„Il pleure dans mon coeur..." от Пол Верлен на български

 

По случай Международния ден на поезията и вчерашния Международен ден на Франкофонията днес публикувам в блога си мои преводи на любимия ми Пол Верлен. Започвам с едно от най-любимите ми негови стихотворения, което започва с почти непреводимото вълшебство: „Il pleure dans mon coeur/ Comme il pleut sur la ville“.

Добавила съм оригинала, както и преводите на Кирил Кадийски (1994 г.), Пенчо Симов (1978 г.) и Гео Милев (1922 г.), т. е. в обратен хронологичен ред – с цялото ми уважение към всички, които са имали смелостта да потърсят свой път към високия поетичен връх Верлен!

Мото на стихотворението е стихът на Артюр Рембо: "Тихо вали над града".

Вали над града,

както плаче сърцето ми.

Каква ли беда

сърцето облада?

 

О, тих дъждовен звън

над улици и къщи!

Като в тъжен сън

о, тих дъждовен звън!

 

Плаче без причина,

сърцето омерзено,

Измяна ли го стигна?

Тъгува без причина.

 

Най-страшната беда -

да не знаеш защо

без обич и вражда

тъгуваш с дъжда.

 

Превод от френски: Гергина Дворецка

 

Il pleut doucement sur la ville

(Arthur Rimbaud)

 

Il pleure dans mon coeur

Comme il pleut sur la ville ;

Quelle est cette langueur

Qui pénètre mon coeur ?

 

Ô bruit doux de la pluie

Par terre et sur les toits !

Pour un coeur qui s’ennuie,

Ô le chant de la pluie !

 

Il pleure sans raison

Dans ce coeur qui s’écoeure.

Quoi ! nulle trahison ?…

Ce deuil est sans raison.

 

C’est bien la pire peine

De ne savoir pourquoi

Sans amour et sans haine

Mon coeur a tant de peine !

Paul Verlaine

Romances sans paroles (1874)

Всеки франкофон разбира колко трудно за превод е това стихотворение с изящната си лаконичност, преливаща от чувства, с римуването на първи, трети и четвърти стих във всеки куплет.

Следва преводът на Кирил Кадийски от сборник с негови преводи на Верлен, 1994 г.:

Тихо вали над града…

Артюр Рембо

Сърцето ми сълзи лее,

тъй както навън вали;

какво го срази, че зле е

и сълзи все лее?

 

Звъни водата дъждовна

по стрехи и по стъкла.

За тая мъка отровна —

о, песен дъждовна!

 

Това е плач без причина

в едно ранено сърце!

Измяна? Уви — проклина

света без причина!

 

О, най-ужасната мъка,

че сам не знаеш защо —

без обич и без разлъка —

топиш се от мъка!

Преводът  на Пенчо Симов от изданието „Френска поезия“ от поредицата на „Народна култура“ библиотека „Световна класика“, 1978 г.

Вали спокойно над града.

Артюр Рембо

 

Сърцето ми е в плач,

тъй както в дъжд градът е.

Какъв печален здрач

в сърцето влива плач?

 

Звънти вода дъждовна

по стрехи и паваж.

В минутата съдбовна

о песента дъждовна!

 

Защо ли ме боли

сърцето и се къса?

Измяна ли? Дали?

Без повод ме боли.

 

Каква най-тежка мъка

е да не знам защо

без обич, без разлъка

сърцето ми е в мъка!

 

А ето и преводът на Гео Милев:

 

Сълзи обливат сърцето,
плаче дъждът над града;
боже, но мъката, дето
разкъсва сърцето!

Сълзи обливат - защо ли?
клето сърце що ридай,
що! Ни беди, ни неволи?
тази болка - защо ли?

Болка горчива без край,
болка - защо, за кого ли?
- Ала сърцето я знай,
пълно с болка без край.

Книгоиздателство “Везни”, Ст. Загора, 1922 г.

Илюстрацията към тази публикация е портрет на Пол Верлен от Фредерик-Огюст Казалс с двата начални стиха от стихотворението