петък, 16 август 2013 г.

Реквием за детството



В момента дооформям новата си стихосбирка „Балада за птицата Феникс” и споделям едно стихотворение от цикъла „Стихове от старите тетрадки”:

РЕКВИЕМ ЗА ДЕТСТВОТО
Отдавна, в прадалечно време,
когато в утринта мъглява
навън, без сбогом да си вземе,
морето се отдалечава.

Над охладнялата тераса
замислено помахват клони
и върху плочника мухлясал
невидимият дъжд се рони.

Полепналите морски пръски
върху стъклото си почиват,
а аз, със още детски пръсти,
рисувам бриз и го изтривам.

Когато в тялото ми крехко
не властват ветровете силни,
а под изопнатата дреха
кръвта не шушне в топъл прилив.

Отдавна, в прадалечно време,
в мъгливо утринно Отдавна,
когато с отмаляло стреме
морето се отдалечава...

1974 г.
Гергина Дворецка

Няма коментари:

Публикуване на коментар