Лицето ми...

Лицето ми е като ноемврийски ден –

помръкнало, студено и дъждовно.

Ще пална пламъче във погледа си заскрежен,

за да се озари денят отново,

клепачите да се повдигнат,

като облаци през пролетта

и да нахлуе светлина

в усоето на всяка бръчка...

Така е просто: само лъч на доброта

и младостта върху лицето ти се връща...

                            15.04.2007 г.

Гергина Дворецка

от подготвената за печат нова стихосбирка

„Балада за птицата Феникс”