Преродената Джейн Остин

Реших да споделя в блога си този мой разказ, защото забелязах, че съм го написала точно на днешната дата преди 5 години. Той е от готовия ми за печат сборник с разкази и импресии „Островът Уикенд“.

         След празнуването на Коледа в тесен семеен кръг момичетата бяха отишли на гости при съседите от петия етаж. „Все едно – през няколко къщи на селската улица” – помисли си Жана, докато разтребваше чиниите от коледната маса в хола на панелния им апартамент. Нямаше да се тревожи дали ще се намери кой да изпрати дъщерите й до вкъщи късно вечерта, както ставаше, когато са с компания в някое заведение из центъра на София, далече от родния им квартал „Люлин”.

         Мъжът й придремваше на дивана, 10-годишният им син се оттегли край компютъра в ъгъла и в момента си слушаше някакви записи с музикални изпълнения – със слушалките на ушите напълно се беше разграничил от ставащото наоколо, само когато минаваше покрай него, Жана долавяше жуженето на мелодията, която в момента изпълваше главата на сина й.

         Телевизорът също работеше. Мъжът й, кликайки с дистанционното, преди да задреме, беше попаднал на някакъв филм, който очевидно го беше приспал. Жана се загледа в екрана: старовремски рокли с кринолини, стаи, претрупани с тежки мебели и картини по стените – хем някак задръстено и с усещане за спареност, хем някак уютно. Би приседнала да изгледа филма докрай, но искаше да си свърши домакинската работа, затова продължи да носи мръсни чинии и чаши от хола в кухнята, като хвърляше по някой и друг поглед към телевизора. Постепенно установи, че филмът е за живота на английската писателка Джейн Остин. Жана харесваше книгите й и ако в момента нямаше семейни ангажименти, наистина би заседнала пред телевизора, но сега, сновейки между двете помещения в миниатюрния им апартамент, можеше единствено да зафиксира отделни кадри: Джейн се запознава случайно с млад лекар, докато търси кой да се погрижи за болния й брат... младият лекар урежда среща на Джейн с висш благородник, който се оказва голям фен на книгите й – има по един екземпляр от романите й във всеки свой дворец, за да може да ги препрочита, а неговият библиотекар ги е чел по два пъти... Джейн гледа влюбено младия лекар, но в един момент осъзнава, че самият той гледа заинтригувано младата й племенница... „Такава е логиката на живота, скъпа!” – мислено поясни Жана на екранната Джейн Остин и продължи да домакинства. При поредния бегъл поглед към телевизора забеляза, че Джейн изпитва силно физическо страдание. „Какво ти е, скъпа? Дръж се!” – каза й мислено Жана... Екранната Джейн от време на време повтаряше, че иска да бъде богата, за да осигури по-добър живот на близките си. „И аз, и аз, скъпа!” – репликираше мислено Жана и припкаше от хола към кухнята и обратно...

         „Не трябваше да съм болна сега! Главата ми гъмжи от толкова много герои и случки, които очакват да бъдат описани!”... Жана приседна пред телевизора и внимателно се загледа в екранната Джейн Остин. „Главата ми гъмжи от толкова много герои и случки, които очакват да бъдат описани!”... Самата Жана неведнъж си беше повтаряла същите думи. Жената от екрана мислеше точно като нея! Може и да имаше още домакинска работа за свършване в панелния апартамент, но щеше да почака. Само че Жана доста късно взе това решение – екранната Джейн Остин вече бързо вървеше към смъртта. Имаше още една сцена с нея, когато тя, вече много тежко болна, обясняваше на сестра си Касандра, че е  щастлива от живота, който двете са си създали и са изживели заедно. „Не може да бъде вярно! – мислеше Жана. – Тя говори така само защото се надява да има след време друг живот, който да изживее по съвсем различен начин.” После екранната Джейн Остин вече напусна действието, а животът на семейството й продължи без нея. Към края на филма сестра й Касандра хвърляше едно след друго писмата на Джейн в огъня. „Как си позволяваш! Не смей! Всеки ред, всяка дума са важни!” – мислено изкрещя Жана – но на екрана писмата с подписа на Джейн Остин се сгърчваха под пламъците и се превръщаха в тънки черни траурни парцалчета. „Не!” – крещеше сърцето на Жана... Филмът за Джейн Остин свърши.

