четвъртък, 30 декември 2021 г.

Стара София си отива

 

По коледните празници отидохме семейно да снимаме три стари къщи, на които очевидно им предстои събаряне. Намират се покрай трамвайната линия за Княжево, близо до болница "Пирогов", Вероятно са строени в началото на миналия век. Може и да не са нещо изключително като архитектура, но всяка си има свой облик. Отгатвам, че на тяхно място скоро ще се извиси модерен гигант от железобетон и стъкло.

Споделих снимките във Фейсбук и те веднага предизвикаха многобройни реакции. Редки бяха примирителните констатации, че времената се променят, градовете също. Преобладаваха обаче мненията, че такива сгради трябва да се запазват, за да остане част от атмосферата на някогашна София. Най-много аплодисменти събра високата триетажна жълта къща.

Лично аз харесвам и двете по-малки. Преводачката Аглика Маркова разпозна в едната от тях дома на своята гимназиална учителка по математика.   

За другата двуетажна къща, която изглежда малко по-поддържана, народният певец Добрин Добрев-Финиотис, основател на Българския културно-информационен център в Лимасол, съобщи, че собственикът й е грък.

А фотографът Антонио Георгиев-Хаджихристов уточни, че зад тези три къщи има четвърта, цялата в бръшлян. Впрочем, на първата снимка, при вглеждане, ъгълче от нея може да се забележи вдясно между първата и втората постройка.


Направихме няколко снимки на обречените къщи от различни ракурси, защото скоро те вече няма да съществуват.

В някои от коментарите под публикацеята във Фейсбук бяха припомняни други подобни софийски къщи, съборени или оставени да се саморазрушат, за да бъдат построени на тяхно място големи модерни сгради. Понякога самите собственици са съгласни на това, защото реновирането и поддържането на такива постройки е доста скъпо.    

Тъжната истина е, че следите на стара София се губят безвъзвратно...

Малко по-далече от мястото, където снимахме, към Руски паметник, на отсрещната страна на трамвайната линия има две симпатични къщи близнаци, връстници на обречените на събаряне.

Така, както ги гледам, притиснати плътно между две високи кооперации, се питам колко ли време ще устоят на натиска...

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар