Матера, на гости при невидимия художник

Щастливи сме, че през това лято успяхме да отидем в италианския град Матера, който заедно с Пловдив е Европейска столица на културата за 2019 г. Това е уникално място, където и досега има хора, живеещи в естествени пещери - саси - разбира се, вече електрифицирани и оборудвани като съвременни жилища. Разходихме се из улиците на Матера,  Посетихме магазинче, което се намира в една от пещерите - саси. 

Голяма част от града все пак е застроена с нормални къщи, но изгледът като цяло е изключително колоритен, защото къщите се катерят по възвишенията. 

Имахме едно преживяване, за което ми е приятно да си спомням в края на отминаващата година. Озаглавих този спомен „На гости при невидимия художник“. Ще разберете защо.  

Докато се изкачвахме по стръмните улички, попаднахме пред сграда, която от пръв поглед ни хареса. До вратата имаше табела: Palazzo Ferrau-Giudicepietro. 

Palazzo на италиански означава дворец, нямаше как сем. Дворецки да не уважат с присъствието си тази сграда. Giudicepietro пък, макар и изписано слято, означава "съдия Пиетро". Тъй като двамата ми родители бяха завършили право, макар и да бяха избрали впоследствие други професии, все пак решихме, че това е допълнителен знак от съдбата да се отбием в двореца и да изпием там бутилката с италианска бира "Nastro azzurro", която си бяхме купили от един местен магазин. Изкатерихме се по стръмните стълби и се озовахме на просторна тераса, по която бяха разпръснати големи саксии с кактуси. 

Имаше и други растения, както и маса с метални пейки край нея.

Обстановката ни се стори много артистична и Владо веднага реши, че тук е ателието на художник. Освен това от терасата се откриваха такива красиви гледки към града, че несъмнено някой художник би избрал да работи тук. 

От терасата можахме да разгледаме по-отблизо и изящните балкони на сградата, характерни за XVI-XVII в., откогато датира дворецът, според табелата пред входа.

През цялото време имахме чувството, че отсъстващият художник всеки момент ще се появи и с удоволствие бихме си поприказвали с него. Той обаче все не идваше.

Насладихме се на гледките от терасата и разгледахме какво още има на нея. С изненада открихме продълговати дървени сандъчета със засадени зеленчуци. В единия край беше боднат надпис на ръка, с печатни букви: "Вълшебна зеленчукова градина". 

До всяко от растенията имашe табелка какъв вид e, въпреки че и непознавач не би ги сбъркал: домати, маруля, тиквички, зеле. Още по-трогателно беше, че са миниатюрни, като аксесоари за детско представление.

Кой ли симпатяга обитаваше това място? Така и не го дочакахме, но усетихме присъствието му. Духът на невидимия художник изпълваше цялата тераса. 

На тръгване седнахме на най-горното стъпало на стълбата към терасата и изпихме бутилката с бира "Nastro azzurro", загледаkи в стръмните стъпала под краката ни.  

А съседната сграда до двореца Ферау също се оказа дворец - Palazzo Saraceno-Alvino от XVII-XVIII век, но нямахме време да се отбием и там. 

Може това да стане при следващото ни отиване в Матера, защото много ни се иска да се върнем там. 

Истината е, че целият град е като изрисуван от невидим художник.