За филма „Борат 2“ и Мария Бакалова

Изгледах целия филм „Борат 2“. Преди това бях видяла от него само онова, което постоянно се върти в мрежата: скандализиращите кадри от танца на Борат и Тутар, където тя лъсва с изцапани гащи, както и тъпченето на Тутар с паста, при което цялото й лице се омазва. Пфу! Обаче изпълнителката на Тутар, Мария Бакалова, спечели уважението и симпатиите ми с абсолютното си нежелание да влезе в спор с безжалостно критикуващите я български културтрегери. Изгледах целия филм единствено заради нея. И се възхитих от играта й още от първите кадри с нейно участие. Тя има изключителен талант!

На самия филм нямам намерение да правя цялостен анализ, но на моменти най-искрено се смях. Например, когато Борат дава на Тутар да се тъпче с паста и тя глътва куклата бебе, сложена за украса. Двамата отиват при пастор за съвет как да се „извади бебето от нея“. Пасторът, естествено, си мисли, че става дума за бременност, а е против абортите и започва да проповядва колко е лошо да се посегне на заченат живот. Борат се заема да обяснява, че бебето е в корема на дъщеря му, защото е искал да й достави удоволствие (като й купи паста), но пасторът очевидно е помислил съвсем друго. Нямам намерение да преразказвам филма, нито да се спирам на политическите елементи в него. За мен беше важно, че младата българка изпълни перфектно ролята си. Да оставим настрана колко ми беше приятно да я слушам как почти през цялото време говореше на чист български.

И се питам за какво точно я критикуваха нейният преподавател Иван Добчев, Копринка Червенкова и други наши интелектуалци? За това, че на два пъти си показва гащите? Копринка в едно интервю дори с погнуса заяви, че било по-добре за Бакалова да се снима гола за някое списание (цитирам думите й по памет) в смисъл – то поне да беше еротика, ами е пълна простотия! Значи е съвсем приемливо в постановките на някои наши съвременни режисьори актьорите да се разголват дибидюс на сцената, а е много отблъскващо едно младо момиче с детски акъл (каквато е героинята на Бакалова) да си вдигне поличката, както често правят малките момиченца? Ама че гащите й били изцапани! Има ли жена, която да не е изпитвала ужас, че в определени дни от месеца може на полата или на панталона й да избие червено петно? Сцената с танца на Тутар, приключващ с гледката, от която става ясно, че героинята е в месечен цикъл, говори: това са нормални неща, случват се. Трябва ли да се срамуваме от тях? Да, примитивно е, в цивилизования свят сме възприели, че подобни гледки са табу, но след като в доста филми сме чували актьори да издават смятани за неприлични звуци (хъркането на Сандра Бълок и шумното й преживяване в тоалетната на караваната в „Срок за влюбване“) защо киното да се посвени от ежемесечните женски неволи? Нали в съвременния свят всички табута са на път да паднат!   

Извън вече споменатите сцени не знам какви забележки имат към Мария Бакалова онези, които я критикуват. Тя представя перфектно метаморфозата на полудиво момиче, което се превръща в привлекателна млада жена, осъзнала, че е човешко същество със свои права. Разбира се, че това изглежда като приказка и е точно така. Историята на Тутар е една съвременна приказка.

А на онези, които се възмущават, че филмът окарикатурява американците, бих обърнала внимание на следното: Тутар научава, че жените са напълно равни на мъжете от една симпатична чернокожа жена. Точно тя й дава най-важния урок за равноправието. Същата жена дава урок и на Борат, че дъщеря му не е нещо като животинче от стопанския му двор, а негово дете, което го обича. Това едва ли може да се сметне за окарикатуряване на САЩ.

Накрая ще се върна пак към участието на Мария Бакалова. Тя не само ме разсмиваше, но на моменти ме просълзяваше - в сцените, в които показва безрезервна обич към баща си, дори когато той се отнася към нея като към домашен любимец. Даже след като се е разбунтувала срещу патриархалната му тирания, чувството й към него остава непроменено. Приказката на Тутар има щастлив край. Когато на финала тя кара баща си да признае, че я обича колкото синовете си, получава от него отговора: „Не, повече от тях!“ Борат също е претърпял метаморфоза.

         Разбира се, филмът е една гротеска, наистина не бих се впуснала в анализи, но в него Мария Бакалова ме разсмиваше и разплакваше с изпълнението си, а за мен това означава, че е много голям, пълнокръвен талант. Очевидно, не само за мен, щом вече има толкова номинации за награди, включително и за „Оскар“.

На критикуващите я ще кажа: явно не се изисква усилие да си изкривиш физиономията в презрителна гримаса пред нечий успех, но трябва твърде много да си изкривиш душата, когато подцениш нечие безспорно постижение. Такава реакция си остава за сметка на онзи, който предпочита криво да съди.

Колкото до Мария Бакалова, тя вече е постигнала усещането за свобода, когато си се проврял навън през малкото си прозорче и се почувстваш волен като птица, както е в този кадър от филма.