Изборът на генерален директор на БНТ

Има един крилат израз от времето на прехода, който е подходящ в някои ситуации и досега: „Днес е един добър ден за българската демокрация!” Припомням го по повод днешния избор на генерален директор на БНТ. Най-искрено се надявах това да бъде Вяра Анкова без да я познавам лично – просто чух и видях по БНТ2 концепцията й за развитието на БНТ и, макар да съм страничен наблюдател, тя веднага ме спечели с компетентността си за процесите в телевизията и с идеите си за бъдещето й. Но защо днешният ден е добър за българската демокрация? Защото сред класиралите се на второ място с 2 гласа при първото гласуване в СЕМ, наред с изкаралия два мандата като шеф на БНР Валерий Тодоров, беше бившият кореспондент на БНТ в Кърджали Красимир Ангелов. Гледах по телевизията как представи концепцията си – развълнува ме с любовта си към телевизията, макар че в момента работи в печатна медия. Г-н Ангелов се представи с достойство, показа компетентност и самочувствие. Чувствам се изключително удовлетворена от това как беше оценен от СЕМ, защото „Ледът се пропука, господа съдебни заседатели!”, както е казал колоритният герой на Илф и Петров. Вече започва да се възприема като нещо напълно нормално човек, който не е заемал високи постове в обществените радио и телевизия, да се кандидатира за техен генерален директор. Нормално е, защото няма конкурси за заемането на дадена позиция в обществените ни медии и невинаги най-подходящите стават началници в тях. Естествено, има и щастливи изключения. Поздравления за Вяра Анкова и успех! Поздравления и за всички останали достойно представили се участници в конкурса за генерален директор на БНТ - за Красимир Ангелов, но и за хората, доказали се като ръководители – Костантин Каменаров и Оли Груева!

         Вероятно много хора в БНТ сега се чувстват удовлетворени от този избор и искрено се радвам за тях! В личен план неуспешният опит на г-н Валерий Тодоров да стане генерален директор на обществената телевизия не е добра новина, защото това означава, че той остава в БНР. Както информират слуховете – защото поради липса на прозрачност в БНР и досега информацията се разпространява предимно чрез слухове – той остава при нас като директор на радиоразпръскването. Този пост беше създаден за него още от г-жа Поля Станчева. После за 6 години, докато г-н Тодоров ни беше генерален директор, никой не е заемал тази позиция и сега той се връща на нея. Доколко е нужна такава ръководна длъжност е ясно от факта, че 6 години тя не е била заемана от друг човек и това изобщо не се е усетило в БНР. Така или иначе г-н Валерий Тодоров си остава при нас и никак няма да е лесно на хората, които са го критикували и го критикуват и до днес, защото сигурно думата му ще се чува и при новото ръководство. Няма да се учудя, ако всичко продължи без Валерий Тодоров начело на медията, но по Валерийтодоровски, което не е обнадеждаващо. Но ще пиша за ставащото в БНР след като минат 100-те дни толеранс, които поиска новоизбраният ни генерален директор Радослав Янкулов. Вече няма да представям критиките си под формата на докладни, които не водят до нищо, а ще използвам Фейсбук и блога си. Имам и подкрепата на чл. 11 т. 3 от Закона за радио и телевизия, който гласи: „Чл. 11. (3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Публична критика спрямо доставчици на медийни услуги от страна на работещи в тях не е нелоялност към работодателя.”

          След като изразих най-искрените си поздравления за успешно представилите се участници в конкурса за ръководител на БНТ, ще добавя, че не бих поздравила човек, за когото съм се убедила, че не дължи повишението си на своите собствени сили. Но това е вече друга тема.