време на развития социализъм си беше страшничко - ако тогава те уволнят от БНР, тръгваш си с клеймото на неблагонадеждност и едва ли ще си намериш работа другаде като журналист. Та, по онова време понякога пропусках да опонирам, когато съм намирала за нужно. Точно по тази причина, откакто започнаха промените през ноември 1989г., никога нищо не премълчавам на началството. И опитът ми досега неизменно доказва, че това е занимание самотно. Около критикуващия обикновено се образува вакуум, отдръпват се от него, като че ли е заразно болен. Някои колеги пък използват момента да станат близки до началниците, като угодливо плюят пред тях по критикуващия – това винаги е приятно на шефовете.

         Тогава излиза, че няма здрав разум в това да се критикува ръководството. Бившият шеф на БНР, Валери Тодоров, ми го каза веднаж в прав текст след поредната ми докладна, когато случайно ме срещна по коридора: „Пийте си хапчетата!”  Отговорих му, че хапчетата трябва да ги пие друг – имах предвид прочутите нервни изблици на една от неговите фаворитки, за която създаде специален директорски пост, за да не отпадне тя от административния елит. Да, все отлагам, но скоро ще пиша за самозваните елити в общественото радио...

         А писането на докладни наистина е безсмислено в БНР. Ръководството обикновено ги възприема не като сигнал за нещо, на което да обърне внимание и евентуално да промени, а като лична атака срещу авторитета му. Тогава началниците, като че ли се стягат в общ юмрук и дават отпор: Проблемите са измислени! Няма такова нещо! Лош е този, който критикува!

         Имайки предвид дългогодишния си опит на човек, който си е позволявал да не се съгласява за всичко с шефовете и си е патил от това, бях заложила в концепцията, с която кандидатствах за генерален директор на БНР през 2013 г.: „Да бъдем самокритични при отчитането на работата си. При отчетите пред СЕМ да се съобщава и за все още несвършеното, за критичните сигнали, които сме получили от работещите в БНР, и как сме им отговорили.”    

       Както е известно, конкурсът за този пост спечели човек, който не беше заложил подобно намерение в концепцията си.

        Осъзнавайки безсмислието на докладните до шефовете, напоследък използвам социалните мрежи, за да споделям мнението си за ставащото в БНР. Под постингите ми на тази тема лайкванията са рядкост – публично да подкрепяш критикуващия също е някакъв вид бунт, който може да донесе негативи. Но пък много хора ми казват, че следят тези постинги, само че те са хора, от които не зависи да се променят нещата на практика.  

         В крайна сметка, какъв е смисълът да се критикува началството в БНР, когато няма никакъв ефект от това, а критикуващият, поне на пръв поглед, изглежда изолиран? Ами защото наистина много неща в БНР не вървят добре, а за БНР плащат основно данъкоплатците. Все някой трябва да каже, че царят е гол. А и, честно казано, никак не ми харесва някой началник да ме сплашва, или да ме иронизира, и изобщо да ми показва, че не е моя работа да се занимавам с това. Моя работа е, не само защото целият ми професионален път е минал в БНР, а и защото съм данъкоплатец и не ми е все едно как се харчат моите пари в обществената медия.  

         Защо ли ми дойде вдъхновение да напиша това точно днес, на Лазаровден? Може би, защото всички знаем какво се е случило с Лазар, а то все пак вдъхва оптимизъм... 

Проблемите в БНР не са измислица

Един нов началник в БНР преди дни писа под мой постинг, че проблемите на медията ни, които коментирам във Фейсбук и блога си, са измислени. Нищо не измислям.

1. Сериозен проблем е, че седмици наред се опитвам да разбера коя фирма разработва платформата на сайта на БНР, но тя продължава да е обгърната в тайнственост. Фирмата е спечелила обществена поръчка и е редно името й да е посочено в сайта ни – така тя публично поема и отговорността за работата си. Това обаче не е така.

2. Самият сайт на БНР, макар и с по-модерен дизайн от предишния, има недостатъци:

  - В него не е предвидена възможност за коментари на посетителите – т.е. той не е интерактивен.

