На днешния ден е роден Пол Верлен през 1844 г. От известно време с удоволствие превеждам негови стихове, в които съм влюбена от ученичка. Едва сега събрах смелост да го правя. Ще повторя нещо, което съм подчертавала многократно: отнасям се с огромно уважение към всички преводачи, които се опитват да достигнат по свои пътища до поетичния връх Верлен. Днес един от тези преводачи, Кирил Кадийски, беше гост в предаването „Денят започва с култура“ по БНТ 1 по повод годишнините, макар и не кръгли, от рождението на Пол Верлен и Стефан Маларме (18.03.1842 г.), и се възползва от случая да изкаже мнението си за поетичните преводи: че те не трябва да бъдат буквални, а е важно да се предаде самият дух на стихотворението. Едва ли някой ще оспори това. Само че проблемът е дали преводачът съумява да долови вярно духа на стихотворението или само така му се струва? И добър ли е преводът, който представлява лични вариации на преводача по темата на стихотворението?
Това е оригиналът на „Есенна песен“ от Пол Верлен, което Кирил Кадийски цитира в студиото на БНТ 1, защото смята, че го е превел много добре:
Chanson d’automne
Paul Verlaine
Les sanglots longs
Des violons
De l’automne
Blessent mon coeur
D’une langueur
Monotone.
Буквалният превод е:
Протяжните
ридания
на
есенните цигулки
нараняват
сърцето ми
с монотонно униние.
Ето и преводът на Кирил Кадийски, с който той очевидно много се гордее:
Виола със стон
под гол небосклон
през октомври ридае
и вяла печал
невидим кинжал
в гръдта е.
Оставям настрана това, че ритъмът на оригиналния стих е променен, както и че цигулките от оригинала в превода на Кадийски са заменени с виола, а също и това, че в куплета изобщо не се споменава месец октомври – всъщност, настроението в стихотворението е по-скоро ноемврийско, късноесенно, когато настъпва монотонността в цветовете за разлика от изпълнения с багри октомври. По-големите ми резерви към превода на Кадийски са заради сърцераздирателната дума „стон“ и заради „невидимия кинжал в гръдта“. Това, както и помпозната дума „небосклон“ придава съвсем различно звучене на Верленовия стих, който е деликатен и болезнен, като плач на цигулка, докато в интерпретацията на Кадийски звучи като мощни фанфари. Или ако се изразим с езика на друго изкуство: все едно да прерисуваш картина на импресионист в стила и с художествените средства на барока. Това не е единственият случай, когато Кадийски изневерява на Верленовия дух и го облича в поетични одежди с неподходяща кройка, както вече съм писала (За целувката, за Верлен и за преводите на стихове), ще пиша и друг път. Точно бароковата помпозност и пресилен драматизъм в цитирания превод, напълно чужди на Верленовия стих, се постарах да избегна, когато превеждах стихотворението. Следва моят превод на първия куплет:
Цигулков плач,
роден по здрач
от тъжна есен,
прониква в мен
като рефрен
на вяла песен.
Едва ли някой би могъл да каже, че този превод е буквален. В него, например, липсва думата „нараняват“ от оригинала, но се постарах да предам болезненото усещане от нахлуването на тягостно есенно настроение в душата.
Преводът на Георги Михайлов също не е буквален. Звучи твърде архаично, което не е характерно за оригинала, но пък са предадени вярно Верленовото униние и печал:
В
есенний здрач
с
протяжен плач
лей
в отзвук глух
във
моя дух
печал
несдържна.
Превода на Пенчо Симов прочетох доста след като бях направила моя и той ми хареса най-много в сравнение с вариантите на К.Кадийски и Г.Михайлов. Не е чудно, че го харесах: той се оказа най-близък до моето усещане за стихотворението на Верлен. Смея да твърдя, че това е най-вярното усещане за оригинала.
Ето и версията на Пенчо Симов:
изплувал в здрач
сред късна есен,
ме е ранил
и аз унил,
вървя унесен.
В блога ми може да прометете преводите на цялото стихотворение: "Есенна песен" от Пол Верлен
Като всеки голям талант, Верлен е
многолик. В поезията му има не само есенна печал, а и лятно многоцветие. ("Spleen" от Пол Верлен на български)
Невинаги лирическият му герой съвпада със самия него. Той може да влезе в ролята на влюбен млад овчар и тогава изящният му стих започва да звучи някак наивно. (За целувката, за Верлен и за преводите на стихове)
В други моменти се забавлява да рисува красиви
словесни картини, които се завъртат в кръг и стигат до своето начало. ("Сантиментална разходка" от Пол Верлен)
Прекрасна е вселената Верлен! Тя винаги
може да ви изненада. За преводачите остава отговорната задача да предадат
максимално вярно нюансите на поетичния му гений!
Няма коментари:
Публикуване на коментар