         С помръкнало сърце довърши разтребването на коледната трапеза в хола. На дивана мъжът й вече не само придремваше, а най-откровено спеше с леко отворена уста и бебешко изражение. Синчето й кимаше в такт с музиката, която чуваше в слушалките на ушите си, и блажено се усмихваше. Някъде в същия панелен блок, но няколко етажа по-надолу, довършваха празнуването на Коледа при съседи двете й дъщери. А Жана беше довършила домакинската си работа за днес и сега, както обикновено, главата й гъмжеше от герои и случки, които очакват да бъдат описани! Така беше казала преди малко и екранната Джейн Остин във филма за живота на писателката. Тази толкова известна писателка, която си е останала неомъжена цял живот и сигурно е мечтала за друга лична съдба! Например... да има любим съпруг, две прекрасни дъщери и сладко синче.  И в коледната нощ Жана се запита дали самата тя не е преродената Джейн Остин! Въпросът, който сама си зададе, я завари неподготвена. Беше чела повечето романи на английската авторка, с удоволствие гледаше многобройните им екранизации, но досега не се беше интересувала особено от живота й. Тази Коледа обаче й поднесе като дар откровението, че и друга писателка е имала същото усещане за гъмжило от творчески идеи, които на всяка цена трябва да бъдат превърнати в реалност.

         Жана отиде в спалнята, където беше компютърът й, и се зарови в интернет да издирва биографии на Джейн Остин. Родена през декември 1775 г... Жана беше родена през януари 1965 г. Нямаше кой знае какво съвпадение – близо 190 г. разлика, зимно раждане... А да, имената: Джейн – Жана. Баба й Иванка така и не прие, че внучката й е кръстена на нейно име, макар че и Жана празнуваше на Ивановден... Но защо трябваше да търси такива съвпадения в играта на фантазията си, че е преродената Джейн Остин? Ако Джейн е искала да изживее съвсем различен живот от този, който е имала между 1775-1817 г., едва ли би държала нещо да съвпада. Единственото истински пълно съвпадение досега беше изречението, произнесено от екранната Джейн Остин във филма, който преди малко вървеше по телевизията: „Главата ми гъмжи от толкова много герои и случки, които очакват да бъдат описани!”.

          Най-голямото удоволствие за Жана беше, след като е свършила домакинската си работа и е превела определения за деня брой страници, да седне пред компютъра и да заописва героите, разхождащи се из мислите й. Пишеше проза още от юношеските си години. По социалистическо време, още когато беше 22-годишна, сборник с нейни разкази излезе в издателство „Народна младеж” и беше приет много добре от литературната критика. След започналите политически промени през ноември 1989 г. обаче литературната критика постепенно почти изчезна от културния живот на България, а и самата Жана нямаше особена нужда от нея, защото през следващите години не издаваше книги. Беше се омъжила доста млада за състудента си Станимир, с когото се бяха влюбили, ако не от пръв, то от втори поглед, но много трайно. Роди първата си дъщеря, две години по-късно – втората. Жана си гледаше децата, захващаше се за кратко на работа в редакции или в преводачески агенции – завършването на френската гимназия се оказа полезно. Накрая установи, че й е най-добре, когато превежда вкъщи, за да е близо до децата си и да може във всяка свободна минута да описва героите и случките, гъмжащи в главата й. Пишеше, но почти не издаваше, защото преди политическите промени, въпреки успешната си първа книга, не беше успяла да си създаде име на утвърден автор, а в годините на демокрацията се наложи практиката неутвърдените автори сами да плащат, за да им издават книгите. Жана и мъжът й нямаха пари за хвърляне в издателства. Най-важното беше да осигурят нормален живот на дъщерите си, а това през дългия период на прехода невинаги се оказваше лесно. Станимир също се хващаше на работа в различни редакции, но накрая си намери място като завеждащ връзки с обществеността в българското представителство на известна чуждестранна фирма и семейството се почувства по-спокойно за финансите си, а и преводите, които правеше Жана, осигуряваха постоянен, макар и не особено висок доход.