 - Заглавията на предаванията не фигурират на видно място в сайта и могат да бъдат намерени, само ако се кликне на някоя буква от азбуката. Не всички заглавия обаче са известни на посетителите на сайта и те едва ли ще имат търпение да обходят цялата азбука, за да разберат каква е продукцията на съответните радиопрограми.

- Непрекъснато се говори за безспорното значение на образованието в развитието на обществото. При все това, на портала на сайта продължава да липсва рубрика „Познание” и образователните предавания на програма „Хр. Ботев” могат да бъдат открити единствено на сайта на самата програма.

3.  На сайта на БНР липсва органиграма, показваща управленската структура и конкретните ангажименти на хората, които заемат ключови позиции. Тук обаче проблемът е не толкова във фирмата, разработила сайта, колкото в абсолютно неясните структурни промени, които се извършват в медията от няколко месеца насам. Антон Митов, например, който бе назначен без конкурс за директор на Радио България, вече е директор и на интернет радио Бинар, и на сайта на БНР. Но за сайта май отговаряли и други хора... Изобщо, кой точно носи отговорност – куче влачи, диря няма.

4. През отминаващата седмица остана актуален и проблемът с периодично намаляващия брой преглеждания на някои мои рубрики в сайта на „Хр.Ботев”. Най-потърпевша беше „Европа се смее” – тази сутрин за пореден път открих, че цифрата на посещенията е с 12 по-малко, отколкото беше снощи. Било е и по-зле – с по 30-40 по-малко, например. Същевременно продължавам да хвърлям по едно око и на рубриката „Моята любима дума”, чийто автор е колежка много ценена от ръководството. При нея не само няма загуба на бройки преглеждания, а за една нощ те се увеличават средно с по 20-30.

         И за да разсея подозрението, че си измислям това вариране на цифрите, ще напомня, че още през февруари, когато за първи път изнесох публично този проблем, получих неофициално потвърждение за него от служител на фирмата, пожелал анонимност. Той дори написа и отговор, който публикувах на 27 февруари в блога си. Наистина, отговорът беше твърде неясен, затова се наложи колега от БНР да го дообясни, като завършваше с думите: „...част от информацията се губи и показваният брой преглеждания не е достоверен.” /край на цитата/

          Защо обаче броят преглеждания при един човек се губи, а при друг в същото време непрекъснато се увеличава – обяснението май е единствено в намесата на свръхестествени сили.  

         Най-сериозният проблем обаче е, че всичко, описано дотук, изобщо не се възприема като проблематично от началниците в БНР. Напротив, според тях това са измислени теми.

         Ама защо ли се занимавам с проблемите на БНР и неговия сайт, ами не взема, като някой директор, да ви попитам във Фейсбук: Знаете ли какво ще обядвам днес? Само че аз не съм началник и на мен хората няма да се заемат услужливо да ми гадаят кулинарните намерения.    

        

Блогът навърши една година

Вчера, 6 април 2014 г. блогът ми навърши една година!

Броят посещения в него към днешна дата е:

Блогът на Гергина Дворецка

 6132 показвания - 104 публикации, последно публикувано на 2014-4-6 - 

Като начало, не е зле. 

Всеки със съдбата си

Щастливи ли са хората, които

единствено с любов са обкръжени?

Всеобщите любимци на тълпите,

напълно неприличащи на мене...

Навярно е приятно да те сгрява

припяващото дитирамби хорче

и искрено да ти се умиляват

като на сладко шарено ковьорче.

Аз също бях обичано момиче

и също бях родена за принцеса,

но после имах жребий по-различен.

А всъщност, мойта орис ми харесва!

Аз знам какво е смърч да те обрули,

ако внезапно твърде ярко блеснеш,

и знам какво е насред залп от хули

сърцето ти да се изпълни с... песен!

Аз знам какво е да не се огъваш,

когато срещу тебе нож изваждат...

да се препъваш... и да те препъват,

да се изправяш и да се възраждаш.

