Моята 2019 г.

През отминаващата година в живота ми не се случиха изключителни събития. С мъжа ми обичаме да пътуваме, но успяхме да отидем само в Италия за годишнината от сватбата ни през юни. Щастливи сме обаче, че бяхме в областите Пулия и Базиликата, защото там се намират градове, които отдавна искахме да посетим. Вече писах в блога си за два от тях – Алберобелло и Матера, който заедно с Пловдив беше Европейска столица на културата 2019. Парадоксът е, че отидохме чак дотам, а до Пловдив така и не отскочихме, макар че ни е на два часа път. Основната причина е, че на Владо не му дават да вземе не само по-дълга отпуска, а дори и отделен почивен ден. Освен това работи до късно в редакцията, така че не можем да ходим на вечерни спектакли. А на мен сама не ми се ходеше до Пловдив. Слава Богу, че поне един път в годината му дават една седмица отпуска, та успяхме да заминем за Италия.  

Там имахме приятни запознанства и едно от тях се превърна в истинско приятелство – с Кети Колчакова и леля й, с които по щастлива случайност се хранехме на една маса в почивния комплекс „Аргонавти“ близо до град Таранто. Кети е многостранна личност – икономист с богат опит в международните отношения, но и преводач на художествена литература от норвежки. Преди Коледа получихме от нея скъп подарък – преводната й книга с разкази от Од Клипенвог „Север“. През следващата година непременно ще организираме представянето й.

Щастлива съм, че през 2019 г. и Боби имаше нови запознанства, които прераснаха в хубави приятелства. За всяка майка е важно детето й да намира хора, с които чувства, че живее пълноценно.  

Радвам се също, че и през изминалите 12 месеца намирахме време за срещи с наши стари приятели, с които си говорим за книги, за преводи, за музика.

Продължих активно да отразявам културни събития за сайта ни, но не успях да довърша книгата си за нашата котанка Гуни и нейните четири синчета - котарачета мускетарчета. Това непременно ще стане догодина. Тогава ще излезе и сборникът ми с разкази „Островът Уикенд“, който е готов отдавна. Литературният критик Георги Цанков, на когото показах ръкописа, се изказа възторжено, но задържах издаването му. Най-вече защото продължавам да се колебая кои от моите разкази и импресии, писани през последните години, да включа в него. Не искам да го разводнявам, но вариантът, който съм подготвила за печат, ми се струва осакатен. Догодина при всички случаи вече ще се появи като книга.

През 2019 г. голяма радост ми носеха и нашите котета – толкова любов ни дават, толкова уют създават. Неслучайно те ще бъдат герои не на една, а на повече мои книги. От няколко месеца с Владо започнахме редовно да храним и едни улични котки в квартала, заради което получих от някакъв як тип заплаха за жестока саморазправа с мен, ако им давам храна близо до дома му на ул. „Доспат“. Веднага подадох оплакване в полицията и постоянно се интересувам какво е развитието по случая. Междувременно продължаваме с Владо да храним бездомните котета, макар и не точно пред дома на въпросния тип, който упорито отричал пред полицаите, че ме е заплашвал.

Та имах и такива преживявания през 2019 г. През нея от живота си тръгнаха личности, с които не съм била лична приятелка, но съм ги чувствала като част от живота си – актьорите Стоянка Мутафова, Стефан Данаилов... Няма да продължавам тъжния списък.

Наистина в личен план не ми се случиха знакови събития, но за мен е най-важно, че и през тази година постоянно чувствах обичта на най-близките си хора. Знам, че и те са чувствали моята.

Каква по-хубава лична равносметка от тази!