Това е моят превод на „Сантиментална разходка“ от Пол Верлен. По-надолу съм добавила оригинала и преводите на Кирил Кадийски и Георги Михайлов. Започвам с моята версия:
Сантиментална разходка
Залезът изстрелваше лъчите си последни,
а вятърът полюшваше лилиите бледни,
лилии големи сред крехките тръстики
проблясваха тъжно над водите тихи.
Аз се реех сам, разхождах си тъгата
покрай блатото и покрай върбалака
в който от мъглата като истукан
млечнобял изникна призрак великан,
плачейки с гласа на патицата дива,
дето в полет своите криле извива
покрай върбалака, в който сам вървях
с моята тъга, а идващият мрак
потопи на залеза лъчите последни
и те се удавиха сред вълните бледни
с лилиите между крехките тръстики,
лилии големи над водите тихи.
Превод от френски: Гергина Дворецка
Promenade sentimentale
Le couchant dardait ses rayons suprêmes
Et le vent berçait les nénuphars blêmes ;
Les grands nénuphars entre les roseaux
Tristement luisaient sur les calmes eaux.
Moi j'errais tout seul, promenant ma plaie
Au long de l'étang, parmi la saulaie
Où la brume vague évoquait un grand
Fantôme laiteux se désespérant
Et pleurant avec la voix des sarcelles
Qui se rappelaient en battant des ailes
Parmi la saulaie où j'errais tout seul
Promenant ma plaie ; et l'épais linceul
Des ténèbres vint noyer les suprêmes
Rayons du couchant dans ses ondes blêmes
Et les nénuphars, parmi les roseaux,
Les grands nénuphars sur les calmes eaux.
Paul Verlaine
Следва преводът на Кирил Кадийски:
Сантиментална разходка
Лъчите си Запад изстреля в прослава
и лилии вятърът тих полюлява,
и те сред тръстиките бледи от скръб
изтляват над гладката езерна глъб.
Сам с мойта печал аз вървях край водата,
вървях под върбите и в миг от мъглата
видение бяло изплува пред мен,
и чух го да стене с гласа примирен
на дивите патици – с колко уплаха
в мъглата студена за път се зовяха
сред тия върби, дето с мойта печал
вървях край водата; а мракът воал
простря и лъчите умряха сред слава;
ветрецът пак водната шир полюлява
и бледите лилии, в своята скръб
изтлели над гладката езерна глъб.
Ето и преводът на Георги Михайлов:
Сантиментална разходка
Изхвърлил стрелите си, запад изтля
и водните лилии здрач разлюля.
И те - край тръстиките върху брега
огледаха в струите свойта тъга.
С разбито сърце край върбите вървях
самин върху влажния езерен бряг,
де някакъв призрак сред мътна мъгла
отчаян размахваше тъмни крила.
Аз плачех и птиците плачеха с мен.
и техният плач за помръкналий ден
долиташе тук, дето бродех аз пак
с разбито сърце… А вечерният мрак
обвиваше в саван и град, и поля,
и скръбния запад, денят де изтля,
и водните лилии върху брега,
огледали в струите свойта тъга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар