петък, 31 декември 2021 г.

Моята драматична и опитимистична 2021 г.

Като цяло 2021 г. не беше много хубава за нашето семейство. През нея си отиде от този свят на 87 години свекърва ми мама Лилка. Никога не сме живели заедно – ние в София, тя в провинцията с децата от втория си брак - така че реално не усещам отсъствието й. Затова пък, откакто тя почина, постоянно забелязвам в къщата ни вещи, които ни е изпращала в колети за Коледа през последните години. Мисля, че това е хубав начин да бъдеш запомнен, защото подаръкът ти остава след теб и човек си казва: ето, това ми го подари еди-кой си, тоест, споменава името ти с добро.

През отминаващата 2021 г. си отидоха и други стойностни хора. Тъжна равносметка, при която винаги боли.    

2021 г. беше драматична за семейството ни и защото в края на август мъжът ми, бързайки за работа в един дъждовен ден, се подхлъзна и при падането си счупи лявото рамо. Два месеца и половина беше в болнични. Слава Богу, рамото му зарасна перфектно, но това си беше голям стрес не само за него, а и за нас с Боби. Само че тогава преоткрих истината колко е важна сплотеността на семейството. Мисля, че Владко усети нашата подкрепа и неслучайно здравословният му проблем отзвуча почти напълно.

Слава Богу, досега не се разболяхме от Ковид и се надявам изобщо да не се разболеем, защото вече сме ваксинирани с две дози, предстои ни бустерна. За моя огромна изненада, обществото ни се раздели на ваксинирани и антиваксъри. Не само в България е така, затова не го приемам като типично нашенски феномен, но българите май се оказват най-неваксинирани срещу Ковид. Е, нашето семейство се довери на медицината и не съжаляваме.

През 2021 г. се случих и хубави неща. Издадох сборника си с разкази „Островът Уикенд“ и той беше приет много добре от хората, които го прочетоха. Това беше и първата книга, издадена от фондацията ни „Европа и светът“. Реших да експериментирам със собствена книга, за да проуча пътищата за книгоразпространение в България. Вече имам впечатления и те не са обнадеждаващи за малките издателства, но ще споделя изводите си през следващата година.

В творчески план имам още поводи за лично удовлетворение. Вече седма година поддържам сайта на фондацията ни www.evropaworld.eu  и се надявам, че информацията, която читателите намират в него, им е полезна.

През тази година преведох от френски няколко стихотворения на Пол Верлен – един поет, когото много обичам още от ученическите си години във Френската гимназия. Преводите ми бяха харесани от мнозина, дори получих предложение от собственик на голямо издателство да ги събера в сборник, но аз превеждам само за собствено удоволствие и не се ангажирам да подготвям нещо за печат. Споделям ги само в блога си и във Фейсбук.

Продължавам да пиша и книгите си, две от които са за котки. Споменала съм за тях в равносметката си за 2020 г., но не съжалявам, че още не съм ги довършила. Забелязвам, че колкото по-дълго узрява в мен една книга, толкова повече детайли я обогатяват.

Иначе и през 2021 г. имахме неприятности с мъжа ми, че храним улични котки. Една съседка в кооперацията ни и дъщерите й дори предложиха да бъде свикано общо събрание на съсобствениците, за да бъдем заклеймени заради нарушаване на хигиената в двора. Съкооператорите не откликнаха на това предложение, но ние с Владко престанахме да хвърляме храна на котките под прозорците ни към двора. Вече всяка сутрин излизаме рано-рано на улицата и даваме ядене на бездомните котета в тарелки, които после прибираме и измиваме. Това, както и грижата за нашите 5 домашни котета, които отглеждаме в къщата ни на „Пиротска“, ни създава огромна радост. Не сме в състояние да приберем всички улични котки в дома си, но поне малко можем да облекчим положението им.

Сред хубавите преживявания, които искам да спомена в края на тази година, е краткотрайната ни почивка с мъжа ми в Хисаря. Обичаме да пътешестваме по света, но щом това не е възможно поради пандемията, с удоволствие прекарваме лятната си почивка някъде в родината. Запазихме чудесни спомени от Хисаря. Наша снимка оттам добавям към тази равносметка.

Въпреки някои тъжни събития през отминаващата година, гледам с оптимизъм напред.

Важното е да сме здрави, другото ще се оправи!




Няма коментари:

Публикуване на коментар