Дни наред от поглед се пазя
и курбан те вричам.
По хиляда пъти те мразя
и те заобичвам...
Любовта ти дебна нечуто
и не вярвам в нея,
и очаквам всяка минута
да ми отмилееш,
че да стегна в каменни скоби
сянката ти стройна
и да мога пак, моя обич,
да си спя спокойно,
мисълта за твоята нежност
да не ме влудява,
та да вдигна здраво градежа –
за чест и прослава.
Но макар с набрна обида
и с готово скеле,
все не мога да те зазидам
в хладните темели.
Зная всяко майсторство колко
скъпа жертва струва,
но кръвта ми пламва от болка,
че ще те загубя
и ръката тегне скосена –
яростна и слаба.
Сигурно я няма у мене
майсторската дарба.
1980 г.
Гергина Дворецка
от стихосбирката „Човекът, когото си чакал”, 1990г.,
изд.”Хр.Г.Данов”, включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения,
2007г., „Издателско ателие Аб”
Няма коментари:
Публикуване на коментар