вторник, 30 март 2021 г.

Как звучи Верлен на български

 На днешния ден е роден Пол Верлен през 1844 г. От известно време с удоволствие превеждам негови стихове, в които съм влюбена от ученичка. Едва сега събрах смелост да го правя. Ще повторя нещо, което съм подчертавала многократно: отнасям се с огромно уважение към всички преводачи, които се опитват да достигнат по свои пътища до поетичния връх Верлен. Днес един от тези преводачи, Кирил Кадийски, беше гост в предаването „Денят започва с култура“ по БНТ 1 по повод годишнините, макар и не кръгли, от рождението на Пол Верлен и Стефан Маларме (18.03.1842 г.), и се възползва от случая да изкаже мнението си за поетичните преводи: че те не трябва да бъдат буквални, а е важно да се предаде самият дух на стихотворението. Едва ли някой ще оспори това. Само че проблемът е дали преводачът съумява да долови вярно духа на стихотворението или само така му се струва? И добър ли е преводът, който представлява лични вариации на преводача по темата на стихотворението?    

Това е оригиналът на „Есенна песен“ от Пол Верлен, което Кирил Кадийски цитира в студиото на БНТ 1, защото смята, че го е превел много добре:

Chanson d’automne

Paul Verlaine

Les sanglots longs

Des violons

De l’automne

Blessent mon coeur

D’une langueur

Monotone.

Буквалният превод е:

Протяжните ридания

на есенните цигулки

нараняват сърцето ми

с монотонно униние.

Ето и преводът на Кирил Кадийски, с който той очевидно много се гордее:

Виола със стон

под гол небосклон

през октомври ридае

и вяла печал

невидим кинжал

в гръдта е.

Оставям настрана това, че ритъмът на оригиналния стих е променен, както и че цигулките от оригинала в превода на Кадийски са заменени с виола, а също и това, че в куплета изобщо не се споменава месец октомври – всъщност, настроението в стихотворението е по-скоро ноемврийско, късноесенно, когато настъпва монотонността в цветовете за разлика от изпълнения с багри октомври. По-големите ми резерви към превода на Кадийски са заради сърцераздирателната дума „стон“ и заради „невидимия кинжал в гръдта“. Това, както и помпозната дума „небосклон“ придава съвсем различно звучене на Верленовия стих, който е деликатен и болезнен, като плач на цигулка, докато в интерпретацията на Кадийски звучи като мощни фанфари. Или ако се изразим с езика на друго изкуство: все едно да прерисуваш картина на импресионист в стила и с художествените средства на барока. Това не е единственият случай, когато Кадийски изневерява на Верленовия дух и го облича в поетични одежди с неподходяща кройка, както вече съм писала (За целувката, за Верлен и за преводите на стихове), ще пиша и друг път. Точно бароковата помпозност и пресилен драматизъм в цитирания превод, напълно чужди на Верленовия стих, се постарах да избегна, когато превеждах стихотворението. Следва моят превод на първия куплет:   

Цигулков плач,

роден по здрач

от тъжна есен,

прониква в мен

като рефрен

на вяла песен.

Едва ли някой би могъл да каже, че този превод е буквален. В него, например, липсва думата „нараняват“ от оригинала, но се постарах да предам болезненото усещане от нахлуването на тягостно есенно настроение в душата.

Преводът на Георги Михайлов също не е буквален. Звучи твърде архаично, което не е характерно за оригинала, но пък са предадени вярно Верленовото униние и печал:  

В есенний здрач

с протяжен плач

лей в отзвук глух

във моя дух

печал несдържна.

 

Превода на Пенчо Симов прочетох доста след като бях направила моя и той ми хареса най-много в сравнение с вариантите на К.Кадийски и Г.Михайлов. Не е чудно, че го харесах: той се оказа най-близък до моето усещане за стихотворението на Верлен. Смея да твърдя, че това е най-вярното усещане за оригинала.

Ето и версията на Пенчо Симов:

 Цигулков плач,

изплувал в здрач

сред късна есен,

ме е ранил

и аз унил,

вървя унесен.


В блога ми може да прометете преводите на цялото стихотворение: "Есенна песен" от Пол Верлен

Като всеки голям талант, Верлен е многолик. В поезията му има не само есенна печал, а и лятно многоцветие. ("Spleen" от Пол Верлен на български)

Невинаги лирическият му герой съвпада със самия него. Той може да влезе в ролята на влюбен млад овчар и тогава изящният му стих започва да звучи някак наивно. (За целувката, за Верлен и за преводите на стихове)

В други моменти се забавлява да рисува красиви словесни картини, които се завъртат в кръг и стигат до своето начало. ("Сантиментална разходка" от Пол Верлен)

Прекрасна е вселената Верлен! Тя винаги може да ви изненада. За преводачите остава отговорната задача да предадат максимално вярно нюансите на поетичния му гений!   

 


             Портер на Пол Верлен от Фредерик-Огюст Казалс за La Plume, 1896 г.

 

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар