Приказното градче Алберобелло

През тази година едно от сбъднатите ни желания беше посещението в живописното италианско градче Алберобелло, известно със своите трули - малки къщички с конусовидни каменни покриви. Има ги в цялата област Пулия, но най-много са те в Алберобелло и затова то се е превърнало в емблема на областта. 

Още в началото ще направя едно езиково уточнение - на италиански думата trullo е в мъжки род, но на български по-благозвучно ми звучи да е е в женски и затова в единствено число ще я изписвам като "трула" освен в случай, когато цитирам местно наименование на забележителност. 

Някои трули все още се използват за жилища, други са магазинчета или ресторанти. Имахме възможност да влезем в дома на семейство, което живее в трула. Хората се бяха съгласили непрестанният поток от туристи да се стича в къщата им. Със сигурност общината им плаща нещо за това, но и посетителите бяха приканвани да им оставят пари. Двамата съпрузи седяха на някакво миндерче и всеки желаещ можеше да се снима с тях.  

Домакинята посрещаше с възторжени възгласи всеки новодошъл, докато мъжът й не си хабеше емоциите, само търпеливо позираше за поредната серия снимки. След като излязохме от къщата им, българската ни екскурзоводка поясни, че мъжът бил по-сдържан, защото наскоро му направили изкуствени зъби и не е свикнал още с тях. А аз си мисля, че не е лесна работа човек да посреща с неизменен възторг стотици посетители на ден – „стотици“ не е преувеличение, защото наистина толкова са туристите в Алберобелло през лятото, а всеки дошъл тук любопитства да влезе в истински дом трула. Да се съгласиш твоето жилище да се превърне в нещо като постоянен, будещ огромен интерес музей си е истинска саможертва и парите не са голяма компенсация за причиняваните неудобства. Така че високо оценявам жеста на двамата съпрузи да им погостуваме за няколко минути. Поради някаква вселенска несправедливост обаче, сега, половин година по-късно, не се сещам за имената им. Затова пък запомних името на тяхната котка, която видяхме на излизане от къщичката. Попитах стопанката й как се казва котето и тя гордо ми отговори: „Мелани!“   

В Алберобелло не пропуснахме да посетим голямата базилика - Св. Козма и Дамян. 

 В градчето има и църква-трула, единствена по рода си.

В магазинче-трула опитахме местни ликьори от различни плодове. 

В музея Труло Соврано пихме и по чаша от типичното червено вино "Примитиво".То се нарича така не защото е примитивно, а защото се прави от първото узряло грозде. 

В Труло Соврано са запазени предмети от бита на хората, живели тук през ХIХ в. 

Всъщност, това е комплекс от 12 трули с преходи между тях. Построени са от фамилията Перта около 1780 г. Труло Соврано се намира близо до базиликата на Светите Козма и Дамян и според един туристически справочник, тук дълго са се съхранявали реликвите на двамата святи лечители. Труло Соврано има малко кокетно дворче, точно в него изпихме по чаша от местното червено вино "Примитиво". Опитахме и от бялото "Фиано". 

Известният певец Ал Бано, който е родом от този край, през последните години е станал винопроизводител и използва музикалната си слава, за да рекламира винарската си продукция. В Труло Соврано видяхме и от неговото вино, но не рискувахме да си купим от него, защото вече му е излязло име, че Ал Бано е по-добър като певец, отколкото като майстор на вино.

Освен запознанството с котката Мелани имахме и други преживявания с домашни любимци в Алберобелло. За отбелязване е, че те са навсякъде. Чаровно кученце с огромни очи ни посрещна в едно от магазинчетата по най-оживената търговска улица с трули. От продавачката разбрахме, че то се казва Стела (Звезда). „А защо Стела?“ „Защото ми огрява живота – каза жената. – Ето, помага ми и в магазина!“

Пред вратата на кокетна къща пък забелязахме да се мотае разтревожен котарак, който явно искаше да му отворят. Само че никой не се отзоваваше на прегракналото му мяукане. Приближих се да го утеша, но той определено беше разочарован, че стопаните му не го чуват и не се зарадва особено на вниманието ми. На вратата имаше надпис: "В тази къща и котаракът е нервен".

Жителите тук имат чувство за хумор. Това си личи и от украсата пред някои магазинчета - за реклама там са поставени забавни фигурки в местни дрехи.

В градчето видяхме и витрините на магазини със съвременна италианска мода, на която лично аз съм голям фен.

В едно магазинче трула си купихме сувенир от една бабка, която като че ли беше излязла от приказка. Седеше в сумрака вътре и плетеше. Не ни позволи да снимаме нито нея, нито стоките в магазина. Оказа се, че сувенирчето, което си бяхме избрали, й е в единствен екземпляр, така че разполагаме с уникат. Тъй като вече е наша собственост, си позволихме да го заснемем и публикуваме снимката му.

Край Алберобелло видяхме маслинови дървета - областта е голям производител на зехтин.

Впечатленията ни се допълниха от Механата на поета, която открихме на излизане от градчето. Арбелобелло наистина е като приказка, но трябва да се уточни – приказка, в която има много ведро настроение и поезия. Самото име на градчето е поетично – означава красиво дърво!