Конкурс за шеф на БНТ - интересни обещания на г-н Валерий Тодоров

         Започна седмица, изпълнена с интересни и важни събития. Днес в София пристигна г-жа Вивиан Рединг, еврокомисар по въпросите на правосъдието, която утре ще проведе у нас поредния диалог с европейските граждани. Също днес започна конкурсът за избор на генерален директор на БНТ. Тъй като за посещението на г-жа Рединг ще говоря в предаването си „Европа без граници” на 24 юли, сега ще споделя тук някои мои впечатления от събеседването на СЕМ с първите двама кандидати да ръководят БНТ: Вяра Анкова и Валерий Тодоров, и двамата сочени за фаворити. Прави чест решението да се предава конкурсът пряко по БНТ2 – залог за максимална откритост. В концепцията си г-жа Анкова има много конкретни предложения за по-голяма прозрачност в работата на БНТ и на мен, като страничен наблюдател, те ми изглеждат убедителни. Далеч по-неубедителен ми се стори г-н Валерий Тодоров, заявявайки намеренията си за прозрачност, защото в БНР, което той ръководеше 6 г. редовно научавахме от печатните издания какво точно става в собствената ни медия. Тази тенденция се е запазила и досега, но за това ще пиша друг път.

            Нямам амбицията да коментирам двете концепции, които чух днес, следейки представянето им по БНТ2. Искам само да изразя искреното си учудване от някои заявени намерения на г-н Тодоров - след като знам какво направи в БНР, той обещава да направи точно обратното в БНТ:

            - Препоръчва в БНТ да има по-малко ръководни длъжности, а в БНР през двата му мандата административният апарат се разрастна неимоверно и сега имаме разнообразна палитра от измислени ръководни постове.

            - Г-н Тодоров говори за недооценката на вътрешните кадри в телевизията и че трябвало да се върне доверието в тях, да се даде шанс на колегите вътре в медията и да има равнопоставеност с хората отвън. Веднага обаче ще добавя, че в БНР по време на неговия мандат е имало случаи, когато хора отвън бяха предпочитани пред колеги от медията ни. Например, за директор на програма „Хр.Ботев” преди около 3 г. беше поканен композиторът Стефан Димитров. Няма спор колко е талантлив Стефан Димитров, но в програмата от години работят изявени журналисти и творци, които при това познават много добре самата програма, и би било редно точно сред тях да се търси нейният ръководител. Но г-н Тодоров предпочете да доведе външен човек. Не вярвам да не постъпва така и в БНТ.

            - За БНТ той предлага да се преразгледа съкращаването на кореспондентите. Не стана ясно дали имаше предвид тези в чужбина или в страната, но в БНР по негово време бяха съкратени кореспондентските постове в Берлин, Букурещ, Белград и Скопие.

            - Отчита като грешка „робуването”  на млади лица по БНТ, което невинаги било  оправдано, особено в предавания, които изискват по-голям творчески потенциал. Какво обаче се случи в БНР? В програма „Хр. Ботев” г-н Тодоров по време на втория си мандат започна една реформа за обединяването на предаванията в четири 6-часови отрязъка.  Реформата така и не беше доведена докрай, поради доказалата се на практика нейна несъстоятелност, но все пак г-н Тодоров успя да обедини предаванията „Утро” и „Добър ден” в общо предаване „Нашия ден” . Тогава част от дългогодишните водещи от „Утро” се разделиха с микрофона и на тяхно място бяха предпочетени по-млади колеги. При това, както е известно, гласът често задълго остава млад, а по радиото не се вижда на колко години е водещият.

            - Особено се озадачих, когато г-н Тодоров при представянето на концепцията си днес остро разкритикува сайта на БНТ. Думите му бяха: „Слаб е!” Колкото до сайта на БНР, не само посетителите му, но и самите ние, работещите в медията, трудно се ориентираме в него, макар че г-н Тодоров е изтъквал качествата му в не един свой отчет. Според класацията на alexa.com сайтът на БНР се намира в момента на 381-во място по популярност сред сайтовете в България, а този на БНТ е на 74-то място в България!  Значи едва ли е по-слаб от сайта на БНР. Липсата на реална самооценка проличава и в отношението на г-н Тодоров към една негова свидна рожба в БНР: интернет радио Бинар, което в петък отпразнува своята първа година. То беше подготвяно в продължение на 2 г. и погълна немалко инвестиции, а в момента заема 7026 място сред българските сайтове, според alexa.com. Всичко това съм посочила като проблем в концепцията, с която кандидатствах през май т.г. за генерален директор на БНР.

            Впрочем, в глава „Финансиране на БНР” на моята концепция като основен приоритет бях предложила да се предвидят повече пари в бюджета за заплати на работещите в БНР, защото в повечето случаи те са недопустимо ниски. От протоколите на СЕМ бях разбрала, че от държавната субсидия г-н Тодоров отделя под 10% за заплати на работещите в БНР. Подчертавам, че съм разбрала това от протоколите на СЕМ, защото такава информация не може да бъде прочетена никъде в сайта на БНР. При събеседването ми на 22 май, когато заявих твърдото си желание сумата за заплати да бъде многократно увеличена, представител на СЕМ уточни на всеослушание, че г-н Тодоров отделя за заплати в БНР 8% от държавната субсидия! Затова ми стана интересно днес, когато при събеседването с г-н Тодоров член на СЕМ го попита колко процента ще отдели за заплати. Както и предположих, той не даде конкретен отговор.

            Вече споменах, че основните проблеми, които трябва да бъдат решени в БНР, представих в концепцията си и по време на събеседването със СЕМ на 22 май. Интересното е, че протоколът от тази дата и досега не е публикуван в сайта на СЕМ, макар че вече от 10 дни на този сайт могат да бъдат прочетени протоколите от първите два дни на конкурса за шеф на БНР.  Моята концепция може да бъде видяна в блога ми с дата 22 май.

            Между другото, някъде из интернет тези дни прочетох как някой се възмущава, че има хора, които сега критикуват Валерий Тодоров, след като вече не е генерален директор на БНР. Лично аз съм от тези, които никога не са се колебали да изразяват открито критиката си към ръководството и неведнаж съм писала докладни, които не водеха до нищо, освен до големи неприятности за самата мен. Накрая разбрах, че ако искам наистина нещо да се промени, трябва лично да се кандидатирам за генерален директор на БНР. Направих го на два пъти. Стигнах до извода, че няма значение как точно ще се представиш на конкурса, а как ще пожелаят да те оценят.

            Ето защо, независимо от всичко написано дотук, както и независимо от факта, че г-н Валерий Тодоров днес изглеждаше видимо притеснен по време на събеседването, явно защото не е толкова добре запознат с телевизията, не бих се изненадала все пак, ако точно той оглави БНТ. Не се правя на гадателка – просто лични наблюдения и впечатления. Ще споделя защо мисля така, но сега писах твърде дълго.