Аз знам какво е да изглеждаш крехка,

но кръста си да носиш към Голгота

и да усещаш с всяка своя клетка

безкрайното богатство на живота!

19.01.2014 г.

Гергина Дворецка

Едно стихотворение, което написах два дни преди рождения си ден през тази година. Публикувам го днес, когато блогът ми има рожден ден и навършва 1 година!

                                                    Снимка: Владимир Дворецки

Началник коментира въпрос на подчинен в БНР

Кратка равносметка от вчерашния ден, след като публично зададох въпроса коя фирма поддържа сайта на БНР. Отговор на въпроса не получих – така и не разбрах коя е фирмата, но на постинга ми се отзова г-н Иво Тодоров, програмен директор на БНР, към когото лично се бях обърнала. Неговият коментар е показателен за ставащото в БНР.

         Според установената още от социалистическо време традиция,  началникът трябва да парира сурово всеки сигнал за нередност в работната среда. Така постъпи с мен и г-н Тодоров. Той си беше направил труда да преброи знаците в постинга ми, но не и да обърне внимание на повдигнатия от мен проблем. Да си един от най-големите началници в радиото и да заявиш публично, че нередностите със сайта на БНР не са в твоята компетентност, говори доколко началството при нас мисли за медията ни като цяло. Прилича на бюрократично прехвърляне на търсещия отговор от гише на гише.

         Защо е важен проблемът, че в сайта на БНР броят преглеждания на материали от един автор периодично намаляват, а на друг, който е любимец на началството, в същия момент започват главоломно да растат?

         1. Това много прилича на манипулация и при всички случаи не отразява реално интереса на слушателите към дадена рубрика, т.е. има подмяна на вота на аудиторията.

         2. Ако все пак проблемът е чисто технически и фирмата, поддържаща сайта, не може да се справи с него седмици наред, значи става дума за зле направен избор на фирма.

        3. Сега много се говори за електронно гласуване при избори. Лично аз, ставайки свидетел и потърпевш на ставащото с моите материали в сайта на БНР, няма да имам доверие, че ако гласувам по електронен път, вотът ми ще бъде реално и обективно отчетен. Явно в България нито техниката, нито манталитетът ни са като в Естония, където електронното гласуване е нормална практика.       

         Т.е. констатираният от мен проблем със сайта на БНР не само подронва доверието в него, но е предупреждение какви опасности може да крие в бъдеще електронният вот у нас. Би било нормално, който и да е висш началник от медията ни да научи за този проблем, да го постави на общо обсъждане от ръководството. Явно обаче няма да стане така.

         В коментара си по моето запитване програмният директор на БНР ме „разобличи”, че не познавам йерархията на мениджмънта в медията. Тук лъсна поредният проблем с липсата на прозрачност в общественото радио: много бих искала да знам кой началник за какво отговаря при нас, но ако търсите органиграма на сайта ни, няма да я намерите. Чуваме по коридорите, че Радослав Янкулов прави разни структурни промени, но няма къде да прочетем какви са те. Йерархията на мениджмънта в БНР е обвита в тайнственост и анонимност и не е наша вина, че не я познаваме.

         Накрая г-н Иво Тодоров ме иронизира, че само мъжът ми е лайкнал вчерашния ми постинг за проблемите със сайта на БНР. Аз пък бих казала, че щом след 31 години брак човекът до теб във всеки момент те подкрепя, то си е истинско лично постижение, с което не всеки може да се похвали! А че у нас хората предпочитат да се дистанцират от този, който отправя критични въпроси, е всеизвестен факт. Виж, ако бях началник, и да бях написала постинг, че отивам да ям кюфтета, веднага щях да получа десетки лайквания! Но аз не съм шеф и не се радвам на такава публична популярност, дори когато поставям сериозни проблеми. Радвам се обаче колко много хора ми казват: „Чета това, което пишеш в блога и във фейсбук!” Така че, в името на прозрачността, която дължим на данъкоплатеца, ще продължавам да повдигам завесата над ставащото в обществената ни медия, независимо как ще бъда контраатакувана от началството.

         Приятна неделя на всички!