Тази
нощ сънувах нещо забавно и реших да го споделя, без никаква художествена
измислица.
В
съня ми евентуалният бъдещ премиер на България Кирил Петков беше станал
генерален директор на БНР. В голяма зала (вероятно
Първо студио) бяха насядали множество хора. Аз бях на по-заден ред, а най-отпред седеше новият шеф. От моето място не го виждах, но разбирах, че е
там, защото към него се приближаваха един след друг уважавани колеги с дългогодишен
опит и му говореха колко е хубаво, че свежа струя ще полъхне в медията ни.
Измъкнах
се от събранието. Обаче в даден момент джиесемът ми звънна и се оказа, че ме
търси лично Кирил Петков. С любезен глас ме покани на работен разговор в
кабинета си. Не скрих колко съм учудена и, без да се усетя, му заговорих на „ти“.
Прецених, че това не е редно, и поясних: „Много по-стара съм от вас, ние,
възрастните, понякога така говорим с младите.“
Уговорката
за работна среща си остана и тръгнах към кабинета му. Обаче в сградата на БНР
бяха настъпили някои промени – все пак вече от 7 години не съм там. Започнах да
разпитвам къде е кабинетът на новия генерален директор и все ме пращаха в
погрешна посока. Даже по едно време ме упътиха към някаква врата, през която
попаднах на гола поляна. Върнах се пак в сградата и продължих да търся. На „шефския“
етаж бяха остъклили стените и минавах покрай големи нюзруми, в които
журналистите работеха на луминесцентна светлина.
Питах
аз и разпитвах къде е кабинетът на новия шеф, докато една колежка ми каза: „Ако
нямаш записан час, няма да те приеме!“ „Но той лично ми се обади по телефона.“ „Ами,
баш на теб ще се обади!“
Все
пак накрая май попаднах на точното място. Аха да вляза в кабинета на началника
и покрай мен започнаха да прииждат много хора, заобикаляха ме и се пъхаха
вътре. Накрая затвориха вратата под носа ми. Явно нямаше какво повече да се
случи и съвсем логично се събудих.
Много
реалистичен сън с изключение на телефонното обаждане от новия шеф!
Няма коментари:
Публикуване на коментар