         Точно тогава тя реши, че е време да се върне в литературата. За десет години беше написала два романа и много разкази. Не й се ходеше по издателства, но се налагаше. Откри един познат от студентската им литературна компания, който беше станал издател. Занесе му единия от романите си. Издателят прегледа ръкописа й, обясни, че не е лош, дори напротив, но не иска да рискува с неизвестен български автор.

         Станимир прецени, че е редно да плати, за да бъде публикувана книгата на жена му. Романът на Жана излезе. Никой не му обърна внимание. Издателят не пое никакъв ангажимент за разпространението му. Няколко познати, на които самата авторка го подари, казаха, че не са очаквали да е толкова хубав, но той потъна в многотията от издадени книги, за някои от които се организираха усилени пиар акции.

         Жана продължи живота си постарому. Грижеше се за семейството си, превеждаше вкъщи и в свободното време описваше историите, гъмжащи в главата й. На 39 години забременя за трети път и роди сина си. Дъщерите й – на 15 и 13 г., бяха във възторг да си имат малко братче – жива кукла. След време Станимир реши отново да направи нещо за творчеството на жена си. Потърсиха друг издател. Той издаде книгата и също не пое никакъв ангажимент за разпространението й. И този роман потъна в многотията от издания. Всеки, който го прочетеше, казваше, че Жана показва невероятен талант, но читателите не бяха много...

         Та такава равносметка правеше сега в края на коледната вечер, след като беше видяла на пресекулки филма за живота на Джейн Остин и в един момент се замисли дали не е преродената английска писателка. Продължи със сравненията: Джейн беше получила признание приживе, а Жана скоро щеше да стане на 50 години и почти не я познаваха като автор. Но Жана имаше всеотдаен съпруг и три деца. Дали Джейн не би искала същото? Дали не би заменила писателската си слава за това, което имаше Жана? Всъщност, вероятно не! Едва ли Джейн би пренебрегнала световната си известност за сметка на живот в панелен софийски апартамент, па макар и като майка на три прекрасни деца. Само че в тази коледна вечер Жана осъзнаваше, че ако трябваше да избира между славата на голяма писателка и живота с любимите си хора, без колебание би избрала тях.

          „Ти си остани с онова, което си постигнала някога, а аз – с онова, което имам сега!” – обърна се мислено към нея Жана.

         Зави с пухкаво одеяло мъжа си, който беше заспал на дивана с изражение на бебе. Занесе чаша плодов сок на синчето си, което продължаваше да кима със слушалки на ушите в такт с музиката. Обади се по телефона на съседите, при които дъщерите й довършваха празнуването на Коледа, и им каза, че могат да закъснеят колкото си искат. После отиде в спалнята, седна пред компютъра си и заописва героите, които се тълпяха в главата й и сред които изникна и Джейн Остин. Жана не можеше да направлява действията на персонажите от въображението си, те сами движеха сюжета, а тя ги следваше, пишейки. Някакъв млад господин се заплете изневиделица в интригата, описвана от Жана, тя не беше очаквала от фантазиите й да се измъкне точно такъв герой в строг старомоден кафяв костюм. Младежът огледа недоверчиво хола в панелния апартамент и произнесе пренебрежително: „Как? Може ли някой да живее в такава обстановка?” „Наистина, много семпло, но уютно – репликира Джейн Остин и също огледа хола в панелния апартамент, после заключи: Винаги мога да усетя кога един дом е изпълнен с обич. Бих живяла тук с удоволствие! Стига да има къде да пиша книгите си.” Интуицията я отведе към спалнята с компютъра. Седна пред него и започна да описва героите и сюжетите, които се тълпяха в главата й.

Гергина Дворецка

         27.12.2014 г.