Вървях
вчера по „Витошка“ и усетих, че ми липсват електрическите гирлянди, които през
последните години оформяха светлинни арки по протежението на булеварда преди
Коледа. И по витрините на магазините рядко виждах коледна украса. Всъщност,
така беше в детството ми и в ранната ми младост.
Спомних
си как още първата година, когато майка ми започна работа в Индустриалимпорт,
от една италианска фирма, партньор на българското външнотърговско предприятие,
бяха поискали списъка на всички служители и им изпратиха колети за Коледа. Това
беше невероятно изненада за мен, дете родено и растящо в социалистическа
държава, където не се празнува Коледа, а Нова година. В колета имаше различни
лакомства – бонбони, шоколадчета в пъстри опаковки и голям италиански коледен
хляб, панетоне, който ми приличаше по вкус на козунак със стафиди и парченца
шоколад. На подаръка се радвах не само аз, а и мама, която цял живот си остана
с душа на дете. Голямата картонена кутия с изображение на украсена елха на червен
фон, в която бяха сложени лакомствата, години наред се пазеше вкъщи. Използвах
я да държа в нея поздравителни картички и писма от приятели. Сега не я намирам.
Вероятно се е захабила на вид и съм я изхвърлила, за което към днешна дата съжалявам.
През следващата година италианската фирма изпрати само кутия с панетоне, а
по-следващата – нищо. Може би вече не е търгувала с България. Но майка ми до
старини си спомняше с грейнали от детска радост очи за невероятния коледен
подарък в края на 60-те на миналия век. А вчера, докато вървях по „Витошка“, си
помислих как по обед с кола от фирмата, където работи синът ми (вече от много месеци дистанционно), му донесоха коледен подарък: семпла, но стилна
картонена кутия с нарисувана панделка, а в нея - лакомства и едно красиво одеяло
с изображение на елха, което веднага си харесах и Боби ми го подари. Стана ми
забавно как, когато бях дете, коледният подарък за мама от една частна фирма ми
донесе радост, а сега коледният подарък от фирмата, в която работи моето дете,
отново ме зарадва. Някаква приемственост имаше в това.
Все
така, вървейки по „Витошка“, най-после стигнах до коледно украсената улица:
„Съборна“! Там се намира елхата от горната снимка, а малко по-далече се вижда и
огромно светещо кълбо с формата на играчка за коледна елха.
И
ето, че стигнах до ЦУМ, а там в моето детство около Нова година имаше
невероятна атракция: в централното фоайе се издигаше огромна фигура на Дядо
Мраз, който в даден момент започваше да клати глава надолу-нагоре и да говори
на децата. Мама ми беше казала, че Дядо Мраз говори, но аз не можех да
повярвам, докато не го чух с ушите си. Досега помня как с майка ми стояхме до
парапета на втория етаж, съвсем близо до главата на гигантската фигура с червен
кожух, и в един миг главата се раздвижи, а в салона прозвуча дълбок приглушен
глас: „Добре дошли, мили деца!“ Истинско сбъднато вълшебство от моето детство!
И колко оживено беше в ЦУМ някога, а днес почти никой не влиза там. Импозантна сграда, която не знам за какво служи в момента.
А
после завих по улица „Пиротска“, по която също не забелязах нищо предколедно.
Пандемията е сложила своя отпечатък навсякъде. Не и върху спомените ми обаче.
Това е текстът, който написах на 17.12. 2020 г. Към него е и горната снимка, а тази долу направих вчера, 21.12.21 г. Почти идентични са, но при вглеждане се забелязват разлики. Тазгодишната коледна елха е с по-малко червени топки към върха, а в дъното на улицата почти не се забелязва златното кълбо с ярко светещи крушки - там е, но свети съвсем бледо...
За сметка на това обаче, когато вчера завих по улица "Пиротска", откъм страната на Халите ме грабнаха светлините на Коледен базар. Миналата година го нямаше. Така е в живота - някъде светлините избледняват, а на друго място блясват ярко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар