Съвместната позиция на посланиците на Франция и Германия

Неведнаж съм напомняла, че предаването „Европа без граници” по програма "Христо Ботев" на БНР, на което съм създател, автор и водещ, не е политическо, но в него не подминаваме събития у нас, които са намерили отзвук в страните от ЕС. В началото на тази седмица в българското обществено пространство беше представена съвместната позиция на посланиците на Франция и Германия, Н.Пр.Филип Отие и Н.Пр. Матиас Хьопфнер по повод кризата в България, за която показателни са продължаващите протести. Основното послание в тази позиция е да се чуе гражданското общество у нас. Посланиците на Франция и Германия приветстваха решителността на президента Плевнелиев да запази неразривната свързаност на България с европейските ценности и правовата държава и да настоява за прозрачност, за морал и етика.
В българските медии имаше гласове, които приветстваха тази публично заявена позиция. Други заговориха за намеса във вътрешните ни работи – все пак, когато има и хора, които изказват критики към президента, приветстването му от двама чуждестранни посланици изглежда като вземане на страна. Но няма да навлизам в сложните лабиринти на дипломацията. Само по аналогия си припомних как преди 3 г., когато възникна проблемът с изселването на български и румънски роми от Франция, тогавашният френски посланик у нас Н.Пр.Етиен дьо Понсен, защити позициите на страната си, което е нещо напълно логично за един посланик, и каза, че България има проблем с ромите си. Добави, че „може би трябва да се създаде министерски пост, който да е натоварен с проблема с интеграцията на ромите в България”. Точно това негово предложение беше публично изтълкувано през 2010 г. като намеса във вътрешните работи на страната ни. По стечение на обстоятелствата, Н.Пр. Етиен дьо Понсен, който неведнаж е давал интервюта в нашето предаване, преди 3 години беше събеседник в студиото, когато в новините преди началото на предаването ни беше обявено, че той се намесва във вътрешните работи на България. Така, докато очакваше да започне разговорът ни, той научи какъв е официалният упрек към него. Лично аз съжалявам, че този упрек към посланик Етиен дьо Понсен в края на мандата му, като че ли затъмни цялата му ползотворна работа в България – да не забравяме, че точно по негово време със съдействието на Франция беше постигнато освобождаването на българските медици от затвора в Либия.
Три години по-късно съвместната позиция на посланиците на Франция и Германия, Н.Пр.Филип Отие и Н.Пр. Матиас Хьопфнер по повод кризата в България среща предимно подкрепа. След като сме заедно в ЕС защо да не чуем мнението на официалните представители на двете държави-мотор на евроинтеграцията! Днес с интерес прочетох интервю с известен български политик с принос за присъединяването ни към НАТО и ЕС. На журналистическата реплика, че –цитирам – „мнозина реагираха, че българският посланик в Париж не е изразявал позиция, не е поучавал Франция при последните протести там или при безредиците, които имаше преди няколко години.” Отговорът на нашия политик в цитираното интервю е: „Ако е имал самочувствие - да е поучавал!”
Лично аз си пожелавам българските дипломати да придобият такова самочувствие, че също да изразяват позиция при кризисна ситуация в дадена страна членка на ЕС, както го направиха посланиците на две от най-влиятелните държави в ЕС по повод ставащото у нас. След като сме заедно в ЕС, защо да не си споделяме открито какво мислим за процесите в определена страна членка! Само че се питам, дори ако българските дипломати придобият такова самочувствие и изразят подобна позиция, кой ли ще ги чуе? И как ли ще реагира? Или все така ще има разлика между големи и малки страни членки на ЕС? Все въпроси, свързани с дипломацията и евроинтеграцията...
Мое лично мнение, изразено в предаването „Европа без граници” на 10 юли, основната част от което може да чуете тук:
http://bnr.bg/Audio.aspx?lang=1026#http://bnr.bg/sites/hristobotev/shows/knowledge/europe_bez_granici/pages/130710_razshiriavane_es.aspx