След
толкова години все така
по
Коледите чудеса не стават.
Въздаващата
благодат ръка
пак
недвусмислено ни подминава.
Пак
в делника ни има нищета,
изпълена
от пориви неясни,
и
светлинката в края на нощта,
като
бенгалски огън бързо гасне.
И
тази Коледа не падна сняг,
та
мърлявите гледки да прикрие.
Доскорошният
враг... остана враг,
готов
със думичка да ни убие.
Ала
макар с прошарена коса
и
с поглед за реалното избистрен,
аз
май все още вярвам в чудеса.
Или
поне сама си ги измислям.
24.12.13
г.
Гергина
Дворецка
Няма коментари:
Публикуване на коментар